Решение № 6618 от 2.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2020 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение 293/14.01.2020 г. по адм. дело 6625/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в което е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на Варна обезщетения за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление НП-366/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както следва: сумата 1356 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 680/2015 г. по описа на Районния съд Велико Търново и сумата 396 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 10321/2015 г. по описа на Административния съд Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2015 г., както и в частта на присъдените разноски в размер на 473, 16 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове или алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение за имуществени вреди. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена касационна жалба и от "Електроразпределение Север" АД срещу решение 1247/24.02.2020 г., постановено в производство по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, в частта, в която която е отхвърлена молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 293/14.01.2020 г. относно присъдената главница от 396 лева, която да бъде присъдена в размер на 1 356 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е присъждането на разноски. "Електроразпределение Север" АД е подало и частна жалба срещу определение 3450/13.05.2020 г. по адм.дело 6625/2019 г. по описа на Административния съд-София град, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм.дело 6669/2019 г. по описа на Административния съд-София град. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и за неоснователност на касационната и частната жалба, подадени от Електроразпределение Север АД. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Административният съд е установил, че с наказателно постановление НП-366/17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на Енерго- Про Мрежи АД със седалище и адрес на управление Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. По жалба на дружеството наказателното постановление било отменено с решение 20/17.03.2016 г. по НАХД 680/2015 г. по описа на Районен съд-Велико Търново. Решението на районния съд е било оставено в сила с решение 315/27.10.2015 г. по КНАХД 10321/2015г. по описа на Административния съд Велико Търново. Според фактическите констатации на първоинстанционния съд, в производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство на "Eнерго про Мрежи от Адвокатско дружество В., Ж. и партньори", а в исковото производство са представени и договори за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лева с включен ДДС пред районния съд и 396 лева с включен ДДС пред касационната инстанция. Административният съд изложил мотиви, че предявените искове са основателни при наличието на всички предпоставки за имуществената отговорност на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. От представените пълномощни, договори за правна помощ, платежни нареждания за банков превод и отчет по сметка от "Първа инвестиционна банка" АД било установено, че ищецът е заплатил на адвокатското дружество договорените възнаграждения. Разходите били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Първоинстанционният съд уважил в пълния претендиран размер за обезщетяване на вреди, представляващи направените от ищеца разноски в производството пред районния съд в размер на 1 356 лева, а в производството пред административния съд - в размер на 396 лева. За разликата над присъдения размер на обезщетение за вреди, представляващи разноски за защита пред Административния съд-Велико Търново, искът бил отхвърлен над присъдения до пълния претендиран размер от 1356 лева. Съдът приел за основателно възражението на ответника, че не се дължи адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм.дело 6669/2019 г. на Административен съд София град и присъдил намален размер на разноските от 473, 16 лева. Касационната инстанция намира за законосъобразен извода на административния съд за наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка с който е намаляло имуществото на ищеца, тъй като той е направил разходи за съдебна защита. Съгласно Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не може да се сподели обаче преценката на съда, че няма основание за намаляване поради прекомерност на размера на обезщетението в размер на 1 356 лева за вреда, представляваща направени разноски във връзка с обжалване на процесното наказателно постановеление по НАХД 680/2015 г. на Районния съд Велико Търново. С Тълкувателно решение 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, ако то не е обосновано и справедливо, както изисква чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция според правилата на чл.7, ал.2 от наредбата. За да е обосновано и справедливо, адвокатското възнаграждение следва да съответства освен на материалния интерес на спора и на неговата фактическа и правна сложност. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016. Платеното от Електроразпределение Север АД възнаграждение за защита в първата съдебна инстанция е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на Електроразпределение Север АД срещу издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране наказателни постановления за налагане на имуществена санкция за нарушаване на чл.206 от Закона за енергетиката. Независимо от високия размер на имуществената санкция правната работа не се отличава със сложност и/или голям обем, което предполага и по-нисък размер на обезщетението . Поради това размерът на претендираното обезщетение по първия иск също следва да се намали и обезщетението да се определи в размер на 500 лева, представляваща част от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита пред Районния съд - Велико Търново. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение от 1356 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за производството по НАХД 680/2015 г. пред Районния съд-Велико Търново във връзка с обжалването на наказателно постановление НП-366/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта за разликата над 500 до 1 356 лева, като в посочената сума се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на Комисията за енергийно и водно регулиране, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което искът на Електроразпределение Север АД да се отхвърли в съответната част. Решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 212 лева до присъдения размер от 473, 16 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Електроразпределение Север АД, с която частично се обжалва решение 1247/24.02.2020 г. по адм. дело 6625/ 2019 г., е неоснователна. Решението е правилно по резултат, макар съображенията, които е изложил административния съд, да не се споделят. Порокът на съдебното решение не представлява очевидна фактическа грешка. За да се извърши такава поправка, трябва да има грешка при изразяване на волята на съда. В случая произнасянето на административния съд се свързва с неточна фактическа констатация, основана на погрешно възприемане на съдържанието на представено от ищеца доказателства. Съдът е посочил, че в договора за правна помощ и съдействие между "Енерго про Мрежи" и Адвокатско дружество В., Ж. и партньори" за касационната инстанция е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 396 лева. Отразеното в договора възнаграждение обаче е 1356 лева. Между мотивите на решението на първоинстанционният съд и диспозитива на съдебния акт е допуснато противоречие - отразено е, че искът се уважава в пълен размер, същевременно се присъжда обезщетение в размер на 396 лева, като искът се отхвърля за разликата над сумата 396 лева до претендирания размер от 1356 лева. Констатираните грешки при формиране на убеждението на съда представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да се отстранят само по пътя на касационното обжалване на основното съдебно решение в отхвърлителната му част. По тези съображения решение 1247/24.02.2020 г. в обжалваната част следва да се остави в сила. След постановяване на решението Електроразпределение Север АД е поискало изменение на решението в частта за разноските. С определение 3450/13.05.2020 г., постановено по адм.дело 6625/2019 г. по описа на Административния съд-София град, искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм.дело 6669/2019 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено. Определението е правилно. Ответната страна не дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо основание искове не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в него интерес. Освен това след обединяването на делата процесуалното представителство на ищеца е осъществено в едно производство. При този изход на спора разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд