Решение № 8982 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. М., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. М. Филипова, против Решение 4003/22.04.2025 г., постановено по адм. дело 790/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, I състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2196/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че aнализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил непълен, като настъпилите след постановяване на административния акт събития в държавата на произход на чужденеца били неправилно отчетени. Наред с това са изложени и аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). Освен това според касатора не били съобразени предпоставките за приложение на хипотезата на принципа sur place по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ - опасения от преследване поради събития, които са настъпили след напускането на Сирия, тъй като от непрекъснато публикуваните в различни сайтове данни за актуалните събития в Сирия било видно, че ситуацията в държавата по произход на чужденеца оставала напрегната. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. М. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в молба - становище, като представя справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г., съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г. относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 03.07.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2196/05.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Х. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. Х. М., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в [населено място], Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], професия строител, общ работник и хамалин, без образование, семейно положение религиозен брак, 3 деца. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 15.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където е останал 7 дни, след което на 28.08.2024 г. влязъл нелегално в Република България през гората, с помощта на каналджия и в група от около 32 души, като с част от групата се качил на автомобил за София, но всички били задържани от полицията. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е отбил военната си служба, като е получил призовка за влизане в редовната армия през 2009 г. когато е живял в Дамаск, след което за 8 месеца се е преместил в гр. Дейр ез-Зор и след това в гр. Азаз, където е и последният му адрес на пребиваване. Посочил е също така, че съпругата му и двете от децата му са в Турция, но имали намерение да се върнат в Сирия, а едната му дъщеря, майка му, двама му братя и петте му сестри живеели в гр. Дамаск. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с лошото икономическо положение в Сирия, а също и с опасения за призоваването му за военна служба. Посочил е също така, че към настоящия момент в Азаз, където бил и последният му адрес, положението било много лошо, тъй като не можело да се закупи хляб, нямало работа, пари, а също и сигурност. Причината да подаде молба за международна закрила в България била за да живее спокойно тук с децата си. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени: справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, след падането на режима на Башар Асад; справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., в която се съдържали данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и справка с вх. МД-02-160/14.03.2025 г., в която са разгледани въпросите в Сирия подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Х. М.. Прието е, че в проведеното интервю молителят е посочил, че е напуснал Сирия заради лошото икономическо положение и несигурността, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също така, че заявителят не е изложил твърдения, представляващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в обхвата на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Наред с това според първоинстанционния съд М. Х. М. не бил изложил и твърдения да е бил обект на репресии в Сирия поради това, че след получаването на призовка през 2009 г. - не е отбил военната си служба. Според съда административният орган е изследвал и твърденията на чужденеца относно нежеланието му за влизане в редовете на сирийската армия при съобразяване на даденото в Наръчника по процедури и критерии за определяна на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г. (глава V, В ) тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, като АС Хасково е споделил мотивите на органа, че кандидатът за статут не е твърдял и доказал, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения, или на валидни съображения на съвестта. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на който анализ е достигнал до заключение, че в Сирия все още имало ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се била подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие, като въпреки сложната ситуация в Сирия, страната се връщала обратно към нормалния живот след падането на режима на Башар Асад, а хиляди сирийци се завръщали доброволно в своята родина. Преценено било, че не се установявало спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. При съобразяване на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, органът е приел, че след анализ на събраните по административната преписка доказателства не се констатирало наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход, се установявало, че при евентуалното му завръщане в Сирия - той би могъл да води нормален начин на живот. Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. и представените в съдебното производство справки, първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния акт не можело да се обоснове извод, че в Сирия е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, чужденецът би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Според съда въпреки усложнената обстановка в Сирия, нямало ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които да съществува реален риск молителят за закрила да понесе тежки посегателства. Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни, източници на информация, съдът е приел, че като цяло било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като не се установявало оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Башар Асад да е променило положението в Сирия в негативен аспект. Посочено е, че след провеждането на преговори, Сирийските демократични сили (Syrian Democratic Forсes, SDF) се били съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, и че ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) са се споразумели да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Наред с това от информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство справка, било видно, че към 3 април 2025 г. ВКБООН е изчислил, че считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 сирийци са били преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване - към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се били завърнали по домовете си. По отношение на последните политически събития в Сирия било видно също така, че на 29 март 2025 г. временният президент Ахмед ал Шараа бил обявил сформирането на ново правителство при поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата. Прието било, че в справката от 14.03.2025 г. се съдържала и информация, че опозиционните сили, свалили от власт президента на Сирия - Башар Асад, са заявили, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим, както и че Коалицията, ръководена от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS), е обявила в приложението Telegram обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. На последно място било прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не са били посочени твърдения в този смисъл. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Х. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са лошото икономическо положение в Сирия и възможността да бъде взет за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 14.11.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства с изключение на повиквателната, която е получил през 2009 г. Наред с това в настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на М. Х. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М. Х. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, представена под формата на справки в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г., съгласно които броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Наред с това от данните в представените справки може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което е прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият М. Х. М. не е споделил конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че едната му дъщеря, майка му, двама му братя и петте му сестри живеели в гр. Дамаск, а съпругата му и две от децата му имали намерение да се върнат в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Следва да се посочи също така, че предвид липсата на твърдения от страна на молителя член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Правилно, на следващо място административният орган е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на М. Х. М.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. На последно място следва да се посочи, че възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement) е неоснователно. Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2196/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Х. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,