Решение № 1781 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище срещу Решение 64/16.02.2023 год. постановено по адм. дело 705/2022 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище, в което е обективиран отказ за издаване на задължително предписание на майката Г. Дякова по отношение на детето Б. Едрева, преписката е изпратена на Директора на Дирекция Социално подпомагане Панагюрище с указание за спазване на процедурата при отработване на сигнала и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Прелков, който поддържа касационната жалба. Сочи, че процесното писмо не е завършващ административното производство акт, за да бъде обект на самостоятелно оспорване. Ответникът А. Едрев оспорва касационната жалба в представен отговор чрез адв.В. Попов, като моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Моли касационната инстанция да го остави в сила. В подкрепа на поддържаната теза сочи Решение 9066/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 4141/2022 г.по описа на Върховния административен съд. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а жалбата предмет на съдебното оспорване следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище, в което е обективиран отказ за издаване на задължително предписание на майката Г. Дякова и преписката е върната на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище за ново произнасяне по искане с вх. СИГ/Д-РА-ПН/32/28.02.2022 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата е допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява когато актът не подлежи на оспорване. В случая с писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Панагюрище, административният орган е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.10, ал.6 ППЗЗД, и писмено е уведомил А. Едрев за действията извършени по повод неговия сигнал от 28.02.2022 г. Писмото има единствено уведомителен характер като същото е част от производството по издаване на задължителни предписания, а не окончателният акт, тъй като с него са дадени разяснения относно предприетите действия по повод сигнала. Обжалваното писмо на директора на ДСП не представлявана индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а е акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. С обжалваното писмо подателят на сигнала Едрев е уведомен за предприетите действия от страна на ДСП, както и за установеното от административния орган във връзка с твърденията в сигнала и исканията на А.Едрев. В глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/ е предвидено закрила да се предоставя след оценка на постъпил сигнал в Дирекция Социално подпомагане. След събиране на необходимата информация по случая, административният орган уведомява подателя на сигнала за предприетите действия при спазване на изискванията за защита на личните данни. Издаването на задължително предписание е от компетентността на Директора на Дирекция Социално подпомагане по предложение на социалния работник, водещ случая. Задължителното предписание може да се обжалва по реда на АПК. В случаите, когато социалният работник прецени, че не са налице основания за образуване на производство по издаване на задължително предписание, той уведомява подателя на сигнала по реда и в сроковете по АПК. Съгласно чл. 124, ал.2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. С оглед изложеното, противно на твърдяното от ответника по касация, за административния орган не съществува задължение за издаване на задължително предписание по искане на подателя на сигнала. Необосновано се сочи и практика на ВАС в подкрепа на защитаваната теза от ответника по касация, тъй като съдебните решения са постановени при различна фактическа обстановка и не касаят идентичен случай. Съгласно чл.218, ал.2 АПК, Върховният административен съд следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, поради което в тежест на А. Едрев, с постоянен адрес гр. Бургас следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ съдът определя общо на 200,00 лева, както и заплатената за касационната инстанция ДТ в размер на 70,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение