Решение № 5382 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 93/2010 г.

Решение № 5382 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 93/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Захариева и Красимира Петкова чрез адв. Маргарита Койнова срещу решение № 68 от 26.10.2009 г. по адм. дело № 6647/2008 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба Босилка Косева и Пенчо Косев изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-50-581 от 21.12.2001 г. на главния архитект на София. Съдът е изследвал въпроса за компетентността на органа издал акта и е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в рамките на предоставените му правомощия със заповед РД-09-283 от 18.04.2000 г. на кмета на СО, писмо на МРРБ и решение № 3 по протокол 10 от 03.04.2000 г. на СОС. Съдът е обсъдил посочените в заповедта правни основания - чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.), както и чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ и е стигнал до извода, че в случая са неприложими, тъй като не са конкретизирани фактическите основания. Обсъдил е съпровождащите заповедта документи - протоколите на ОЕСУТ, на основание на които е издаден административния акт и е стигнал до обоснования извод, че в заповедта липсва конкретизиране на обществения интерес, налагащ извода, че действащият ПУП не осигурява възможност за целесъобразно застрояване, както и липсва обосновка досежно обстоятелството, какви цели и нужди на градоустройството налагат изменението на ПУП, материализирано в оспорената заповед. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че предвиждането на новопроектираната улица-тупик попада изцяло в имот пл. № 1113. Установено е също така противоречие на предвиденото с оспорената заповед изменение на плана с обяснителна записка към преписката /лист 41 по делото/ за възможността от предвиждане на нов тупик без да се засягат интересите само на собственика на имот пл. № 1113, с което се установява, че не е спазено изискването, произтичащо от върнатия за преработка проект с провеждане на принципа за отнемане на равни части от имотите, през които минава обслужващия тупик. С тези съображения, които се възприемат от настоящата инстанция, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Изводът на съда за незаконосъобразността на оспорената заповед не е опроверган от касаторите през настоящата инстанция, поради което изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, са неоснователни. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което