Решение № 369 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1200/2015 г.

Решение № 369 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1200/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадени в срок две касационни жалби и допълнение към тях от страна на подсъдимия М. И. Обжалва се решение № 145 от 27.04.15 г., постановено по ВНОХД № 77/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е изменена присъда № 28 от 13.11.14 г. по НОХД № 573/11 г. на Софийски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. Сочат се всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и оправдаване на И. или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по посочените основания и доводи. Конституираният по делото частен обвинител В. П. -С. и нейният повереник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Не са подали възражение срещу касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК. Прокурорът излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените касационни основания и доводи, направеното искане и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда М. И. е признат за виновен в това, че на 27.08.10 г. около 07.30 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], Софийска област, при управление на товарен автомобил, марка "марка", модел "модел", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на фирма [фирма] - [населено място], е нарушил правилата за движение по чл. 116 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното решение апелативната инстанция е изменила присъдата, като е намалила размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Потвърдила е присъдата в останалата и част. Касационните жалби и "уточнението" към тях изцяло преповтарят основанията и доводите, поставени за разглеждане и пред въззивната инстанция. Всички те са получили законосъобразен и задълбочен отговор в решението, като по този начин САС в цялост е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Този съд подробно е отразил доказателствените материали, на базата на които е установил обстоятелствата, ангажиращи наказателната отговорност на И.. Анализът на тези доказателства води до извод, че не е било необходимо извършването на "компютърна симулация" и следствен експеримент (доколкото е възможен такъв за конкретната фактическа обстановка) за решаване на делото по същество. В тази насока следва да се споделят мотивите на САС, отразени на л. 17-19 от решението. По същия аналитичен път (л. 14) съдът е съобразил решението си за изключване на свидетелските показания на Д. Н. като противоречащи на останалата съвкупност доказателства и на заключенията на експертите. Не може да се сподели и доводът за липса на мотиви по отношение на повторната КСМАТЕ. САС в достатъчна степен е посочил, защо дава вяра на това експертно заключение, изградено на основата на всички обективни находки, установени по делото и приложените научни знания. Обвързаността на тази експертиза с протокола за оглед не е опорочена, доколкото същият съдържа всички задължителни реквизити по закон, като опитът за неговата ревизия чрез разпит на поемните лица години след съставянето му, е игнориран с подробна и логична мотивировка от съда (л. л. 14-17). На базата на събраните доказателства по делото и експертните заключения в достатъчна степен са изяснени причината и механизмът на произшествието, довели до съставомерния резултат - смъртта на Г., в резултат на виновно несъобразяване от подсъдимия с посочените правила за движение по пътищата. Не могат да се споделят и доводите, че е осъществено неправилно изменение на обвинението и проявена предубеденост от съда при конституирането на В. С. в качеството на частен обвинител. На л. 25 от решението САС е отговорил законосъобразно на първото възражение по процесуалните действия на СОС, а основателността на искането от страна на С., като наследник на починалия, да се конституира в качеството на частен обвинител произтича от разпоредбата на чл. 76 от НПК и приложеното по делото удостоверение за наследници. Без законова и житейска подкрепа е доводът, че подсъдимият е възприел пострадалия в неподвижно състояние, без да дава признаци за продължаване на движението. По този довод САС подробно е развил съображенията си на л. л. 19-23 от решението и законосъобразно е възприел, че е несъстоятелен, доколкото субективните възприятия на подсъдимия са в противоречие със законовите му задължения като водач на МПС, регламентирани в раздел ХХII на Глава II от ЗДвП. При тези задължения не може да се приеме, че И. не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици. В този смисъл САС не е нарушил закона. Нито в двете касационни жалби от страна на подсъдимия и "уточнението" към тях, нито в проведеното съдебно заседание пред ВКС, защитата не развива доводи по касационното основание по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наказанието. Настоящият съдебен състав намира наказанието за справедливо, като не са налице основания за неговата корекция. Във връзка с посоченото, жалбите от страна на И. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,