Решение № 10112 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение09.11.2022 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1540 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 2902/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменено разрешение за поставяне 84/23.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Териториално планиране" към Направление "Архитектура и градоустройство" в Столична община.
ОСЪЖДА Д. Иванова, [ЕГН] да заплати на С. Тагаров, [ЕГН] направените разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.
ОСЪЖДА Д. Иванова, [ЕГН] да заплати на Н. Тагаров, [ЕГН] направените разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.
ЗАЛИЧАВА Ц. Тагарова като страна по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова, чрез адв. Миланов като процесуален представител, против решение 1540 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 2902/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменено разрешение за поставяне на преместваем обект 84/23.11.2020 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди разрешението за поставяне, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на дирекция "Териториално планиране" към Направление "Архитектура и градоустройство" в Столична община не взема становище. Ответниците - С. Тагаров, Н. Тагаров и Ц. Тагарова, чрез пълномощника си адв. Димитрова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в отменителната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е разрешение за поставяне (РП) 84/23.11.2020 г., с което на Д. Иванова е разрешено да постави преместваем обект по индивидуален проект - павилион за продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита площадка, фирмен надпис в ПИ с идентификатор 68134.1107.29, УПИ I-679, кв. 18, м. НПЗ Средец, район Красна поляна, с посочен административен адрес. Актът е издаден на основание чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ,както и съгласно чл. 30 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. С обжалваното решение по оспорване на настоящите ответници С. Тагаров и Н. Тагаров разрешението за поставяне е отменено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод за липса на съгласие за поставянето на преместваемия обект от всички съсобственици на имота в нарушение на изискването на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Решението в частта с характер на определение,с която е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Тагарова и производството е прекратено в тази част, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. По делото не се спори, че имотът, в който е разрешено поставянето на преместваемия търговски обект, е съсобствен между заявителя в административното производство и други лица. След проследяване на представените по делото нотариални актове за прехвърляне на части от имота и удостоверенията за наследници, съдът правилно определя кръга на лицата, притежаващи идеални части от имота към момента на издаване на оспорения акт. Настоящият състав споделя извода за незаконосъобразност на разрешението за поставяне на преместваем обект, тъй като не е дадено съгласие за това от всички собственици на имота. Правилно съдът приема за приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, изискваща съгласието на собствениците на имота, когато разрешението касае чужд поземлен имот. Нормата е приложима и в настоящия случай. Разрешението за поставяне се отнася за съсобствен поземлен имот, от което следва, че част от същия се явява чужд за заявителя. След като ПИ с идентификатор 68134.1107.29, УПИ I-679, кв. 18, м. НПЗ Средец, район Красна поляна не е еднолична собственост на адресата на акта, настоящ касационен жалбоподател, а права в него притежават и други четири лица, то тяхното съгласие е необходимо за издаване на исканото разрешение. В случая съгласие с писмени декларации е дадено от съсобствениците С. Йовева и В. Илиев, а с договор за наем на заетата от преместваемия обект площ - от С. Тагаров. По делото е установено, че липсва изрично писмено съгласие от съсобствениците на имота Р. Илиева и Н. Тагаров. Установеното нарушение на изискванията на чл. 56, ал. 5 ЗУТ е съществено, поради което е достатъчно да обуслови извод за материална незаконосъобразност на разрешението за поставяне, както правилно приема съдът. Обстоятелството, че Р. Илиева е посочена като наследник на Д. Иванова (починала на 14.07.2001 г.) в представеното като част от административната преписка удостоверение за наследници, с дата след издаване на оспорения акт, не променя заключението, че това лице също се явява съсобственик на имота. Безспорно по силата на наследяването Р. Илиева притежава наред с брат си В. Илиев идеални части от него още от 2001 г. и независимо от включването й в удостоверението за наследници по-късно, то административният орган в хипотезата на съсобствен имот е следвало да установи всички лица, които са носители на собственически права, като събере данни за това служебно и съответно да установи наличието на съгласие от тяхна страна, преди издаване на разрешението за поставяне. Неоснователно е възражението на касатора за дадено съгласие от страна на Н. Тагаров. Доказателства в тази насока не са представени по делото. Без правно значение е дали Н. Тагаров е запознат със сключения договор за наем от 01.11.2019 г., което е основано на разпечатки от електронни писма по повод разменена кореспонденция между страните във връзка с размера на наема и местоположението на преместваемия обект. Той не е страна по този договор, нито е представено писмено съгласие от негова страна като съсобственик на имота в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт като правилен в тази част следва да се остави в сила. Настоящият състав констатира, че Ц. Тагарова неправилно е вписана в списъка за призоваване като ответник по делото. Решението на административния съд в прекратителната му част, постановено спрямо нейното оспорване, е влязло в сила. Това изключва участието на същата в касационното производство и налага заличаването й като страна по делото. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените претенции за присъждане на разноски, в полза на ответниците С. Тагаров и Н. Тагаров се дължат заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 900 лева за всеки от тях съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 24.06.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,