Решение № 11286 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.председател на Държавна агенция за бежанците(ДАБ) при Министерски съвет(МС), чрез процесуален представител, срещу решение 181 от 03.01.2025г., постановено по адм.дело 5797/2021г. по описа на Административен съд София-град(АССГ) в частта, с която се отменя решение 1455/14.05.2021г. на зам.председателя на ДАБ относно постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Р. С., без гражданство, и малолетното й дете Д. И. С.. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на оспореното съдебно решение, довела до нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че към датата на постановяване на решение 1455/14.05.2021г. не е бил налице конфликт в ивицата Газа, поради което са били налице всички законоустановени предпоставки за отхвърляне на жалбата в частта за хуманитарен статут. Претендира се отмяната на съдебното решение в оспорената му част. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ответницата Д. Р. С., лично за себе си и за малолетното си дете Д. И. С. и чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С оспорената част на решение 181 от 03.01.2025г., постановено по адм.дело 5797/2021г. по описа на АССГ е отменено Решение 1455/14.05.2021 г., издадено от Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, с която е постановен отказ по молбата на Д. Р. С. (родена на [дата].), без гражданство, с [ЛНЧ] и детето й Д. И. С. (родена на [дата].), родени в гр. Газа, Палестинска автономна територия, за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на зам .председателя на ДАБ по чл.38, ал.1, т.1 от ЗУБ, съгласно Заповед РД-05-803/14.12.2020г., като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ. Решение 1455/14.05.2021 г., издадено от Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено след проведено производство по подадена на 21.08.2020 г. от Д. Р. С. лично и като законен представител на детето си Д., втора молба за международна закрила, която е последваща по смисъла на параграф 1, т. 6 ДР на ЗУБ. В нея, като ново обстоятелство, се сочи, че Д. С. и семейството й са регистрирани като палестински бежанци, прилагат писмо от ВКБООН от 18 август 2020г. като претендира, че случаят и попада в приложното поле на чл. 1D изречение второ от Женевската конвенция и чл.12, параграф 1, буква а) изречение второ от Директива 2011/95/ЕС. С решение по дело С-563/22 СЕС, образувано по отправено от първоинстанционния съд преюдициално запитване, се дава задължително тълкуване, съгласно което закрилата или помощта на Агенцията на ООН за подпомагане и работа (с палестинските бежанци в Близкия изток) (UNRWA), от която се ползва кандидат за международна закрила, лице без гражданство от палестински произход, трябва да се счита за преустановена по смисъла на тази разпоредба, когато, от една страна, този орган не е в състояние по каквато и да било причина, включително по причина, свързана с общата ситуация в сектора от зоната на действие на посочения орган, в който е било постоянното пребиваване на споменатото лице без гражданство да осигури на това лице без гражданство, евентуално с оглед на уязвимото му състояние, достойни условия на живот, отговарящи на неговата мисия, без то да е длъжно да доказва, че е конкретно засегнато от тази обща ситуация поради присъщи на личното му положение обстоятелства, и от друга страна, при завръщане в посочения сектор за същото лице без гражданство съществува сериозна заплаха за безопасността му, евентуално предвид уязвимото му състояние, като административните и съдебните органи са длъжни да извършат индивидуална преценка на всяка молба за международна закрила, основана на тази разпоредба, в рамките на която възрастта на съответното лице може да бъде релевантна. По-специално помощта или закрилата на UNRWA трябва да се счита за преустановена по отношение на кандидата, когато по каквато и да било причина този орган не може повече да осигури на никое лице без гражданство от палестински произход, което пребивава в сектора от зоната на действие на този орган, където е било обичайното пребиваване на този кандидат, достойни условия на живот или минимални условия на безопасност. Въпросът дали закрилата или помощта на UNRWA трябва да се разглежда като преустановена, следва да се преценява към момента, в който посоченото лице без гражданство е напуснало сектора от зоната на действие на UNRWA, в която е било обичайното му пребиваване, към момента, в който компетентните административни органи се произнасят по молбата му за международна закрила, или към момента, в който компетентната юрисдикция се произнася по всяка жалба срещу решение, с което се отхвърля тази молба. Следва да се посочи, че принципът на предимство на правото на Европейския съюз утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните съюзни норми, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези норми на тяхната територия. Неизменна част от правото на Съюза, която се ползва с предимство пред националното законодателство, са и постановените от СЕС решения /заключения/ по отправени от националните юрисдикции на държавите членки, преюдициални запитвания, в предвиденото в чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС производство. В настоящата хипотеза, безспорно е установено, че търсещата в страната ни международна закрила, съгласно представено писмо на Представителството на ВКБООН е регистрирана като палестински бежанец от Представителството на Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток в Ивицата Газа, което обстоятелство е съобразено от първоинстанционния съд. Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, бежанската история на кандидата е изследвана в контекста на решения по дела С 465/07 и С 285/12 на СЕС и на чл. 15, буква в) от Директивата, при което съдът е счел, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът, след подробен анализ на събраната информация за наличието на продължаващ въоръжен конфликт в Газа, е направил обосновано предположение за съществуването на реална заплаха за живота и здравето на Д. Р. С. и Д. И. С. при завръщането им в Палестина, приемайки наличието на безогледно насилие, породено от вътрешен въоръжен конфликт. Съдът е преценил и представените доказателства - удостоверение за българско гражданство на И. И. С. 349/2022г., издадено от Министерство на правосъдието на дата 12.05.2022 г., както и Удостоверение за раждане на същото дете на дата [дата ] от майка Д. Р. С. - жалбоподателката по делото. Обсъдил е представената в административното производство и приета актуална Справка вх. МД-02.104/22.11.2024 г., предоставена от юрк. Георгиева, относно актуална ситуация в Ивицата Газа, както и справка за дейността на UNRWA в Палестина и представените в съдебното производство. Съобразявайки се с настъпилите събития след подаване на молбата за закрила, в аспекта на чл.142, ал.2 АПК, съдът е обосновал правилен извод, че оспореният административен акт в частта, в която се отказва хуманитерен статут следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за издаване на ново решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Настоящият състав на Върховния административен съд приема изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, който е установил точно релевантните за спора факти, анализирал е оплакванията и изложените във връзка с тях доводи на страните и е достигнал до верен правен извод за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, несъответствие на оспорения административен акт с материално правните разпоредби, поради което го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия законов текст, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Константна е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 с.з., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В хода на образуваното съдебно производство са ангажирани доказателства в подкрепа на бежанската история, доказващи наличието на въоръжен конфликт в страната на произход с оглед тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17.02.2009 г. по дело С 465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Безспорен е фактът за наличието на въоръжен военен конфликт в ивицата Газа, вследствие на което са убити множество цивилни граждани и е разрушена битовата инфраструктура. От съда е направен обоснован извод, че за жалбоподателката са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си, в условията на продължаващ конфликт. Пред ВАС е представено решение 2439 от 12.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което е предоставен хуманитарен статут на И. И. С. съпруг на Д. Р. С. и баща на Д. И. С.. Това обстоятелство, както и фактът, че второто дете на Д. и И. С., И. И. С. е родено в България и е български гражданин, са относими към предоставянето на хуманитарен статут с оглед защита правото на семеен живот по чл.8 от ЕКПЧ и най-добрия интерес на детето, като следва да бъдат преценени при произнасянето от административния орган. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение