Решение № 6021 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2015 г.

Решение № 6021 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Стефан Гачев, против решение № 36 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 612/2014 г. на Административен съд Добрич. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-080-6500 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото общо заявление за подпомагане с УИН: 08/280513/75143 за кампания 2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Н. Г. М., чрез пълномощниците си адв. Валентина Виденова, адв. Георги Стоянов и адв. Данаил Калинчев, в съдебно заседание и с представени писмени бележки по спора, считат обжалваното решение за правилно и молят то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и за неправилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо изх. № 02-080-6500 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. С това уведомително писмо по подадено от касатора искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2013 г., направление "Биологично растениевъдство" е отказано финансово подпомагане в общ размер на 53623,52 лв. по агроекологична дейност с код АП 08 /за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза/. Със същото уведомително писмо е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 23168,90 лв. С обжалваното решение № 36 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 612/2014 г. на Административен съд Добрич, е отменено уведомителното писмо, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото общо заявление за подпомагане. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Същото обаче било издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материално правните разпоредби. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в административното производство е било допуснато нарушение на процедурата по чл. 28, ал. 2 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. на Комисията. Приел е, че в случая са били извършени проверки на място, за които не били спазени изискванията на чл. 32 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., изискващи съставяне на контролен доклад, даване възможност на земеделския производител да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката на място и да направи забележки, както и при открити нередности, да получи и копие от контролния доклад. Освен това административният съд е приел, че това нарушение е довело до немотивираност на оспорения акт, тъй като от съдържащата се в него текстова и таблична част не ставало ясно как е формирана волята на административния орган. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на административния съд са свързани с това, че административният орган не съставил доклад за извършените проверки на място и не запознал с тях земеделския производител. Изводите на Административният съд са неправилни. Същият не си е изяснил фактите по делото и е смесил проверките на място с теренните проверки. От данните по делото се установява, че в случая не са били извършвани проверки на място. Същите не са и задължителни според действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Първоинстанционният съд се е основал на представени към съдебно-техническата експертиза два протокола - № SHU-3-SH-6031/26.08.2013 г. и № SHU-3-SH-6388/03.09.2013 г. за извършени специализирани теренни проверки на място на физически блокове. Същите обаче не инкорпорират резултати от проверки на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 (изм.) и ал. 4 от ЗПЗП. Посочените протоколи отразяват резултатите от теренни проверки, извършени на основание действащите към него момент разпоредби на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Според изричната разпоредба на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 (отм.) теренните проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Затова за тях не са приложими редът и изискванията относно проверките на място. След извършване на теренните проверки по настоящото производство, същите са отменени с решение № 1155 от 02.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., II отд. /оставено в сила с решение № 7501/22.06.2015 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г./. Но според чл. 195, ал. 1 от АПК те са отменени от влизане в сила на съдебното решение - от 22.06.2015 г. Следователно към момента на процесните теренни проверки, те са били допустими. Без да има значение за спора, но за пълнота следва да се посочи, че с допълнението в чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП - ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г. и включването им на това основание в чл. 15 от Наредба № 105, теренните проверки отново са допустими след влизане в сила на посоченото допълнение. Тъй като изискването за запознаване с проверките на място на земеделския производител не съществува за теренните проверки към действащата към момента на извършването им уредба, то няма нарушение на чл. 32 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Относно теренните проверки според действащата към момента на извършването им уредба в чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 (отм.) е съществувало изискване те да са извършени въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и резултатите от тях да се отразят в контролни доклади. Административният съд не е изследвал дали е спазен този ред /в нарушение на служебното начало не е изискал и събрал доказателства за спазване на тази процедура/, нито е изложил мотиви ако има налице нарушение, дали то е съществено. Това следва да бъде направено при повторното разглеждане на спора. Неправилен е изводът на административния съд е за немотивираност на уведомителното писмо. Според изложеното в уведомителното писмо /колона 6 от таблицата на стр. 2/ и обяснителните бележки към нея, се установява, че е определена недопустимата площ на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 /изм./ и чл. 43, ал. 3, т. 4 (изм.) от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, установено въз основа на получения специализиран слой и извършените повторни административни проверки. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства, поради които е отказано финансово подпомагане по мярка 214 АЕП направление "Биологично растениевъдство". Словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат както правни, така и фактически основания за неговото издаване. Затова същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. Сочените фактически и правни основания обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд. Не са обсъдени също така извършените три проверки на заявлението за подпомагане на касационния ответник, описани и в съдебно-техническата експертиза. Това са: 1. автоматизираната проверка при подаване на заявлението за подпомагане /резултатите от нея са отразени на л. 63 от делото/, 2. административна проверка за одобрение на земеделския производител за участие в мярка 214 АЕП направление "Биологично растениевъдство" /резултатите са отразени в съставената таблица на л. 158-165 към уведомителното писмо на л. 156-157 от делото/, и 3. двете теренни проверки, описани вече по-горе. Освен тези три проверки, е била извършена и нова административна проверка /описана в уведомителното писмо/, въз основа на резултатите от двете теренни проверки и отразяването им в одобрения със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните /л. 116-117 от делото/, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 . Въпреки наличието на данни за тези проверки, резултатите от тях не са обсъдени от административния съд. Не е обсъдена и изготвената и приета по делото СТЕ. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително и тези за спазване на процедурата при извършване на теренните проверки - описано по-горе/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в оспорваната част на уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. При този изход на спора и предвид липсата на произнасяне по съществото на спора, настоящият съд не следва да се произнася по евентуалното искане на касационния ответник за преюдициално запитване до Съда на европейския съюз. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение