Решение № 15050 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2014 г.

Решение № 15050 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Никотония" ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуален представител, против Решение № 585 от 4.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1788/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1304086 от 21.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 457 от 9.05.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в приключила проверка за периода от 1.10.2011 г. - 21.12.2011 г. са прихванати всички задължения към ДОО, ЗО, УПФ, ДДС и е възстановен остатъкът от дължимия ДДС. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с писмена защита по съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведените в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Никотония" ЕООД против АПВ № 1304086 от 21.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата, решаващият състав е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Производството по издаване на оспорения АПВ е започнало по искане с вх. № К2-28/5.02.2013 г. от "Никотония" ЕООД, с което е заявено възстановяване на ДДС за периода м. 08.2012 г. до м. 12.2012 г. в размер на 6817.43 лв. По така постъпилото искане е издадена Резолюция за извършване на проверка № 1304086 от 11.02.2013 г. от началник сектор "Проверки" - Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, в хода на която органът по приходите е установил, че за периода м. 08.2012 г. - м. 12.2012 г. сумата за възстановяване по СД на "Никотония" ЕООД е в размер на 6946.54 лв. Дружеството има приключила предходна процедура по приспадане с период 8.10.2012 г. и резултат ДДС за възстановяване 6760.71 лв., а не ДДС за възстановяване 6817.43 лв. В резултат на извършената корекция, обективирана в АУЗ с № 26001193052, 26001197679 и 26001203316 от 21.02.2013 г., сумата за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по приключилата процедура за периода м. 08.2012 - 10.2012 г. е променена от 6760,71 лв. на 6611,31 лв. Констатирано е още, че с подаването на СД за м. 11.2012 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 56,72 лв., с което е започнала нова процедура по приспадане. Тя е приключила през м. 01.2013 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 269,95 лв. В резултат на извършената корекция, обективирана в АУЗ № 26001218729/21.02.2013 г. сумата за възстановяване по приключилата процедура за периода м. 11.2012 г. - 01.2013 г. е променена от 261,62 лв. на 269,95 лв. ДДС за внасяне След преглед на представените първични счетоводни документи органът по приходите е установил, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки фактури за закупен бензин А 95-Н, а притежава едно транспортно средство с дизелов мотор. Счетено е, че закупеният бензин А 95-Н не е използван от дружеството за извършваните от него облагаеми доставки, с оглед на което е променен резултатът по СД за м. 08.2012 г., м. 09.2012, м. 10.2012 и м. 01.2013 г., както следва: по СД за м. 08.2012 г. от 5218,01 лв. на 5119,95 лв. ДДС за възстановяване; по СД за м. 09.2012 г. от 661,76 лв. на 655,10 лв. ДДС за възстановяване; по СД за м. 10.2012 г. - от 880,94 лв. на 836,27 лв. ДДС за възстановяване; по СД за м. 01.201З г. от 447,45 лв. на 455,78 лв. ДДС за внасяне. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е прието за установено, че размерите на публичните задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО и ДОД и на постъпилите плащания от "Никотония" ЕООД за период 1.01.2011 г. - 31.12.2012 г. са както следва: фонд ДОО - задължения 39 985,85 лв., плащания -37111,24 лв. в това число 184,12 лв. прихваната сума с АПВ № 1202328/1.02.2012 г. Внесените и прихванати задължения са с 2874,61 лв. по-малко от декларираните; фонд УПФ - задължения 10788,68 лв., плащания 10016,72 лв. Внесените задължения са с 771,96 лв. по-малко от декларираните; Фонд ЗО - задължения 24957,23 лв., плащания - 22431,61 лв., в т.ч. прихваната сума с АПВ № 12023328/1.02.2012 г. от 104,66 лв. Внесените и прихванати задължения са с 2525,62 лв. по-малко от декларираните; фонд ДОД - задължения 13620,22 лв., постъпили плащания 12877,83 лв. в т.ч. прихваната сума с АПВ 12023328/1.02.2012 г. - 38,65 лв. Внесените и прихванати задължения са с 742,39 лв. по-малко от декларираните. Размерите на постъпилите плащания от осигурител и размерите на публичните задължения по фондове за процесния период са подробно описани в приложението към заключението - таблица по т. 1 част III на заключението. Размерът на внесените суми по представените с жалбата 21 бр. платежни нареждания е 32680,20 лв. Същите са подробно описани по фондове, дати и размери в т. 2 на част III-та от заключението. Експертът е посочил, че всички внесени суми по приложените към жалбата 21 бр. платежни нареждания са взети предвид при формиране на задължението, подлежащо на прихващане по АПВ № 1304086/21.02.2013 г. Вещото лице е установило, че към процесния период жалбоподателят не притежава и няма наети МПС с бензинови двигатели. В активите на дружеството по счетоводна сметка 205 "Автомобили" е заведен "Ситроен" С4 Пикасо с дизелов двигател и няма счетоводни данни, че закупеният бензин е използван за облагаеми доставки. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че е налице идентитет между размера на данъка, подлежащ на възстановянане съобразно оспорения АПВ и размерът, определен от експерта по ССчЕ. Посочил е, че общият размер на постъпилите в НАП плащания за 2011 и 2012 г. за ДОО, ЗО, УПФ ДОД възлиза на 82 253,37 лв. при декларирани 89 351.89 лв., като за периода 2010 - 2012 г. е налице несъответствие между подадените от дружеството декларации обр. 1 и обр. 6 за фон ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО и ДОД. Подаването на 20.02.2013 г. на 26 бр. коригиращи декларации обр. 6 е последващо спрямо плащането за периоди и фондове от 31.12.2012 г., за които няма декларирани задължения. След като към 1.01.2013 г. дружеството не е поискало възстановяване на недължимо платени суми по чл. 129 от ДОПК, то приходният орган законосъобразно е погасил негови стари задължения Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след всеобхватен анализ на относимите факти и обстоятелства, установени въз основа на доказателствената сила на ангажираните доказателства и следващите се от тях обосновани и материалнозаконосъобразни правни изводи. Неподкрепена от събраните по делото доказателства е тезата на касатора, че за периода м. 01. - м. 12.2011 г. всички негови задължения към ДОО, ЗО, УПФ и ДДС са прихванати с предходен стабилен АПВ, който не е представен по делото и този релевантен факт е изрично посочен от експерта по проведената ССчЕ. В заключението на експерта не се съдържа извод в твърдяния смисъл, а при изслушването му в о. с. з. на 4.02.2014 г. той изрично е заявил, че при изготвяне на заключението му е представен АПВ от 1.12.2012 г., но същият е ирелевантен, тъй като към датата на издаването му дружеството не е декларирало своите задължения към ДОО, ЗО и УПФ. Противно на аргументите в жалбата, разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ДОПК не обуславя допустимостта на коригиращите декларации за задължителни осигурителни вноски от наличието на предписание за промяна на декларираните данни. Нормите на чл. 159, ал. 4 от КСО и чл. 42, ал. 2 от ЗЗО изрично предвиждат възможност при наличие на няколко публични задължения длъжникът да заяви по нормативно установения ред кое от тях погасява, а в случай, че не стори това приложима е разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК във вр. с § 45 от ПЗР на ЗИД ЗДДС - ДВ, 94/2013 г. В случая, до 1.01.2013 г. дружеството не е подало искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, поради което правилен е изводът на първоинстанционният съд, че законосъобразно с постъпилата на 31.12.2012 г. сума са погасени чрез прихващане задълженията, за които срокът за плащане е изтекъл или изтича най-рано и е осъществено корелативно отразяване в данъчно- осигурителната сметка на регистрираното лице съобразно чл. 87, ал. 4 и 5 от ДОПК. Съгласно заключението на експерта декларираните от дружеството задължения по обр. 6 надвишават внесените суми със 6 914.58 лв. и именно в този размер законосъобразно с оспорения АПВ е извършено прихващане с платената на 31.12.2012 г. сума за погасяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, изискуеми към датата на издаване на оспорения АПВ. Идентичен краен правен извод следва и относно осъществената с АПВ корекция на декларирания със СД ДДС за възстановяване в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за закупен бензин А 93. Той не се променя от обстоятелството, че с предходен АПВ са прихванати изискуеми задължения за периода м. 01 - м. 12. 2011 г., тъй като противно на възражението на касатора, с АПВ е коригиран размерът на подлежащия на възстановяване ДДС за периода м. 08.-12.2012 г. В тази му част оспореният АПВ е в унисон с параметрите, посочени от експерта по проведената ССчЕ, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че релевираната жалба е неоснователна. Като е отхвърлил същата, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение