Решение № 10845 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2019 г.

Решение № 10845 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) главния архитект на община Русе и 2) началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район срещу Решение № 15/20.03.2019 г. на Административен съд – Русе по адм. дело № 74/2018 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-СЦР-1/26.01.2018 г. на началника на РДНСК, потвърждаваща Разрешение за строеж № 407/08.11.2017 г. на главния архитект на община Русе за строеж "Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори 63427.2.639. 1, 63427.2.639. 2 и 63427.2.639. 4 по кадастралната карта на гр. Русе", и преписката е изпратена от съда на главния архитект за продължаване на административнопроизводствените действия съгласно дадени указания.

От ответниците "Нимек" ООД, "Хидра Интернешънъл" ЕАД, ЕТ "А. Стоянов – Г. Стоянова" и А. Методиева са на позиция за правилност на съдебното решение, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество – неоснователни.

1. Според фактическите установявания в обжалваното решение, неоспорени по същество от касаторите и обвързващи настоящата инстанция по силата на чл. 220 АПК, други правни субекти (служебно издирени и конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство), извън оспорващите пред административния съд и община Русе, притежават около 2, 5 % идеални части от правото на собственост върху сградите, за които е издадено РС. На 12.01.2017 г. главният архитект на общината е издал виза за проектиране за строеж "Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори 63427.2.639. 1, 63427.2.639. 2 и 63427.2.639. 4 по кадастралната карта на гр. Русе", за която няма доказателства да е съобщена на неучаствалите в административното производство заинтересовани лица.

1. При тези факти, заключението на съда за незаконосъобразността на контролната заповед съответства на материалния закон.

а. За строежите, представляващи недвижими културни ценности, какъвто е настоящият случай, издаването на виза за проектиране е задължително – чл. 140, ал. 3, изр. 1 ЗУТ. С изключение на две хипотези, неотносими към казуса, изр. 2 на текста предвижда изискване за съобщаване на визата на заинтересованите лица по чл. 131 от закона. Визата по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, от своя страна, е предпоставка за съгласуването на инвестиционните проекти, по които се издава РС – чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ.

б. Доколкото визата не е съобщена на всички собственици на обектите по РС, не е поставен в течение и срока за оспорването й. Съответно актът не е стабилизиран като условие да породи правните си последици, в частност да бъде основание за издаването на РС. Влизането в сила на визата е юридически факт, подлежащ на обективна проверка. Удостоверяването му от администрацията или изявлението на издателя на визата не обвързва нито контролния орган, нито съда в тази им преценка, която е самостоятелна.

Затова фактическият състав на разрешението е опорочен, а потвърждаващата го заповед е процесуално и материалноправно незаконосъобразна – издадена е при неизясненост на фактите, обусловила и неправилността на крайния извод на контролния орган относно съдбата на РС.

1. Без значение за законосъобразността на РС е липсата на позоваване в съобразителната му част на визата за проектиране. Фактическата и правна връзка между разрешението и визата е несъмнена. Отричането й би означавало правомерността на РС да се постави в зависимост от волята на административния орган да я припознае, а не от уредените в закона критерии за проверка на акта.

1. Противно на представата на касаторите, преценката на началника на РДНСК дали визата е влязла в сила е била дължима и тя не е равнозначна на извършването на недопустим косвен контрол за законосъобразността й. Установяването е свързано с предпоставките за издаване на РС и неговата цел е да даде единствено отговор на въпроса придобила ли е стабилитет визата за проектиране, а не законосъобразна ли е. Съобщаването на акта по хипотеза следва момента на издаването му и не е основание за оспорване по чл. 146 АПК, за да бъде приравнено на контрола върху него. То обаче попада в обхвата на изследването по повод на оспореното РС, чието издаване се основава именно на визата за проектиране.

1. а. Решаването на делото по същество е предполагало и произнасянето по законосъобразността на РС. След отмяната на контролната заповед съдът е постановил връщане на преписката на главния архитект, без да отмени разрешението, което е заключителен акт в производството пред същия орган. Съществуването на самото РС и възстановяването на висящността на административното производство по издаването му са несъвместими.

б. Пропускът на съда да разреши въпроса може да бъде преодолян чрез поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на съдебното решение в зависимост от това формирал ли е съдът воля в мотивите по незаконосъобразността на РС, неизразена в диспозитива на решението, или тя отсъства и в съобразителната част на съдебния акт. Независимо кое производство е приложимо – по чл. 175 или по чл. 176 АПК, и в двата случая компетентен да го проведе е АС – Русе, а не касационната инстанция, чиято проверка е ограничена до постановеното първоинстанционно решение.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация "Нимек" ООД ще бъдат възстановени своевременно поисканите и платени разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на пълномощника на началника на РДНСК по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност на хонорара е основателно. Съобразяването с фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция налага редуцирането на заявеното възнаграждение от 1200 лв. до минималния му размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на разпоредбата към меродавния момент на приключване на устните състезания).

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение