Решение № 4705 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2008 г.

Решение № 4705 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мито Замфиров Митов от гр. Монтана против решение от 02.10.2008 г. на Административен съд Монтана по адм. дело 441/2008 г. С него се отменя като незаконосъобразна заповед № 1325 от 04.06.2008 г. на Кмета на Община Монтана и е разрешен спора по същество, като му се отказва правото да придобие собствеността върху имот № 865 по помощния план на зона "Парта", местност "Сулимагина ливада", землище Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Съдът не е изпълнил задълженията си, като не дал указания за събирането на доказателства за упражнено право на закупуване на имота и не допуснал експертиза за изясняване на делото. Процесуалното съдействие на страните не било осъществено от съда за справедливото решаване на спора. Ответникът, Иван Захариев Иванов е взел становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, Кметът на Община монтана не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Лена Аврамова Петкова не взема становище по жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на касационни основания. Още при действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ ползвателят е имал възможност да заплати имота по изготвената оценка, но не се е възползвал от това право и упражняването му отново по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ недопустимо. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба от Иван Захариев Иванов против заповед № 1325/2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която се признава правото на ползвателя Мито Замфиров Митов на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имот № 865 по помощния план на зона Парта, местност "Сулимагина ливада", землище Монтана. Възражения са били за незаконосъобразност поради нарушение на процедурата и закона. Съдът от данните по приложената административна преписка е установил, че ползвателя е с учредено право на ползване, видно от удостоверението, приложено като доказателство по делото. Независимо от наличието на изискванията на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ да бъде трансфирмирано правото на ползване в право на собственост, това право е било вече упражнено през 1992 г., по което заявление е била изготвена оценка на имота, съгласно процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ . За изготвянето на оценката на имота, ползвателят в съдебно заседание е заявил, че му е станала известна, но не заплатил поради липса на средства. При тези данни съдът е приел, че правото веднъж упражнено от ползвателя не може да бъде упражнено повторно, тъй като процедурата не е била завършена по негови причини. Съдът е установил и пороци в процедурата за предоставяне на земи за ползване и представеното удостоверение установявало права, които не можело да бъдат проверени и поради това не било годно доказателство. При изложените съображения заповедта е отменена като незаконосъобразна поради отсъствие на материалните предпоставки и е постановено решение по съществото на спора, с което е отказано на ползвателя да придобие собствеността. Решението е правилно. При постановяването му не се са допуснати нарушенията, сочени като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът, въз основа на доказателствата по делото е направил обоснован извод, че правото на касатора да придобие собствеността върху имота, предоставен му за ползване, е упражнено при действието на отменена материално правна норма, при която фактическият състав също е завършвал със заплащането на цената. Изготвеният протокол за оценка е бил основание за плащане на цената, което не е направено от касатора. При изявлението му, че не се е възползвал от тази възможност по собствена воля, той сам се е лишил от предоставеното му право да придобие собствеността. При така установените факти за реализиран фактически състав според приложимия § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (вече отменен) не са налице последващи законови възможности за придобиването на правото на собственост, както правилно е приел и съдът. Разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда възможност за ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ но не са ги заявили, да подадат заявление до кмета на общината. По делото е установено, че касатора е упражнил тези свои права и за него вече не е налице нова законова възможност по цитираните текстове. Нарушение на съдопроизводствените правила, свързани със служебното начало не се констатират по делото. Участието на касатора в процеса не е било нарушено, тъй като той е имал възможността да направи доказателствените си искания за защита на интереса си. Служебното начало според чл. 171, ал. 4 от АПК включва задължение на съда за процесуално съдействие с указване на страните, че за сочени от тях обстоятелства не се представят доказателства, но не и, че от представените доказателства не се установяват твърдяните от тях факти. От съществено значение за правилното решаване на спора в настоящия случай е дали правото е било заявено и по какви причини процедурата не е била довършена, които факти по делото са установени по безспорен начин. Без значение в случая е било обсъждането на представеното като доказателство удостоверение за предоставено право на ползване, тъй като то би било ценено в хипотезата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която не е налице. При тези съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение