Решение № 7480 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов, и от Димбо ЕООД, чрез адв. Славова, срещу Решение 8398/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 2662/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София се обжалва решението, в частта, с която по жалба на Димбо ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002222006613-091-001/06.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1809/21.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 м. 03, м. 05, м. 10.2015 г., м. 03 и м. 04.2016 г. в размер на 115 989,34 лв., ведно с лихви в размер на 90 282,76 лв., както и в частта на разноските. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че по отношение на установените с РА задължения за данъчни периоди м. 01 м. 03, м. 05, м. 10.2015 г., м. 03 и м. 04.2016 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. В тази насока се сочи, че в случаите, когато данъчният директор с решение по чл. 155, ал. 4 ДОПК отмени ревизионен акт, не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения РА, каквото е разбирането, възприето и в постоянната практика на ВАС. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Тодорова, моли за отмяна на съдебното решение по аргументите, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Димбо ЕООД, не изразява становище. С касационната жалба на Димбо ЕООД се обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2018 г., м. 03 м. 05 и м. 07. м. 12. 2019 г., в размер на 89 656,81 лв., ведно с лихви в размер на 40 617,11 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че дружеството не оспорва РА в цялост. Сочи се, че за получените ВОП дружеството е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, които са включени в дневниците за продажби, което не е съобразено от съда. Оспорва се и изводът, че за извършените ВОД дружеството не е ангажирало доказателства за действителното транспортиране на стоките до Германия. Твърди се, че Димбо ЕООД разполага с изискуемите съгласно чл. 45 ППЗДДС документи, доказващи извършване на ВОД. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, както и на процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Димбо ЕООД и моли за оставяне в сила решението в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото им, съдът съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22002222006613-091-001/06.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1809/21.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Димбо ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 01.2015 г. м.03.2015 г., м. 05.2015 г., м. 10.2015 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03. м. 05.2019 г., м. 07.2019 г. м. 12.2019 г., в общ размер на 205 646,15 лв., ведно с лихви в размер на 130 899,87 лв. Ревизията е повторна, след като по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК с Решение 1724/28.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София е отменен РА Р-22221720007354-091-001/18.07.2022 г. и са дадени указания за извършване на нова ревизия. Установено е, че Димбо ЕООД е официален представител за България и Балканския полуостров на италианските кемпери Laika и немския премиум бранд Niemsan-Bischoff. Дейността на дружеството през ревизирания период е свързана с търговия с каравани, кемпери и аксесоари към тях. С оспорения РА на дружеството е отказано право на данъчен кредит, както следва: За данъчен период м. 01.2015 г., в размер на 88,47 лв., по фактура 0000025622/12.12.2014 г., издадена от ЖМ Технологии ООД, тъй като е установено, че по същата фактура е ползвано право на данъчен кредит през м. 12.2014 г. За данъчен период м. 01.2018 г., в размер на 99,50 лв., по фактура 0000002499/21.10.2017 г., издадена от Панда Глас ЕООД, тъй като е установено, че по същата фактура е ползвано право на данъчен кредит през м. 10.2017 г. За данъчен период м. 04.2019 г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 21 122,96 лв. по фактура 00030000002/09.04.2019 г., издадена на Димбо ЕООД от LAIKA CARAVANS SPA, с предмет кемпер Laika Kreos 4012. Установено е, че дружеството е декларирало ВОП на посоченото МПС, за което е издало протокол по чл. 117 ЗДДС и е ползвало право на данъчен кредит през м. 04.2017 г. На следващо място, на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит за периоди м. 04.2016 г. и м. 05.2016 г. в размер на 33 000,00 лв. по 4 броя фактури, издадени от ВИ ЕНД ДЖИ БГ ЕООД, с предмет услуги. За данъчен период м. 04.2016 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11 020,00 лв. по 2 фактури, издадени от Тестрейд ЕООД, с предмет услуги. За данъчен период м. 04.2016 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 38 680,00 лв. по 4 фактури, издадени от Холивуд 2015 ЕООД, с предмет услуги. За да откажат право на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 9 ЗДДС, по фактурите, издадени от ВИ ЕНД ДЖИ БГ ЕООД, Тестрейд ЕООД и Холивуд 2015 ЕООД, приходните органи са приели, че дружеството не е ангажирало доказателства относно реалността на фактурираните услуги. С оспорения РА на Димбо ЕООД са установени задължения, в резултат на допълнително начислен ДДС, както следва: Дружеството е извършило продажба на употребявана каравана ХОБ, за което е издадена фактура 1100000484/07.03.2016 г. на Г. К. Т., с данъчна основа 13 500 лв. и не е начислен ДДС на основание чл. 143 ЗДДС. Констатирано е, че от представената от Димбо ЕООД информация за покупката на караваната не се установява основание за прилагане специалния режим за облагане маржа на цената от дилър на стоки втора употреба, като е прието, че не са изпълнени условията на чл. 14, ал 1, т. 2 ЗДДС и за доставката следва да се приложи общият ред за облагане. Съответно, на основание чл. 12 и чл. 86 вр. чл. 25, ал. 2 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС, е начислен 20% ДДС в размер на 2 250,00 лв. Установено е също, че през данъчни периоди м. 03.2015 г., м. 05.2015 г., м. 10.2015 г., м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. дружеството е извършвало ВОП от Германия и Италия от доставчиците LAIKA CARAVANS SPA и MOVERA. При направена проверка в системата VIES и извършен обмен с данъчните администрации на Италия и Германия са установени несъответствия между декларираните от ревизираното дружество данни и тези, декларирани от чуждестранните му контрагенти. Констатирано е, че Димбо ЕООД не е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, съответно не е изпълнило задължението си да ги включи в дневниците по ЗДДС за посочените периоди. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 84 и чл. 63 ЗДДС с РА е начислен допълнителен ДДС в общ размер на 12 213,13 лв. Изложени са съображения, че не са ангажирани доказателства, че придобиванията са отразени в счетоводството на дружеството, поради което не е оборен изводът, че са укрити, съответно разпоредбата на чл. 73а ЗДДС е неприложима. Според приходните органи срокът, предвиден в чл. 72, ал. 1 ЗДДС, е изтекъл, съответно не му е признато право на приспадане на данъчен кредит в размера на определения/начисления с РА данък върху стойността на спорните ВОП. Установено е, че през ревизираните периоди Димбо ЕООД е осъществило ВОД съгласно фактура 1100000388/07.02.2015 г., с данъчна основа 132 575,94 лв., издадена на ETAMP OU Естония, с предмет две каравани Niesman и Laika. Приходните органи са констатирали и деклариран ВОД съгласно фактура 1100000867/22.04.2019 г., с данъчна основа 203 406,32 лв. и фактура 1100000897/10.09.2019 г., с данъчна основа 98 378,25 лв., с предмет каравани Niesmann + Bischoff и Laika Kreos 4012, фактурирани на AD Caravaning GmbH. Анализирани са получени по реда на международното сътрудничество данни от данъчните администрации на Естония и Германия, както и е констатирана липсата на доказателства за осъществен транспорт до Естония и Германия. Формиран е извод, че Димбо ЕООД не е съумяло да докаже извършен ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, като на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е определен дължим ДДС по трите фактури в размер на 86 872,10 лв. За да отмени частично оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на установените задължения за 2015 г. и 2016 г. Изложени са съображения, че ревизионното производство, приключило с издаване на процесния РА и образувано със ЗВР Р-22002222006613-020-001/18.11.2022 г., се явява ново, различно от първоначалното такова, образувано със ЗВР Р-22221720007354-020-001/01.12.2020 г. Формалната връзка между двете ревизионни производства е прекъсната с издаване на ЗВР от 18.11.2022 г., поради което установените с РА задължения за 2015 г. и 2016 г. са незаконосъобразно определени извън преклузивния срок, предвиден в чл. 109, ал. 1 ДОПК, поради което актът в тази част е отменен. Споделени са изводите на приходната администрация по отношение отказаното право на данъчен кредит в размер на 99,50 лв. по факура 0000002499/21.10.2017 г., издадена от Панда Глас ЕООД, както и относно данъчния кредит размер на 21 122,96 лв. по фактура 00030000002/09.04..2019 г., с предмет доставка на кемпер Laika Kreos 4012, тъй като не са опровергани констатациите, че дружеството вече е упражнило правото си на данъчен кредит в предходни периоди. Жалбата на дружеството е отхвърлена и в частта на установените с РА задължения, в резултат на допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. за получени ВОП от Германия и Италия от доставчиците LAIKA CARAVANS SPA и MOVERA. Прието е, че дружеството не е представило съставени и отразени в справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди протоколи по чл. 117 ЗДДС, относими към спорните фактури, поради което РА е потвърден и в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 8 077,45 лв., ведно със съответните лихви. След обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и на констатациите на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, АССГ е възприел като правилен изводът на ревизиращите органи, че декларираните ВОД към германското дружество не са действително осъществени. В тази насока, съдът е приел, че от свидетелските показания на А. Д. - собственик и управител на AD CARAVANING GmbH получател по ВОД, се установява, че процесните кемпери са предадени в държане на Д. директно в Германия и впоследствие той ги е транспортирал обратно до България. От тези показания и от останалите доказателства по делото обаче не установява по безспорен начин, че по повод декларираните ВОД кемперите са били превозени от България до Германия, както и че същите преди това са били на територията на България. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Процесната ревизия се явява повторна, по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК, като е възложена в изпълнение на Решение 1724/28.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с което е отменен РА Р-22221720007354-091-001/18.07.2022 г., в частта за установените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди. Във връзка с указанията на решаващия орган е издадена ЗВР Р-22002222006613-020-001/18.11.2022 г. Неправилен е изводът на АССГ, че процесният РА, в частта на установените задължения за данъчни периоди 2015г. и 2016г., е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила извън преклузивния срок по чл. 109 ДОПК. При връщане на преписката за нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК, не се образува ново ревизионно производство, а съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството продължава от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на ревизионния акт, т.е. възстановява се висящността на производството по издаване на акта. Трайно е разбирането, залегнало в съдебната практика, че макар ревизията да се явява повторна, не се касае за различно/ново ревизионно производство. В случая ревизионното производство е образувано на 07.12.2020 г., с връчване на първоначалната ЗВР Р-22221720007354-020-001/01.12.2020 г. Именно това е и моментът, към който следва да се прецени спазен ли е преклузивният срок, регламентиран с чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В конкретния случай, с РА, в частта, в която е отменен, са установени задължения за 2015 г. и 2016 г., които с оглед изложените мотиви не са определени извън преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като същият изтича съответно на 31.12.2020 г. и на 31.12.2021 г. По отношение на установените задължения за ДДС във връзка с декларирани вътреобщтностни придобивания (ВОП) за периодите м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г., административният съд е приел за недоказано съставянето на протоколи по чл. 117 ЗДДС от ревизираното дружество във връзка с фактурите, издадени от LAIKA CARAVANS SPA Германия и MOVERA Италия, подробно описани на стр. 12 и 13 от РД, респ. че такива не са отразени в справките-декларации за съответните данъчни периоди. Формирал е извод за материална законосъобразност на РА, в частта на установени допълнителни задължения на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 84 и чл. 63 ЗДДС в размер на 8 077,45 лв. На първо място, с РА са установени задължения за ДДС във връзка с декларирани аналогични ВОП от LAIKA CARAVANS SPA Германия и MOVERA Италия и за предходните ревизирани данъчни периоди на 2015 г. Касае се за доставки с идентичен предмет и от същите чуждестранни дружества, за които, както се посочи, първоинстанционният съд не е изложил мотиви по същество на спора. Съответно, излагането на мотиви и формирането на правни изводи по отношение на материалната законосъобразност на РА, в частта на установените задължения на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 84 и чл. 63 ЗДДС в размер на 8 077,45 лв., от касационната инстанция би предрешило спора и по отношения на задълженията, установени на посоченото основание за предходните данъчни периоди. На второ място, съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по основните възражения на жалбоподателя за необоснованост на извода на приходните органи, че процесните ВОП са укрити от дружеството, както и че след начисляване на ДДС по доставките, на основание чл. 73а ЗДДС и в съответствие с принципа на данъчния неутралитет е било дължимо и признаване на право на данъчен кредит по същите. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като делото, в посочената част, е останало неизяснено както от фактическа, така и от правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния ревизионен акт. Недопустимо е фактическите установявания да се извършват от касационната инстанция /чл. 220 от АПК/, а и излагането на правни изводи по съществени за спора въпроси едва с касационното решение, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото и нарушение на принципа за двуинстанционност на съдебния контрол. Налице е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, в частта, с която е отменен спорният РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за 2015 г. и 2016 г., съответно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на установените задължения за данъчни периоди м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 84 и чл. 63 ЗДДС, в общ размер на 8 077,45 лв., ведно със съответните лихви. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото доказателства и доказателствени средства, и становищата на страните, респ. да формира правни изводи по същество на спора в посочената част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора в горепосочената част. Решението е правилно в останалата му част. По отношение на допълнително установените задължения за ДДС в резултат на непризнати ВОД: Основният спорен между страните въпрос касае действителното осъществяване на вътреобщностните доставки от територията на страната до територията на друга държава членка Германия. В хода на ревизията е констатирано, че дружеството е декларирало ВОД по фактури 1100000867/22.04.2019 г., с данъчна основа 203 406,32 лв. и 1100000897/10.09.2019 г., с данъчна основа 98 378,25 лв., с предмет доставка на каравани Niesmann + Bischoff и Laika Kreos 4012, издадени на AD Caravaning GmbH. Първоинстанционният съд е споделил извода на приходните органи, че декларираните ВОД не са реално осъществени поради липсата на доказателства за твърдяното напускане на стоките на територията на България и транспортирането им до Германия. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. Правилен е изводът на приходната администрация, споделен и от съда, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства за действително осъществяване на декларираните ВОД и по конкретно за транспортиране на стоките от територията на страната до територията на Германия. На първо място, не са представени документи и конкретна информация относно обстоятелството за чия сметка и от кого е извършен транспортът на превозните средства, което препятства преценката относно необходимите доказателства съобразно чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Същевременно, ревизираното дружество не е ангажирало каквито и да е доказателства за действителното транспортиране на стоките до Германия и/ или писмени потвърждения от получателя, съдържащи императивно изискуемите реквизити съгласно чл. 45, т. 2 , б. а ППЗДДС. Представените протоколи за доставка (папка 5, л. 1337 и сл. от първоинстанционното дело), непреведени на български език, не установят действителното получаване на стоките, предмет на ВОД, на територията на друга държава членка, тъй като не съдържат данни за начина на транспортиране на кемперите, за мястото на получаването им, за лицата, които са ги предали и тези, които са ги получили. На второ място, изложените от дружеството твърдения относно начина на транспортиране на превозните средства до територията на Германия са противоречиви и взаимно изключващи се. В хода на ревизията от управителя на Димбо ЕООД са дадени обяснения, че кемперите Niesmann + Bischoff Arto 76 L и Laika Kreos 4012 са доставени до Германия на собствен ход. Същевременно, в жалбата срещу РА, подадена до административния съд, е посочено, че транспортирането на кемпер Niesmann + Bischoff Arto 76 L до Германия е извършено от AD CARAVANING GmbH, което впоследствие го е продало на ОАК Интерагро България ЕООД, което, след връщане на кемпера обратно в България за своя сметка, е сключило договор за финансов лизинг с предмет посоченият кемпер. По отношение на кемпер Laika Kreos 4012 в жалбата до съда е посочено, че за транспортирането на кемпера до Германия е представено ЧМР с превозвач Бултранс 666 ЕООД. Според показанията на свидетеля Д., кемпер Niesmann + Bischoff Arto 76 L е доставен на собствен ход, а кемпер Laika Kreos 4012 е доставен с автовоз. По делото обаче, както правилно е съобразил съдът, не са ангажирани каквито и да е доказателства във връзка с твърденията, че превозните средства се достигнали територията на Германия на собствен ход, в т.ч. за чия сметка и от кого е осъществено транспортирането. Не е установен с писмени доказателства и превозът на кемпер Laika Kreos 4012 с автовоз или по-друг начин. Противно на твърденията, поддържани и в касационната жалба, в кориците на делото не се съдържа международна товарителница за транспорт на кемпер Laika Kreos 4012. Приложена е такава, без дата (папка 2, л. 355 от първоинстанционното дело), с предмет кемпер Laika Kreos 3001, различен от процесния. По отношение на установените задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2018 г. по фактура 0000002499/21.10.2017 г., издадена от Панда Глас ЕООД, и за данъчен период м. 04.2019 г. по фактура 00030000002/09.04..2019 г., издадена на Димбо ЕООД: Констатациите на приходните органи, според които ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит по посочените фактури в предходни данъчни периоди не са оборени, като не се излагат нови твърдения в тази насока. Установено е, че по фактура 0...2499/21.10.2017 г., издадена от ПАНДА ГЛАС ЕООД, дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 99,50 лв. през м. 10.2017 г. Във връзка с ползвания данъчен кредит в размер на 21 122,96 лв. по фактура 003...02/09.042019 г., с предмет на доставка кемпер Laika Kreos 4012, е констатирано, че дружеството е декларирало ВОП на същия кемпер по фактура 615/28.04.2017 г., издадена от LAIKA CARAVANS S.P.A. Във връзка с издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС, ДИМБО БГ ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит за покупката на кемпер Laika Kreos 4012 с шаси ZFA25000002B43605 през м. 04. 2017 г. По гореизложените съображения, решението, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта на установените задължения за ДДС в общ размер на 21 222,46 лв., ведно със съответните лихви, в резултат на отказан данъчен кредит за м. 01.2018 г. и м. 04.2019 г., както и на допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗДДС, в общ размер на 60 356,91 лв., ведно със съответните лихви, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на приходната администрация се следват разноски за всяка съдебна инстанция в размер на 7 176,35 лв. или в общо в размер на 14 352,70 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,