Решение № 921 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Расулова, гражданка на Узбекистан, подадена чрез упълномощения адвокат Р. Стефанова, срещу решение 7561 от 09.12.2022 г., постановено по адм. дело 8386/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу отказ 5364р-16169/01.08.2022 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ, издаден от Директора на Дирекция Миграция при МВР. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения се претендира отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на друго, с което да се отмени оспореният административен акт и да се издаде разрешение за продължително пребиваване в Република България. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" МВР, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Л. Цуцуманова Пенева, в проведеното открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, изразява становище за неоснователността й, като прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. 33 ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на В. 33 ООД и по жалба на К. Расулова, гражданка на Република Узбекистан, срещу отказ 5364р-16169/01.08.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24и от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на дружеството и на чуждата гражданка срещу оспорения отказ, а съдебният акт, като необжалван в отхвърлителната му част по отношение на жалбата на В. 33 ООД, е влязъл в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. АССГ е приел за безспорно обстоятелството, че чуждата гражданка е подала заявление с рег. 537300-861/26.04.2022 г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ, което, заедно с приложените към него документи, е било изпратено на Агенция по заетостта /АЗ/ за становище относно достъпа до българския пазар на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа , както и на Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/. Положително становище е било получено от АЗ, но според приложеното по преписката писмо на ДАНС с вх. 812100- 12489/22.07.2022 г. К. Расулова вече е пребивавала два пъти на територията на Република България през 2020 и 2021 г., във връзка с издадени визи за дългосрочно пребиваване на основание чл. 24к от ЗЧРБ /сезонен работник/, с разрешен престой от 180 дни и цел на пребиваване - работник в кухня в ресторант Кино роял , гр. Русе, собственост на дружеството В. 33 ООД, като и двата пъти е просрочила разрешения срок на пребиваване - през 2020 г. с 67 дни, а през 2021 г. със 108 дни. В писмото на ДАНС е посочено още, че на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ на чужденеца е било наложено административно наказание глоба . Съдът е съобразил и изискана в хода на съдебното производство информация от ДАНС във връзка със становищата и съгласувателната процедура по молби за визи тип D , регистрирани на 06.07.2022 г. и на 04.08.2022 г., от която допълнително се установя, че по регистрираната молба за виза TAS22001515 е дадено становище, че през последните две години чуждата гражданка е нарушила паспортно визовия режим, а при предишно пребиваване е нарушила трудовото законодателство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10. вр. с т. 11 ЗЧРБ. Изрично е посочено, че следващата регистрирана молба за виза от Расулова TAS2200184 е анулирана, тъй като по отношения на нея има отказ от дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване, което обстоятелство е пречка за регистриране на молба за виза за дългосрочно пребиваване. При тези фактически установявания АССГ е приел, че за да се издаде разрешение за продължително пребиваване по чл. 24и ЗЧРБ е необходимо по отношение на кандидата да са налице кумулативно две предпоставки: първата е кандидата да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда и втората предпоставка е същия да притежава виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване. Счел е, че по отношение на К. Расулова към момента на постановяване на оспорвания отказ е било налице само първото условие, предвид положителното становище на АЗ за наемането й на работа от В. 33 ООД, но не и второто, с оглед отрицателното становище на ДАНС за издаване на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ по молба TAS22001515 и анулирането на регистрираната виза TAS2200184. По тези съображения съдът е формирал решаващия извод, че към момента на постановяване на отказа К. Расулова не отговаря на условията за разрешаване на правото на продължително пребиваване на основание чл. 24и ЗЧРБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен и бланкетен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички регламентирани в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е била разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на относимите към спора доказателства, като включително са били изискани допълнителни такива, отделно от приложените към административната преписка и са изложени относими мотиви в подкрепа на направените заключения. При издаване на оспорения отказ не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че за да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 24и ЗЧРБ, което фактическо основание не се съдържа в обжалвания административен акт. Видно от оспореният отказ, същият е издаден на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 24и, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЧРБ. Разпоредба на чл. 26, ал. 2 определя предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец, а именно когато е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 25, 25б, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. От своя страна, съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. В настоящия случай правилно административният орган, а и съдът са приели, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на оспорения акт е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, защото от доказателствата по делото безспорно се установява, че К. Расулова през последните две години е нарушила паспортно визовия режим в Република България, тъй като е просрочила разрешените й престои съответно през 2020 г. с 67 дни, а през 2021 г. със 108 дни. За това нарушение включително й е било наложено административно наказание "глоба", на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в оспорения административен акт не са посочени конкретните хипотези на чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗЧРБ. Действително в административния акт са цитирани изцяло разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЧРБ, но от изложените в акта фактически основания става ясно, че първото нарушение е на паспортно визовия режим в Република България и се изразява в просрочване на разрешения престой за описаните години, а второто - за нарушения на трудовото законодателство. Затова допуснато нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на постановения отказ, нито е ограничило правото на касатора да разбере основанието, на което му е отказано разрешението за продължително пребиваване, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че има валидно издадена виза тип D по молба TAS22001843, поради което е била налице и втората предпоставка на чл. 24и ЗЧРБ. По делото е било безспорно установено, че регистрираната молба за виза TAS2200184 е анулирана, тъй като по отношения на нея има отказ от дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване, което обстоятелство е пречка за регистриране на молба за виза за дългосрочно пребиваване. Не се установява и твърдяното нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като оспореният акт е изготвен в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 реквизити. В отказа са изложени фактическите основания за издаването му, които кореспондират с посочените правни такива, съобразно приложимия материален закон ЗЧРБ. С оглед на изложеното обосновано административния съд е приел, че към момента на издаване на административния акт чуждата гражданска не е отговаряла на условията на чл. 24и ЗЧРБ за разрешаване на право на продължително пребиваване. Предвид гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,