Решение № 5240 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2020 г.

Решение № 5240 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на К. Щ. срещу Решение № 75/17.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата и срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1123/05.11.2012 г., изм. 15.04.2019 г., потвърден с Решение № 9/25.11.2019 г. на началника на Отдел "Местни приходи" при община Смолян.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорват се изводите за законосъобразност на издадения акт с доводи, че установените задължения са погасени по давност. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и отмени издадения Акт за установяване на задължение по декларация.

Ответната страна – Началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Смолян, чрез юрисконсулт Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд – Смолян, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Смолян е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1123/05.11.2012 г., изм. 15.04.2019 г., в частта потвърдена с Решение № 9/25.11.2019 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при община Смолян, с която на К. Щ. за притежаван 1/2 ид. част от недвижим имот на територията на Община Смолян и МПС са установени публични общински вземания, както следва:

• задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 149, 15 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 27, 27 лв.;

• задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2009 г. — 31.12.2012 г. в общ размер на 324, 16 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 59, 48 лв.

• задължения за данък върху превозни средства (ДПС) за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 775, 20 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 164, 83 лв.;

С обжалваното решение, АС – Смолян е отхвърлил жалбата на К. Щ. срещу АУЗД № 1123/05.11.2012 г., изм. 15.04.2019 г., потвърден с Решение № 9/25.11.2019 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при община Смолян.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на установената форма.

Приел е, че АУЗД не страда от липса на мотиви, доколкото детайлни мотиви за издаването му се съдържат в издаденото Решение № 9/25.11.2019 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при община Смолян.

Съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК не е изтекъл към датата на потвърждаване на оспорения АУЗД с Решение № 9/25.11.2019 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при община Смолян.

Приел е, че не е изтекла и давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК за нито едно от посочените задължения, тъй като давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В случая, при издаване на АУЗД от 05.11.2012 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е прекъсната с издаване на възлагателно писмо и предаването на задълженията на ЧСИ за събиране.

След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения АУЗД, като приел за установено, че жалбоподателката Щ. има качеството на задължено лице за плащане на данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци, на основание чл. 64 от ЗМДТ и данък върху превозни средства, на основание чл. 53 ЗМДТ, след като е подал декларации за собственост на недвижим имот и МПС.

Прието е за установено, че за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. от страна на жалбоподателката не е заплащан ДНИ, ТБО и ДПС за притежаван недвижим имот и МПС.

Съдът е приел за безспорно установено, че имота попада в строителните граници на населеното место и подлежи на облагане с ДНИ, а размера е определен в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на Община Смолян.

Приел за безспорно установено, че услугите по сметоизвозване и сметосъбиране, поддържане чистотата на територии за обществено ползване и поддържане на депо за битови отпадъци са предоставяни от Община Смолян в периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. Изложени са мотиви, че данъчната оценка на имота на жалбоподателката за съответните години са правилно определени, както и че правилно на базата на данъчните оценки на имотите са установени размерите на ТБО за съответните години.

Приел за безспорно установено, че жалбоподателката е собственик на МПС, за което дължи данък върху превозните средства, който е законосъобразно определен в издадения АУЗД.

Решението, е частично правилно.

Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от К. Щ. за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания АУЗД задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за периоди 2009 г. – 2012 г., съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с АУЗД задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая АУЗД трябва да бъде отменен, поради изтекла погасителна давност.

Предмет на оспорване пред АС – Смолян е бил АУЗД, с който на К. Щ. са установени задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г.

Основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за главниците и лихвите на установените задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за 2009 г. и 2010 г.

Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, изрично предвидени в разпоредбата. Задълженията на жалбоподателката за ДНИ, ТБО и ДПС установени с АУЗД за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. е следвало да бъдат платени през 2009 г., поради което 10 - годишният срок за тях е започнал да тече от 01 януари 2010 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. Задълженията на жалбоподателката за ДНИ, ТБО и ДПС установени с АУЗД за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. е следвало да бъдат платени през 2010 г., поради което 10 - годишният срок за тях е започнал да тече от 01 януари 2011 г. и е изтекъл на 31.12.2020 г.

С оглед основателността на направеното възражение, процесния АУЗД в частта, с която са установени задълженията за 2009 г. и 2010 г., както следва: за ДНИ в общ размер на 77, 66 лв. и лихви в размер на 21, 98 лв., ТБО в общ размер на 169, 40 лв. и лихви в размер на 47, 94 лв. и ДПС в общ размер на 456 лв. и лихви в размер на 135, 49 лв., или задължения в общ размер на 703, 06 лв. и лихви в общ размер на 205, 41 лв., следва да бъде отменен, поради изтекла давност.

Досежно установените задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за 2011 г. и 2012 г. и лихви, не е налице изтекла абсолютна давност.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУЗД в частта за задълженията за 2011 г. и 2012 г. и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационното производство съразмерно отхвърлената част от жалбата в размер на 132, 12 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение