Решение № 2073 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2010 г.

Решение № 2073 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 145 и сл. във вр. с чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Илия Рангелов Китенски от гр. Пловдив против изричен отказ на министъра на вътрешните работи - заповед № Iз - 1399/24.07.2009 г., за възобновяване на административно производство за отмяна на заповед № А3-681/11.02.2008 г. на директора на НСП, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен отказ, поради нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав приема за установено следното: Със заповед рег. № АЗ-681/11.02.2008 г. директорът на НС "Полиция" - МВР е прекратил служебното правоотношение с държавния служител Илия Рангелов Китенски на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Заповедта е била връчена на Китенски на 22.02.2008 г. Същата не е обжалвана и е влязла в сила. С молба вх. № 4195/26.05.2008 г. Китенски е поискал от министъра на вътрешните работи на основание чл. 99, т. 4 АПК възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като се е позовал на постановление от 14.04.2008 г. на прокурор при ВОП - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по отношение на него на досъдебно производство № 72/2007 г. и е отменена взетата срещу него мярка за неотклонение. В молбата е изложено твърдение, че заповедта за уволнение е основана на акт на прокурор-постановление за образуване на досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено, и затова се иска възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 4 АПК и отмяна на уволнителната заповед. С обжалваната заповед № Iз-1399/24.07.2009 г. министърът на вътрешните работи е отхвърлил молбата на Илия Рангелов с вх. № 4195/26.05.2008 г. за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 4 АПК като неоснователна. Прието е, че не са налице задължителните предпоставки на соченото правно основание: административният акт, чиято отмяна се иска, да е основан на акт на съд или друго държавно учреждение и който впоследствие е бил отменен. Освен това като фактическо основание за издаване на заповедта за уволнение е последвало установеното в дисциплинарното производство деяние, несъвместимо с етичните норми за поведение на служителите от МВР, което е преценено като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Обжалваният отказ на министъра на вътрешните работи е постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, т. 4 АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Отмяната на съдебно решение или акт на държавно учреждение служат като основание за възобновяване на производството (чл. 99, т. 4, пред. второ) по отношение на административния акт, когато: на отмяната на тези актове е придадено обратно действие, техните правни последици обуславят произнасянето на органа, и отмяната им е влязла в сила след произнасяне на компетентния административен орган. В разглеждания случай тези законови предпоставки не са налице. Заповедта, с което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е основана на установено дисциплинарно нарушение, а не образуването за същото деяние досъдебно производство № 72/2007 г. на ДОП - Пловдив. Освен това съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на наказателна отговорност. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,