Решение № 332 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 249/2010 г.

Решение № 332 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 249/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 39/2010 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия М. С. Д., с оплаквания за явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна, а постановеното решение законосъобразно и наложеното наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.03.2010 г. постановено по внохд. № 39/2010 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена изцяло присъда по нохд. № 1636/2009 г. на Окръжен съд гр. В. С посочената присъда подсъдимия М е признат за виновен за времето от 29.01.2009 г. до 31.01.2009 г. в с. С. и гр. В., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С, извършил три квалифицирани грабежа на вещи и пари от една бензиностанция и два магазина, на обща стойност 1885,97 лв., поради което и на основание чл. 198, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Признат е за виновен и в това, че за времето от 20.01.2009 г. до 1.02.2009 г. в гр. В., в съучастие с под. Б., отнел чуждо МПС с намерение да го ползва и го изоставил без надзор и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца, като на основание чл. 59 НК е зачетено и предварително задържане считано от 11.02.2009 г. ПО ЖАЛБАТА на под. М. Д.: Единственото оплакване в касационната жалба е за явна несправедливост на наложеното наказание и е неоснователно. Инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, за определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, както и обществената опасност на извършеното и тази на подсъдимия. Взети са предвид и предишните девет осъждания на подсъдимия, много повече от тези определящи квалификация на деянието, като такова при условията на опасен рецидив. Причината поради която наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е в процедурата по Глава двадесет и седма НПК, а не в наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието определено на подсъдимия е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение