Решение № 10722 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба вх. 7693/02.05.2024 г. по регистъра на Административен съд-Пловдив, като подадена от кмета на Община Братя Даскалови, чрез процесуалния му представител адвокат Е. Нонева, срещу решение 1890/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 2882/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - П. Ж. Т., чрез процесуалния си представител адвокат З. Василев, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Прави искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на П. Ж. Т., подадена срещу изричен отказ на кмета на Община Братя Даскалови, обективиран в т. 1 от писмо 92-02-572/06.11.2023 г. да й издаде скица и заверено копие от договор за отстъпено право на строеж на наследодателката й Р. С. Ж. върху имот - УПИ V, в кв. 64 по плана на [населено място], община Братя Даскалови. Първоинстанционният съд е събрал административната преписка по издаване на оспорения акт, по която приел за установени релевантните за спора факти, отразени в мотивите на атакуваното решение. Във връзка с доводите на касатора следва да бъдат отбелязани обстоятелствата, възприети и от касационната инстанция, с оглед данните от събраните по делото доказателства: административното производство по издаването на скица и заверен препис от горепосочения договор за учредено право на строеж е инициирано с подадените от П. Ж. Т., заявление вх. 1339/31.10.2023 г. за издаване на скица на УПИ V в кв. 64 по плана на [населено място], община Братя Даскалови /в което е отбелязано, че документът е необходим за издаване на данъчна оценка/ и заявления вх. 1275/27.10.2023 г. и 1398/03.11.2023 г. за предоставяне на заверено копие от договор от 05.09.1990 г. за учредено право на строеж на наследодателката й Р. С. Ж., за построяването на жилищна сграда/вила в същия имот. След направена по заявленията проверка, в т.ч. по данни от констативен протокол от 18.10.2023 г., съставен от назначена със заповед РД-556/18.10.2023 г. на кмета на Община Братя Даскалови, нарочна комисия, е издаден атакуваният пред първата инстанция отказ за издаване на поисканите документи, по мотиви, че имотът, за който се иска издаването на скица и заверено копие от договор за отстъпено право на строеж, е общински. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че кметът на Община Братя Даскалови, като компетентен административен орган по смисъла на приложимия според него в случая, § 4, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, комуто е вменено задължението за извършване на административната услуга - издаване на скица, по смисъла на § 8 ПЗР на АПК, с отказа да я издаде е упражнил превратно правата си, осуетявайки възможността на П. Т. да заяви пред нотариус, евентуално претендирани от нея собственически права върху имота, по реда на предвиденото в чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, охранително производство. Съдът изтъква, че административният орган дължи издаването на скица и в случаите на конкуренция на права върху съответния имот, доколкото противното би означавало намеса в правоотношенията на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът не притежава, и в резултат - приема за незаконосъобразен изричния отказ на кмета на Община Братя Даскалови да издаде поисканата скица и да предостави на заявителката заверен препис от договора от 05.09.1990 г. По тези обобщени мотиви административният съд постановява атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт за отмяната на изричен отказ на кмета на Община Братя Даскалови да предостави поискана от жалбоподателката административна услуга и връща преписката на органа за произнасяне в седемдневен срок от съобщаването на съдебното решение, съобразно указанията, дадени по тълкуване и прилагане на закона, и осъжда Община Братя Даскалови да заплати на П. Т. направените от нея по делото разноски в размер на 510лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради формирани от административния съд, необосновани крайни изводи. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд квалифицира издаването на скица и на заверено копие от договор за отстъпено право на строеж, като административна услуга, в съответствие с § 8 ПЗР АПК, съгласно който в случая намират приложение правилата за издаване на индивидуалните административни актове по раздел І, глава V, дял ІІ АПК. Доколкото обаче /независимо дали жалбоподателката е собственик на процесния имот и има ли спор относно правото на собственост върху имота/, по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, за да възникне задължение за кмета на общината да започне административно производство, в т.ч. и по осъществяването на поискана му административна услуга, освен наличието на останалите предвидени в текста предпоставки следва да установи и наличието на правен интерес на заявителя от извършване на услугата, какъвто в случая не е обоснован и доказан, неправилни са крайните изводи на първата инстанция за незаконосъобразността на атакувания отказ. Действително, необходимостта от издаване на скица на имота за снабдяване на заявителката с документ за собственост по реда на чл. 587 ГПК би създала задължение за съответно компетентния орган да предостави услугата, при условие, че разполага със съответната информация и имотът е индивидуализиран в достатъчна степен, но в случая липсват данни искането да е направено в рамките на започнало по този текст производство. Така, видно от съдържанието на заявленията, подадени от П. Т. и събраните в процеса доказателства, изцяло необоснован е направеният от административния съд извод, че скицата и заверения препис от договор за учредено право на строеж са заявени от нея във връзка със започнало охранително производство по издаване на констативен нотариален акт за собственост на УПИ V, в кв. 64 по плана на [населено място]. Другояче казано, изцяло недоказано е наличието на правен интерес на заявителката от извършването на поисканата услуга, а оттам - че изобщо е възникнало задължение на кмета на общината да проведе административно производство по процесните заявления при наличието на всички предпоставки за това по смисъла на чл. 27 АПК. Следва да се има предвид, че събраните по делото документи /в т.ч. заявление вх. 1339/31.10.2023 г., в което искането за издаване на скица е обосновано единствено с необходимост от снабдяване с данъчна оценка за имота/ не установяват, нито в хода на проведеното административно производство от заявителката и нейният упълномощен представител са наведени твърдения относно целите на снабдяването й със скица и заверен препис от договор за отстъпено на нейната майка, право на строеж, още по-малко, че същите са поискани в хода на развиващо се пред нотариус, охранително производство по реда на чл. 587 ГПК. Следователно, не е установен правният интерес на заявителката от поисканите административни услуги, а оттам - атакуваният отказ на административен орган е изцяло законосъобразен, като краен резултат. За изчерпателност следва да се отбележи, че принципно правилни са мотивите на съдебното решение, с които в съответствие с установената съдебна практика е прието, че в случай, че кметът на общината е компетентен да извърши административната услуга орган, същият не е оправомощен в това производство /по предоставяне на административна услуга - издаване на скица/, да извършва проверка относно собствеността на имота - установяването на правото на собственост на заявителката в хода на инициирано от нея охранително нотариално производство по реда на чл. 587 ГПК е от компетентността на нотариуса, а при заявени по исков ред конкурентни права на собственост върху недвижим имот - от тази на съответния общ съд /в този смисъл са например решение 344/12.01.2021 г. по адм. дело 9032/2020 г., решение 3526/04.04.2023 г. по адм. дело 11810/2022 г., решение 3152/10.03.2021 г. по адм. дело 10603/2020 г., решение 2947/25.02.2020 г. по адм. дело 8589/2019 г., решение 15018/05.12.2018 г. по адм. дело 5567/2018 г. и др., постановени състави на Върховния административен съд, второ отделение/. Но това отбеляазване е без каквото и да било правно значение в конкретния случай, в който от една страна не е изследвано, нито установено по категоричен начин, че са налице предпоставките по § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР ЗКИР, /в какъвто смисъл са направените от първата инстанция необосновани изводи, които не отчитат наличната публична информация относно влезлите в сила кадастрални планове и регистри/, нито липсата на установен от жалбоподателката в първоинстанционното производство, правен интерес от изпълнението на заявените административни услуги по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, относно които изобщо не е посочено за целите на какъв вид производство са необходими поисканите документи. Отделно стои въпросът, че издаването на скица, като административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията /ЗА/ от съответно компететните органи при общинските администрации, е подчинено на действащата Наредба за административното обслужване /Наредбата/, според чийто чл. 5а, ал. 2, при предоставяне на стандартизирани административни услуги, тези администрации следва да използват образците на заявления и протоколите за устно заявяване съгласно приложение 5 на същата Наредба. Сред тях попада и утвърденият с нея, образец на заявление за издаване на скица на недвижим имот, изрично налагащ при попълването му, да бъде посочен /съответно - приложен/, документ за собственост на имота на подателя на заявлението, освен ако документът е вписан в имотен регистър /по партида за имота/. Това, наред с установеното по делото, че с процесните заявления не е посочен, нито е представен документ за собственост и липсват данни за вписване на такъв документ в имотен регистър относно УПИ V, кв. 64 по плана на [населено място], са допълнителен аргумент в подкрепа на направеният от настоящия състав, краен извод за законосъобразността на отказа на кмета на Община Братя Даскалови да издаде поисканата скица. Следователно, като е достигнал до противоположен извод, по изцяло хипотетични съждения, основаващи се на изцяло недоказани по делото данни, първоинстнационният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид това и изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на П. Ж. Т., срещу отказа на кмета на Община Братя Даскалови, обективиран в писмо изх. 92-02-572/06.11.2023 г., във връзка с подадени от физическото лице заявления вх. 1275/27.10.2023 г., 1339/31.10.2023 г. и 1398/03.11.2023 г. С оглед изхода от спора, основателна се явява своевременно заявената от процесуалния представител на касатора, претенция за присъждане на разноски за това съдебно производство. При липсата на направено възражение за прекомерността им от процесуалния представител на ответната страна, на Община Братя Даскалови следва да бъде присъдена сумата от 500лв, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, в установен от съда размер по приложения на л. 43 от делото, договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,