Решение № 2199 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2010 г.

Решение № 2199 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадени касационни жалби от Министерски съвет на Република България и от Националния осигурителен институт срещу решение № 6269/13.05.2010 г. постановено по адм. дело № 14591/2009 г. по описа на Върховен административен съд, първо "А" отделение. В двете касационни жалби са развити съображения за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Янко Илиев Пенков от с. Костиево, Пловдивска област не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационните жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустима. Разгледани по същество и двете са основателни. С посоченото по-горе решение по жалба на Янко Пенков, тричленният състав на ВАС е отменил чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приет с Постановление № 197 на Министерския съвет от 27.09.2000 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 10.03.2000 г., в частта му "след 1 януари 2001 г." Съображенията за това са били, че разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в частта "след 1 януари 2001 г.", като подзаконов нормативен акт, противоречи на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - нормативен акт от по-висока степен. В подкрепа на този извод е направен сравнителен анализ на съдържанието на цялата норма, като е коментирано съдържанието й при измененията и допълненията на КСО. Решението е незаконосъобразно. Със § 40 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване /ДВ, бр. 64/2000 г./ е създадена нова алинея 5 на чл. 10, с която законодателят е приел че "за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето през което, родител /осиновител/ или съпруг /съпруга/ са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия". С § 44 от същия закон, изрично е прието, че създадената нова ал. 5 на чл. 10 от КЗСО влиза в сила от 1.01.2001 г. От съдържанието на създадения с ПМС № 197/27.09.2000 г. /ДВ, бр. 81/2000 г./ нов чл. 43а в Наредбата за пенсиите /НП/, е видно, че той е възпроизвел посоченото по-горе изменение в КЗСО на чл. 10, ал. 5. Същевременно обаче в текста е включена и императивната разпоредба на § 44 от ЗИДКЗСО, че този текст е в сила от 1 януари 2001 г. При тази фактическа обстановка, явно не е налице твърдяно противоречие на израза "след 1 януари 2001 г." с разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от КСО. Това е така, защото с измененията на КЗСО извършено със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване /ДВ, бр. 1/2001 г./ с § 8 е създадена нова редакция на чл. 9, ал. 6, която дословно възпроизвежда редакцията на чл. 10, ал. 5 на КЗСО, създадена с § 40 от ЗИДКЗСО /ДВ, бр. 64/2000 г./. Като е достигнал до противоположен извод, тричленният състав на ВАС е постановил неправилно решение което следва да се отмени. След отмяната на решението, при условието на чл. 221, ал. 1 АПК, с оглед изложеното по-горе, следва да се отхвърли оспорването на израза "след 1 януари 2001 г." от чл. 43а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите /обн. ДВ, бр. 21 от 2000 г. изм. и доп., бр. 43 и 61 от 2000 г./, тъй като същото не противоречи на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от КСО. Водим от изложеното Върховният административен съд - петчленен състав,