Решение № 9213 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2012 г.

Решение № 9213 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Мохаммад Амин Абди, сирийски гражданин, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Петров, срещу решение № 119 от 10.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1167/2011 г. по описа на Административен съд - София област (АССО). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не е съобразено с установените факти и със събраните по делото доказателства относно настъпили след издаването на административния акт обстоятелства. Сочи, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), която предвижда забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ) с влязло в сила решение. Счита, че е отпаднало основанието за издаване на процесната заповед, поради наличието на образувано производство пред ДАБ и преместването му в общежитие на Агенцията заедно със съпругата му Каусер Хюсеин Хасан, също гражданка на Сирия. Развива съображения за политическото положение в страната му по произход. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Мохаммад Амин Абди (MOHAMMAD AMIN ABDI), гражданин на Република Сирия, срещу заповед № ОЧ-33/17.10.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането от Република България, но за не повече от 6 месеца, поправена със заповед № ОЧ-65/20.12.2011 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на съда разноски за преводач в размер на 100 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със заповеди № ОЧ-32/17.10.2011 г. и № ОЧ-34/17.10.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман на касатора са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 39а, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ - съответно "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в Република България" за срок от три години, поради това, че на 15.10.2011 г. същият е задържан на ГКПП Калотина в излизащ от страната влак № 490, с преправен документ за самоличност (турски паспорт), като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. За това деяние срещу чужденеца е образувано ДП № 147 по описа на ГПУ - Калотина. С оглед наложената ПАМ "принудително отвеждане до границата" и наличието на пречки за изпълнението й, отчитайки липсата на документ за самоличност на лицето, нелегалното му преминаване на държавната граница и целта на влизането в страната, а именно - да използва Република България като транзитен пункт за преминаване към Западна Европа (Германия), директорът на РДГП - Драгоман е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира крайната цел на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № ОЧ-33/17.10.2011 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ - Бусманци, поправена със заповед № ОЧ-65/20.12.2011 г. на същия орган. По делото са представени доказателства за образувано с решение № 3066/24.01.2012 г. на ДАБ производство за предоставяне на Мохаммад Амин Абди статут в Република България. На същия е издадена регистрационна карта на чужденец. Няма спор, че на 09.01.2012 г. лицето е изведено от СДВНЧ и е настанено в общежитие на ДАБ, на адрес: гр. София, ул. "Монтевидео" № 21А. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 39, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Посочено е, че установяването на самоличността на чужденеца след издаване на акта по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ не съставлява основание за отмяната му от съда, тъй като съответствието на заповедта с материалния закон се преценява към момента на издаването й, както и с оглед комплексната оценка на всички факти по случая, водещи на извод за опасност от укриване и възпрепятстване изпълнението на мярката. Последвалото преместване на чужденеца от СДВНЧ в ДАБ във връзка с откритата процедура по ЗУБ е преценено като неотносимо към осъществяването на предпоставките за издаване на заповедта. Според съда доказателствата за подадена молба за закрила по реда на ЗУБ и за образувано производство пред ДАБ не променят извода за законосъобразност на акта, тъй като нормата на 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващият, има отношение към друго производството - това по изпълнение на наложените по чл. 39а, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в Република България", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. - до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това. Прието е, че заповедта е съобразена и с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като към момента на издаването й условията за задържане на чужденеца съществуват, поради което мярката е оправдана и необходима. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 от същия закон и съществуваща реална опасност от укриването му. Съдът обосновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България. От данните по делото е видно, че към момента на настаняването му в СДВНЧ жалбоподателят е без валидни документи за самоличност, не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, средства за издръжка, нито социална среда, на чиято помощ да разчита, поради което към този момент други, по-леки обезпечителни мерки биха били неефективни или обективно невъзможни за прилагане. Изброените обстоятелства заедно със заявената цел на пътуването означават да се постави под съмнение възможността за изпълнение на постановеното извеждане, на ефективното завръщане на пребиваващия незаконно гражданин на трета страна. В този аспект решаващият съд обосновано е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед е в съответствие с материалния закон. Незаконното преминаване на границата, липсата на валидни документи за самоличност, използването на фалшиви документи и декларираната цел за преминаване в друга страна от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. - за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 на чл. 15 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая обаче се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, т. е. наличието на условията за "първоначално" задържане, а не продължителността на задържането и възникването на нови обстоятелства, последващи настаняването, като липсата на възможност за извеждане на чужденеца от страната или отпадането на предпоставките по § 1 от същата общностна норма, визиращи опасност от укриване или избягване или възпрепятстване подготовката на връщането или процеса по извеждането. Както е посочил съдът, по силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на директивата, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. Валидна е и обратната хипотеза - във всеки един момент, в който възникне обективна опасност лицето да се укрие, органът може отново да постанови обезпечителна мярка. Независимо от налагането с процесната заповед на мярката "принудително настаняване в СДВНЧ", при всички случаи и във всеки един момент при констатирана липса на основание и цел за налагането й, компетентността на административния орган да я преразгледа и да я прекрати или замени с по-лека съществува. В тази връзка касаторът би могъл във всеки един момент да се позове пред административния орган на всички обстоятелства, които счита за относими към въпроса за отпадането на предпоставките за настаняването му в СДВНЧ. Предметът на настоящото съдебно производство обаче касае проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ към момента на постановяването му, като към релевантния за спора момент предпоставките за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ са налице и атакуваната заповед удовлетворява изискванията на закона. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Образуването на производство по ЗУБ е пречка единствено за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата", но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Поради това забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение. Останалите доводи, развити в касационната жалба касаят законосъобразността на акта по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и са неотносими към предмета на настоящия спор. По изложените съображения съдът намира, че не е налице релевираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - София област следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение