Решение № 16603 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2012 г.

Решение № 16603 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба на Димитър Красимиров Динков от с. Храбрино против решение № 1454 от 15.06.2012 г. по адм. д. № 1562/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-23-1233/8.05.2012 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Пловдив при Изпълнителна агенция "автомобилна администрация" (ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА").

Подадена е и частна жалба от началника на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА" срещу Определение № 1810 от 9.07.2012 г. по адм. д. № 1562/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК е спряно допуснатото предварително изпълнение на заповед № РД-14-23-1233 от 8.05.2012 г. на началника на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА".

Касационният жалбоподател Димитър Красимиров Динков поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответната страна - началникът на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА" не е изразила становище пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка е правилно установена пред първата съдебна инстанция.

На 08.05.2012 г. при извършена проверка от служители на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА" е констатирано, че касаторът Димитър Красимиров Динков извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил "ГАЗ 53" с рег. № РВ 2970 СН, негова собственост. Безспорно е, че към датата на извършване на проверката, моторното превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на товари на територията на страната, нито притежава лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници и товари. Срещу Димитър Красимиров Динков е съставен акт за установяване на административно нарушение № 140431 от 8.05.2012 г., а деянието е квалифицирано по чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33). Със заповед № РД-14-23-1233/8.05.2012 г. на началника на ОО"КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА" на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер на товарен автомобил "ГАЗ", модел "53" с рег. № РВ 2970 СН и е определено място за домуване на същия - платен паркинг "Глобал" на път Е-80 - 231 км. Посока гр. Хасково.

За да отхвърли жалбата срещу посочения индивидуален административен акт, Административен съд - гр. Кюстендил е приел, че данните по делото характеризират деянието като обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП и са налице доказателства, които установяват по категоричен начин фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.

1. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Извършването на обществен превоз на товари (§ 1, т. 2 от ДР на ЗАвП) изисква по арг. на чл. 6, ал. 1 и сл. от ЗАвП валиден за територията на Република България лиценз, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация. Липсата им е предпоставка за компетентния административен орган, действайки в условията на обвързана компетентност, да упражни властническото правомощие по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, при което едностранно да предизвиква правни последици в сферата на адресата чрез налагане на предвидените в същия закон ПАМ.

При вярно установени фактически обстоятелства, Административен съд - Пловдив правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на осъществен превоз на товари. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА", при която е установено, че касаторът извърша обществен превоз на товари без да притежава необходимите разрешения за дейността. Първоинстанционният съд е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, като е направил обосновани правни изводи, изградени въз основа на верни фактически констатации.

При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

2. Постановеното на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК определение № 1810 от 9.07.2012 г. по адм. д. № 1562/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е спряно допуснатото предварително изпълнение на заповед № РД-14-23-1233/8.05.2012 г. на началника на ОО "КД - ДАИ" - Пловдив при ИА "АА", е недопустимо.

Решение № 1454 по адм. д. № 1562/2012 г. на Административен съд - Пловдив е постановено на 15.06.2012 г. Срещу същото е подадена касационна жалба, която е входирана в деловодството на съда на 6.07.2012 г. Последица от подадената в срок жалба срещу постановено съдебно решение е нейният суспензивен и деволутивен ефект. Последният се изразява в сезиране на по-горната съдебна инстанция и образуване на производство по касационната жалба, но вече пред сезирания по-горен съд, който следва да упражни инстанционен контрол, а не пред съда приключил производството с акта, който се обжалва. Това е така, тъй като произнасянето по повдигнатия материалноправен спор слага край на производството пред първоинстанционния административния съд и съответно рефлектира върху възможността същият да предприема валидно процесуални действия. Следователно, при наличието на касационна жалба с предизвикания й присъщ деволутивен ефект (пренасяне на производството пред ВАС), Административен съд - Пловдив не е имал право и задължение да процедира по искането за спиране на изпълнението по чл. 166, ал. 4 от АПК, а извършените от него процесуални действия на 9.07.2012 г., с което е спряно предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт, са невалидни и подлежат на обезсилване.

С оглед изхода на материалноправния спор и предвид обстоятелството, че изпълнението на ПАМ произтича от влязлата в сила заповед, искането за спиране на изпълнението на индивидуалния административен акт е безпредметно и производството в тази част следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,