Решение № 17495 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2018 г.

Решение № 17495 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Гаджинелова от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Длъгнекова срещу Решение № 16 от 27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 282/2017 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу административен акт № 2780/1.12.2017 г. на кмета на община Брегово като неоснователна. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира заплащане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. Длъгнекова е постъпило становище с искане за даване на ход на делото, като в него по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответникът – кмета на Община Брегово не представя отговор на касационната жалба, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Гаджинелова, против отказ на кмета на Община Брегово за извършване на административна услуга - издаване на документи и удостоверения, касаещи ПИ V-565 в квартал 11 по плана на Брегово за периода 1969 г. – 1972 г., обективиран в негово Писмо изх. № 2780/01.12.2017 г. За да постанови този резултат, Административен съд – Видин от фактическа страна е установил, че с молба № 369/19.07.2016 г. и заявление № 395/26.07.2016 г. Гаджинелова, е поискала от кмета на община Брегово документи и удостоверения, касаещи ПИ V- 565 в квартал 11 по плана на Брегово за периода 1969 г. – 1972 г. С административен акт № 2326/10.10.2016 г. е отговорено, че исканата услуга не може да бъде изпълнена, тъй като архива включващ документите в този период е бил наводнен. Установено по делото е, че този акт е бил обжалван пред Административен съд Видин, който се е произнесъл с решение № 167/23.12.2016 г. Това решение е отменено от ВАС с решение № 12367/17.10.2017 г. и преписката е върната на административния орган с указания. В изпълнение на дадените указания кмета на община Брегово е изискал от жалбоподателя да уточни правния си интерес от исканата услуга. Чрез размяна на съответните писма, приложени в преписката е издаден административния акт, предмет на оспорване в настоящето производство. Въз основа на така установеното административният съд е заключил, че атакуваното писмо, имащо характера на изричен отказ за извършване на административна услуга, е издадено от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според административния съд, в случая не се касае за отказ от извършване на административна услуга, а за обективна невъзможност да бъдат представени исканите документи по независещи от волята на ответната страна причини, изразяващи се в наводнен архив и унищожени/ разпадащи се/ или нечетливи книжа. Изложил е мотиви, че от събраните по делото доказателства е безспорно, че кмета на общината е водил продължителна кореспонденция с жалбоподателя по този случай, като са правени уточнения, изпълнявано е съдебно определение, впоследствие и решение на висша съдебна инстанция, назначена е и общинска комисия със заповед № 131/19.09.2016 г., която в протокол от 20.09.2016 г. е констатирала горните обстоятелства, а именно невъзможността да бъде ползвана тази част на архива. Направени са снимки в подкрепа на установеното. Направил е извод, че действително жалбоподателката не е успяла да получи желания от него резултат, но причините не са в незаконосъобразното поведение на администрацията, а в очевидната невъзможност за изпълнение на исканата услуга. По горните съображения решаващият съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения акт като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдените от касаторката основания за отмяна на съдебното решение и отмяна на постановения акт на кмета на Община Брегово, обективиран в писмо с изх. № 2780/01.12.2017 г. Обосновани са изводите на съда, че по същество не се касае за отказ от извършване на административна услуга, а за обективна невъзможност да бъдат представени исканите документи по независещи от волята на ответната страна причини, изразяващи се в наводнен архив и унищожени/ разпадащи се/ или нечетливи книжа. Безспорно по делото е, че назначената общинска комисия със заповед № 131/19.09.2016 г., в протокол от 20.09.2016 г. е констатирала горните обстоятелства, а именно невъзможността да бъде ползвана тази част на архива, като са направени и снимки в подкрепа на установеното. От писмените доказателства по делото е видно, че кметът на общината е водил продължителна кореспонденция с касатора, като са направени уточнения, в изпълнение на указанията в отменителното решение на Върховен административен съд. Обоснован е изводът на съда, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие мотиви и на посочените материалноправни предпоставки за издаването, без да е допуснато нарушение на приложимия материален или процесуален закон. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат сторените от касаторката разноски пред настоящата съдебна инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение