Решение № 6882 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2009 г.

Решение № 6882 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тона Коева Алексиева от гр. Варна, подадена против решение № 444 от 24.06.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, II състав по адм. д. № 1305/2005 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката административното производство по издаване на процесната заповед е образувано недопустимо по молба, подадена от пълномощник на починало вече лице и е продължено от ненадлежни лица. Касаторката твърди, че не са събрани всички доказателства във връзка с процесуалната легитимация на страните и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се съберат достоверни доказателства за кръга и надлежната процесуална легитимация на страните. Ответникът - кметът на район Аспарухово при община Варна оспорва касационната жалба с писмено възражение, с което чрез процесуалния си представител юрисконсулт Св. Маринова пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - Ингрид Михайловна Лобанова - Ананиевна също оспорва касационната жалба с писмено възражение, подадена чрез упълномощен адв. М. Антонова, която развива подробни съображения за неоснователност, тъй като в първоинстанционното производство са събрани всички доказателства, които е възможно да се съберат относно правосубектността на Васил Николов Димитров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото производството по издаване на акта за утвърждаване на оценката е започнало по молба на лице, за което не е установено, че е пълномощник на правоимащия. Доводите на жалбоподателя в тази насока не са обсъдени и не са събрани доказателства за наличие на представителна власт. При неизясняване на фактическите обстоятелства, които са от значение за законосъобразността на акта, съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 444 от 24.06.2009 г. е изменена заповед № ФС - 544/11.08.2005 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която е одобрена оценка на извършените подобрения в размер на 444 лв. в поземлен имот № 1730, попадащи в имот № 1731 по плана на новообразуваните имоти на м. "Прибой", землище "Галата", гр. Варна, по жалба на Тона Коева Алексиева - бивш ползвател на имота по § 4 от ЗСПЗЗ и съдът е определил оценката на извършените подобрения в гореописания имот в размер на 1090, 50 лв. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че възраженията на жалбоподателката относно стойността на подобренията са основателни и се е съобразил с приета и неоспорена съдебно - техническа експертиза, според която оценката следва да се измени на 1090, 50 лв. В мотивите на съдебното решение е преценено като основателно оплакването, че оценката не е съобразена с изискванията на ЗСПЗЗ и § 31 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, тъй като в случаите на § 4в, какъвто е процесният казус, оценката се извършва по пазарни цени, докато оценката на експерта, оценил насажденията в административното производство е съобразена с Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, която в случая не е приложима. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Варненският окръжен съд точно е установил, че на Васил Николов Димитров е признато право да придобие собствеността върху поземлени имоти № 1730 и 1731 по ПНИ на м. "Прибой", землище Галата, като именно той е вписан във влезлия в сила ПНИ като собственик. По делото е безспорно обстоятелството, че със заповед № 1591/15.11.2004 г., издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на горепосоченото лице е възстановено право на собственост върху цитираните имоти, която е приета като доказателство и не е оспорена от страните по делото. С оглед на това именно визираното лице притежава активна легитимация за иска издаване на заповед по реда на § 31 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В текста на касационната жалба не се съдържат възражения относно размера на определената от съда оценка или срещу правното основание, на което е издадена процесната заповед. Основното възражение на касаторката е, че административното производство по издаване на оспорената заповед е образувано недопустимо по молба, подадена от пълномощник на Васил Николов Димитров, който е бил починал към момента на депозиране на молбата пред административния орган и към датата на издаване на процесната заповед. В касационната жалба е релевирано твърдение, че в приетия като доказателство Смъртен акт, издаден от нотариус във Федерална република Бразилия /стр. 48 от първоинстанционното дело/ е вписано, че починалото лице Васил Николов Димитров е на 86 години, а в приложеното по делото пълномощно е отразено, че горепосоченото лице е родено през хххх г., от което се извлича заключение, че собственикът на процесния имот Васил Николов Димитров е починал през хххх г., тоест преди подаване на молбата за издаване на оспорената заповед през 2005 г. и с неговата смърт е прекратена и представителната власт на пълномощника му. Върховният административен съд не според това становище, защото в цитирания по-горе Смъртен акт е вписано изрично, че Васил Николов Димитров е починал на неизвестна дата. От съществено значение в случая е обстоятелството, че като писмени доказателства по делото са приети Удостоверение за наследници № 000328/18.02.2006 г., издадено от Столична община, в което е вписано, че Васил Николов Димитров е починал на х.хх.хххх г. Същата дата на смъртта - х.хх.хххх г. е вписана в приетия като доказателство Акт за смърт № 686/28.11.2007 г., който е издаден от длъжностно лице по гражданското състояние в Столична община, район"Сердика", като е вписано името и ЕГН на издателя на акта и е подпечатано със съответния печат на общината. За решаващия съдебен състав е от съществено значение обстоятелството, че горепосочените два официални документи не са оспорени от жалбоподателката при приемането им като писмени доказателства, не е открита процедура по оспорването им, поради което първоинстанционният съд правилно ги е съобразил. Настоящият съдебен състав счита, че при несъответствие между Акта за смърт, издаден от бразилските власти и документите, издадени от българската администрация, правилно са кредитирани последните, защото те са издадени от съответните длъжностни лица при изпълнение на техните служебни задължения, като се има предвид и правнорелевантния факт, че в издадения във Федерална република Бразилия Смъртен акт е отразено изрично, че не е известна датата на смъртта на лицето. От тук следва обоснованият извод, че възстановеният собственик на процесния имот е починал през 2006 г., което означава, че към датата на подаване на молбата за оценка и към момента на издаване на оспорената заповед през 2005 г., той е бил жив и е надлежно представляван от упълномощен представител. Относно становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че молбата е подадена от лице, за което не е установено, че е пълномощник на правоимащия, решаващият съдебен състав счита за неоснователно. По делото е прието като доказателство нотариално заверено Пълномощно от 21.09.2001 г., с което Васил Николов Димитров надлежно е упълномощил Цветан Симеонов Недков да го представлява пред всички държавни, административни органи, институции и съдилища във връзка с възстановяването и въвеждането във владение на земята, находяща се в кв. Галата, от което следва, че в случая е налице редовно упълномощаване, срещу което не е своевременно възразено в хода на първоинстанционното производство. По отношение на твърдението на касаторката, че в съдебното производство са конституирани като страни ненадлежни лица, настоящият съдебен състав счита, че е също е неоснователно. В случая няма спор относно правнорелевантния факт, че жалбоподателката е конституирана и призовавана за съдебни заседания правилно, поради което спрямо на нея и защитаваните от нея права и интереси не са осъществени нарушения. Относно твърдението за неправилно констутиуране на заинтересованата страна Ингрид Михайловна Лобанова - Ананиевна, решаващият съдебен състав намира, че е необосновано, защото е безспорно, че бившият собственик - адресат на процесната заповед е оставил наследник своята съпруга Нина Александровна Лобанова, поради което след смъртта му през хххх г. тя е негов единствен наследник, съобразно неопроверганото Удостоверение за наследници № № 000328/18.02.2006 г., издадено от Столична община и е встъпила в правата на Васил Николов Димитров. От приетото като доказателство и неоспорено Удостоверение № 3526 от 31.10.2008 г. е видно, че след като Нина Александровна Лобанова е починала през хххх г. е оставила наследници Ингрид Михайловна Лобанова - Ананиевна и Лариса Михайловна Лобанова. Последното лице се е отказало от наследство, поради което единствен наследник на Нина Лобанова е останала Ингрид Михайловна Лобанова - Ананиевна. Обстоятелствата във връзка с това кога са родени дъщерите на Нина Лобанова и дали те са деца на Васил Николов Димитров са неотносими към основния спорен въпрос относно стойността на обезщетението, определено с процесната заповед и не водят до засягане на права и интереси на касаторката в това производство. Ако евентуално съществуват и други наследници на Васил Николов Димитров съответно на съпругата му Нина Лобанова, те имат процесуалната възможност да подадат молба за отмяна на основание чл. 245 и сл. от АПК, но това обстоятелство не се отразява неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателката, не съставлява касационно основание и тя не може да се позовава на този факт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,