Решение № 166 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2010 г.

Решение № 166 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. е. г., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. П., срещу въззивно решение от 23.10.2009 г. по гр. дело № 2847/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 01.08.2008 г. по гр. дело № 6881/2008 г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на И. Е. Н. - 2 000 лв., на Г. С. Н. - 200 лв. и на Е. Д. Н. - 200 лв. - обезщетения за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че отказът на частното учебно заведение да сключи нов договор за обучение е противоправен, тъй като не е изпълнено задължението на училището за осигуряване на възможност за продължаване на образованието. Вследствие от това противоправно деяние са причинени неимуществени вреди на ищците. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че частното училище има нормативно задължение да извършва обучение на ученици за целия срок до завършване на съответната степен на образование, независимо от срока на сключения договор. Ответниците по касационната жалба И. Е. Н., Г. С. Н. и Е. Д. Н., всички от [населено място], оспорват жалбата. С определение № 834 от 15.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2009 г. по гр. дело № 2847/2008 г. на Софийския градски съд в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси за това длъжно ли е частно училище да продължи да обучава ученика след изтичане срока на договора му и кои са юридическите факти, които трябва да настъпят, за да може един ученик да се обучава в частно училище. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 3, б. "в" от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 25.06.2001 г., издадена от МОН, договорите за обучение в частните училища са срочни, като за да продължи обучението на ученика до завършване на съответната степен на образование е необходимо сключването на договор за обучение със срок за тази степен или срочни договори за всеки отделен клас от нея. Няма законова възможност за продължаване на срока на договора за обучение без съгласието на страните по него и за следващ клас, както и до завършване съответната степен на образование. Отказът обаче на частното училище да сключи нов договор за обучение за следващ клас от образователната степен, основан на неравноправното третиране на ученика при еднакви фактически и правни условия с останалите ученици, сключили такива договори, е на общо основание противоправен. Според императивните разпоредби на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая по делото е установено по безспорен начин, че ищцата И. Е. Н. е кандидатствала и е била приета в Ч. е. г., [населено място]. Завършила е осми и девети клас с отличен успех без да е имала нарушения на училищната дисциплина. Тя е изявила желание да сключи договор за обучение и за следващата учебна година 2007/2008 г. като е внесла дължимата такса за обучение. Такъв договор е сключен с всички останали ученици, завършили успешно девети клас. На ищцата е отказано сключването на такъв договор единствено поради критично изказване на майка и за условията в училището на родителска среща през изминалата учебна година. По този начин в нарушение на антидискриминационните правила ищцата И. Н. е била поставена в по-неблагоприятно отношение в сравнение с останалите ученици. Според показанията на свидетелите по делото тя е преживяла силен стрес, психически срив и притеснения от необходимостта в кратък срок да бъде намерено друг подходящо училище за продължаване на образованието. При така установена фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че предявеният от И. Е. Н. иск е основателен. Тя има право на обезщетение, тъй като е налице пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт по чл. 49 ЗЗД /виновно и противоправно деяние на служители на ответника, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране отговорността на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Неправилен е изводът за основателност и на исковете на родителите на И. Н.. Те са неоснователни, тъй като съобразно изложеното по-горе по отношение на тях не са извършени противоправни дискриминационни деяния от служители на ответника, които да са им причинили неимуществени вреди. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе а въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която са уважени исковете на Г. С. Н. и Е. Д. Н., както и в частта относно присъдените деловодните разноски. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 742.20 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.