Решение № 11850 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София град против решение 5402/17.02.2025 г. по адм. дело 8487/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба Д. М. Г., от гр. София изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение 5402/17.02.2025 г. по адм. дело 8487/2024 г. Административен съд София град е отменил решение 2153-21-159/17.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ София град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Д. М. Г., от гр. София срещу разпореждане [номер]/04.06.2024 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, отменяйки и последното и е изпратил преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Спорът между страните пред административния съд касае началната дата за отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ). Същият е в контекста на редицата спорни въпроси, касаещи зачетения осигурителен стаж и осигурителен доход на освидетелстваното лице, досежно които е постановено връщане от горестоящия административен орган на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ и не са предмет на разглеждане по административното дело.

Касае се за отпусната ЛПИОЗ на основание чл. 74, ал.1 КСО с размер на пенсията, определен при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 04.02.2021 г. и определен индивидуален коефициент 0,8326, получен от сбора на месечните съотношения между осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 03.02.2021 г. вкл. Установен е погрешно определен размер на личната пенсия.

Съгласно чл. 94, ал.1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

С разпоредбата на чл. 94, ал.3 КСО е уредено, че извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Неточно административният съд е приел, че актовете на ТП на НОИ в обжалваната им по съдебен ред част са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в противоречиви диспозитиви и неизясняване на съществени факти от значение за случая, рефлектирали върху приложението на материалноправните разпоредби.

Възможните начални моменти за отпускане на ЛПИОЗ, съгласно чл. 94 КСО, са:

• датата на придобиване на правото,

-датата на подаване на заявлението за пенсиониране и

• датата на заявлението до ТЕЛК.

Отчитайки, че първоначалното ЕР на ТЕЛК 0545/2024 от 04.02.2021 г. е било отменено и след него са последвали други актове на медицинската експертиза, органите на НОИ са установили, че първият акт, установяващ функционален дефицит за освидетелстваното лице, породил правни последици и имащ значение за отпускане на ЛПИОЗ въз основа на който да изчислят сроковете по чл.94 КСО е ЕР 0995/19.10.2021 г. на ТЕЛК, получено от Д. Г. на 21.10.2021 г.. Същото е установило 40% ТНР и изключва придобиването на правото на ЛПИОЗ към него момент.

С последващо ЕР 91905/193 от 10.10.2023 г. на ТЕЛК (видно и от отбелязването на същото) Д. Г. е била преосвидетелствана като ѝ е определена 61% ТНР.

Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането.

Д. Г. е подала заявление в ТП на НОИ София град, като е приложила ЕР на ТЕЛК 0545/061 от 04.02.2021 г. с определен процент ТНР 50% и дата на инвалидизиране 04.02.2021 г., като в същото време го е обжалвала пред НЕЛК и с ЕР 0582/061 от 26.04.2021 г. последната е отменила ЕР на ТЕЛК 0545/024 от 04.02.2021 г.. Последвали са нови актове на органите по медицинската експертиза и с ЕР 0995/19.10.2021 г. ТЕЛК е определила 40% ТНР. Видно от отбелязването върху ЕР същото е получено лично от освидетелстваното лице (Д. Г.), като в подадената жалба пред административния съд жалбоподателката Г. изрично е посочила, че е прекратила обжалването и ЕР е влязло в сила.

При определен процент под 50% ТНР не възниква правото на ЛПИОЗ и ирелевантни за случая са подадените заявления за отпускане на такава.

Относимият за възникване на правото на ЛПИОЗ акт е ЕР 91905/193 от 10.10.2023 г. на ТЕЛК, получено и необжалвано от освидетелстваното лице на 24.10.2023 г. Същото е потвърдено с решение 21818/053 от 21.11.2023 г. от медицинската комисия при ТП на НОИ във връзка с подадено от 24.10.2023 г. заявление за отпускане на ЛПИОЗ.

Заявлението до пенсионните органи е подадено в едномесечния срок по чл.94, ал.3 КСО и законосъобразно ЛПИОЗ е отпусната от датата на заявлението до ТЕЛК за преосвидетелстване 21.06.2023 г..

Достигайки до изводи, различни от изложените, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на ТП на НОИ София град отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение