Решение № 107 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2011 г.

Решение № 107 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 09.11.2010 г. по гр. д. № 614/2010 г., с което Окръжен съд Благоевград е уважил искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД и чл. 33 ЗС и чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС. С определение от 25.11.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл. 26, ЗЗД, чл. 17 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗЗД, по въпроса за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка с оглед точното прилагане на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответниците - Л. И. И. и Д. С. Х. чрез процесуалния си представител поддържат, че жалбата е основателна. Ответниците С. Х. М., А. Д. Р., М. А. Р. и М. А. С. / като наследници на починалата в хода на производството В. А. Р./, Н. А. С., К. А. И., М. Л. И., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че решението в частта му, по отношение на която е допуснато касационно обжалване е правилно и молят да бъде оставено в сила. Ответницата Е. С. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и решението като постановено в съответствие с точно приложение на материалния закон следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 10.03.2010 г., постановено по гр. д. № 323/2009 г. по описа на РС Разлог, е прогласил за нищожна, като привидна, замяна, обективиран в нотариален акт №, том, рег. №, дело № г. по описа на нотариус М. при РС-Благоевград, по силата на която Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х. е прехвърлила на [фирма], от собствените 8/24 идеални части - 1/24 идеална част от недвижими имоти, представляващи - недвижим имот в [населено място], с площ от кв. м, и еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ окв. м., които идеални части са на обща стойност от 461,83 лева, като в замяна на прехвърлените идеални части от описаните недвижими имоти [фирма] им е прехвърлил собствеността на движима вещ, представляваща телевизор на стойност 1749.17 лв., обявил е, че прикритата сделка е продажба, която е действителна и е допуснал В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. да изкупят от Л. И. дела й в съсобствеността, представляваща 1/3 идеална част от описания по - горе имот с № по плана на [населено място], жилищна сграда еднофамилна с идентификатор №, с площ от кв. м и едноетажна сграда, с предназначение "сграда за обществено хранене" с идентификатор №, с площ от кв. м, която сграда по акт за узаконяване представлява търговски обект "Бърза закуска", общо за сумата 15 695,43 лева. Със същото решение е признато за установено, че собственици на 2/3 идеални части от процесните имоти са В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. и е осъден [фирма] да и предаде собствеността на същите идеални части. Съдът е приел за установено по делото, че ищците и жалбоподателката Л. И. са наследници на Л., А. и И. И.. Установено е било, че праводателите на страните по делото са придобили на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №, т. рег. №, дело № 1 г. на Г. околийски съдия, от М. на земеделието и държавните имоти на РБ недвижим имот, представляващ парцел I, пл. №, кв. по плана на Г. Д., с площ от кв. м. Приел е за установено от удостоверение № г. на [община], че имотът, описан в цитирания нотариален акт № е идентичен на Поземлен имот с идентификатор № по КК на [населено място] от 2006 г. Установено е също така, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № г. на нотариус при РС Благоевград Лидия И. е призната за собственик на основание наследство и давност на 4/12 (1/3) идеална част от сграда, с предназначение " жилищна сграда- еднофамилна", с площ от кв. м, находяща се в [населено място], построена в процесния имот с №. По - късно с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 5/2008 г. последната е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ едноетажна сграда, с предназначение "сграда за обществено хранене"/Бърза закуска/, с площ от кв. м., попадаща също в спорния парцел, като към този момент тя е била в брак с Д. Х.. Установено е също така, че за същата сграда е издаден акт за узаконяване № г. на [община], съобразно който тя представлява търговски обект "Бърза закуска" и е разрешено ползването на обекта от инвеститора Л. И. Прието е, че с договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 151/2008 г. на нотариус при РС Благоевград Лидия И. лично и в качеството си на пълномощник на Д. Х., е прехвърлила на [фирма], от собствените 8/24 идеални части 1/24 идеална част от недвижими имоти представляващи недвижим имот, с идентификатор № по КК на [населено място] за 2006 г., целият с площ от кв. м, недвижим имот, и сграда с идентификатор № по КК на [населено място] за 2006 г., с предназначение еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от кв. м., като в замяна на прехвърлените идеални части от описаните недвижими имоти, [фирма] е прехвърлил на Л. И. и Д. Х. собствеността на движима вещ, представляваща телевизор, марка С., модел, със сериен номер S., като стойността на описаната движима вещ е в размер на 1749.17 лв. Установено е, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № г., Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х. е продала на [фирма], собствените си 7/24 идеална част от същите недвижими имоти, като за първия имот продажната цена е 4206,3 лв., а за втория имот цената е 8555,30 лв. В цитирания нотариален акт е обективирана и продажба, с която Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х., е продала на [фирма], собствения си недвижим имот, представляващ едноетажна сграда, с предназначение " сграда за обществено хранене", с площ от 30 кв. м., която сграда по акт за узаконяване представлява търговски обект "Бърза закуска", за сумата в размер на 3556,90 лв. При тези данни съдът е приел, че договорът за замяна е нищожен като привиден, но че същият прикрива договор за покупко- продажба, който е действителен. За да обоснове този си извод съдът е изложил съображения, за това че привидна е тази сделка, при която е налице взаимно съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно обективираните волеизявления, т. е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Приел, че симулацията в случая е относителна, тъй като привидното основание - договорът за замяна, прикрива действителното - договор за продажба - договарящите са се споразумели да прикрият действителната сделка с друга, привидна, като са постигнали съгласие по всички съществени клаузи на действителната, прикритата- продажбата, уговаряйки цена за дела на продавачите в размер на 1749,17 лв. ( цената на заменената вещ). Приел е, че нищожността на сделката като прикрита произтича от факта, че се е целяло от страните по нея да заобиколят задължението на съсобственика Л. И. по чл. 33, ал. 1 ЗС и затова са прикрили продажбата със замяна. Съдът е приел за основателен и предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Прието е, че по делото не се съдържали писмени доказателства, от които да се установи, че преди продажбата продавачите - Л. И. и Д. Х. са предложили на ищците да изкупят дела им и че предложението е направено при същите условия, при които впоследствие е сключена атакуваната сделка. Изложени са съображения за това, че след като ищците не са били поканени да изкупят дела на продавачите и поради това изобщо не са знаели за сделката (тъй като продажбата е прикрита с договор за замяна), двумесечният срок започва да тече от момента на узнаването, че продажбата, респективно замяната, е извършена, а не от момента на сключване на договора с третото лице, поради което съдът е приел, че искът е предявен и в рамките на този срок - два месеца от узнаването и е процесуално допустим. Прието е, че при безспорно установените по делото факти, че е налице съсобственост върху спорните имоти, предмет на сделка за покупко- продажба, при липсата на писмено предложение до останалите съсобственици или на някой от тях, да изкупят частта на съсобственика - продавач при условията, при които е извършена продажбата на третото лице, то исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС са основателни и ги е уважил Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която съдът е прогласил за нищожна, като привидна, замяна, обективиран в нотариален акт №, том, рег. №, дело № г. по описа на нотариус М. при РС-Благоевград, обявил е, че прикритата сделка е продажба, която е действителна и е допуснал В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. да изкупят от Л. И. дела й в съсобствеността, представляваща 1/3 идеална част от описания по - горе имот и търговски обект "Бърза закуска", общо за сумата 15 695,43 лева, по правния въпрос от значение за изхода на делото за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка с оглед точното прилагане на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Решението в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл. 124 ГПК и 108 ЗС, е влязло в законна сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден отговор с решение № 475 от 14.07.10 г. на ВКС по гр. дело № 621/09 г. на IV г. о. на ВКС, решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 1207/2010 г. IV г. о. на ВКС и решение от 10.11.2011 г. по гр. д. № 111/2011 г. III г. о. на ВКС, постановени по аналогичен казус по реда на чл. 290 ГПК. В така формираната задължителна практика на ВКС е прието, че една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при заобикаляне на закона. Уточнява се, че сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по-далечна цел. Приема се, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. пето ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. Дадено е тълкуване, че когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, договорът не е сключен в заобикаляне на закона, тъй като с него не се цели постигане на забранен от закона резултат. С оглед даденото тълкуване по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че решението на въззивния съд в частта му, с която съдът е прогласил за нищожна, като привидна, замяна, обективиран в нотариален акт № 151/2008 г., прогласил е същата сделка за действителна продажба и е уважил искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да се отмени. На основание чл. 293 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. В конкретния случай искът за прогласяване нищожност на замяната на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, извършена в нотариален акт № г. на нотариус при РС Благоевград, е неоснователен, тъй като дори и целяща да осуети правото на изкупуване на съсобственик замяната не е нищожна като сключена в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат. Резултата от замяната е прехвърляне на собственост, който резултат не е забранен от закона. Същевременно, твърдяната симулация при извършване на замяната, като прикриваща продажба, не е установена по несъмнен начин. Не е доказано, че договорът е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което страните желаят да се прехвърли правото на собственост вместо срещу прехвърляне собственост върху вещ, срещу заплащане на цена. Изводът на съда, че съглашението за замяна е привидно, тъй като с него се цели да се заобиколи приложението на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неправилен, тъй като дори липсата на съгласието на някой от съсобствениците не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката, с която съсобственик продава своя дял на трето лице. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на валидна разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице преобретател, което валидно е придобило права. За тези случаи законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, според която, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с купувача. Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част. Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката Е. М., че прикритостта на сделката замяна произтича от обстоятелството, че по делото не е доказано реалното предаване на движимата вещ като насрещна престация по договора за замяна от страна на дружеството. В случая сделката замяна има характер на консенсуална, а не реална такава, поради което с постигането на съгласие между страните се счита сключена, а предаването на вещите, предмет на замяната е действие по изпълнение на договора. Ако така поето задължение не бъде изпълнено, това би било основание за разваляне на договора, а не за обявяване на неговата нищожност като прикриващ друг вид сделка. Невярно е твърдението й за това, че привидността на сделката произтича и от факта, че с протокол от 13.02.2008 г. едноличния собственик на капитала на дружеството е взел решение да закупи идеалните части от посочените по-горе имоти, а не да извърши замяна. В същият изрично е посочено, че се взема решение [фирма] да замени и купи недвижими имоти собственост на Л. И.. Именно като се съобразят и данните в този протокол следва да се направи извод, че действителната воля на страните е да извършат замяна, а не продажба на 1/24 идеална част от собствените на продавачите 8/24 идеални части от недвижими имоти. Не се установява и наличие на прикрито съглашение което да носи характеристиката на договор за продажба, който договор да е валиден и по отношение на него да следва да се приложат правилата на прикритото съглашение - чл. 17, ал. 1 ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява атакуваната сделка да е извършена при заплащане на определена цена от дружеството купувач. Ето защо и искът с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД също е неоснователен и неправилно е уважен в обжалваното въззивно решение. С оглед изводите за действителност на извършената замяна, следва да се приеме, че е неоснователен и искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е регламентирано с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, то е преобразуващо субективно материално право, признато на закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън съсобствеността. С оглед приетото по делото, че договорът за замяна по нот. акт № г. на нотариус при РС Благоевград е валиден и е произвел вещно-правния си ефект, то ответникът [фирма] е бил съсобственик на имота към извършване на разпореждането с продажба по нот. акт № 152/2008г на наториус при РС Благоевград и за продавачите съсобственици Л. И. и Д. С. не е съществувало задължението да предложат съсобствените идеални части от имотите си за изкупуване на другите съсобственици. Право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не е възникнало, поради което иск на това основание не може да бъде уважен. Съсобственик може да предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако приобретателят е външно неучастващо в съсобствеността лице. Конкретният случай не е такъв и затова незаконосъобразно исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС са били уважени Както се посочи пo-горе, съсобственик, който продава част или цялата идеална част, която притежава от съсобствен недвижим имот, не е длъжен да го предлага на останалите съсобственици. Кръгът на купувачите според чл. 33, ал. 2 ЗС е ограничен само до т. нар. "трети лица" и не са отнася до останалите съсобственици. Ето защо исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС в случая са неоснователни и следва да се отхвърлят. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК на жалбоподателя следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 1210 лева, така както са поискани от него в представяния списък по чл. 80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът