Решение № 12329 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15109/2008 г.

Решение № 12329 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15109/2008 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК) (АПК). Образувано е по жалба на Александър Атанасов Алексиев от гр. София против заповед № РД 09-491/16.10.2008 г. на министъра на здравеопазването, с която на осн. чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) му е отказано признаването на професионална квалификация "магистър-фармацевт". По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административнен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК) се иска отмяната му. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт Василева, оспорва жалбата. В писмени бележки по делото поддържа становището си за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, установи следното: Производството по признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт", придобита в Русия, е започнала по заявление вх. № УДО-К-54/29.04.2008 г. на Александър Атанасов Алексиев. Видно от представените към заявлението документи, е че жалбоподателят е завършил "Санкт-Петербургска държавна химико-фармацевтична академия", гр. Санкт Петербург, Русия, с придобита квалификация магистър-фармацевт по специалността "Фармацевтика" след 5-годишно обучение през периода 2002 г. - 2008 г. Със заповед № РД-09-168 от 11.04.2008 г. на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 от ЗППК вр. § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗППК и § 3а от ПМС 254/2005 г. министърът на здравеопазването определя комисия за признаване на професионална квалификация в т. ч. и за професията "фармацевт". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им. На проведено заседание на 30.05.2008 г. комисията е взела решение, обективирано в протокол № 18, да отправи запитване до Националния фармацевтичен университет в Украйна, както и съответните университети в Молдова, Армения и Русия относно предоставяне на информация за продължителността на обучението в семестри, форма на обучение, продължителност на преддипломния стаж в месеци и място на провеждането му, положени държавни изпити, учебен план с посочени брой часове за лекции, семинари, практически упражнения и самоподготовка. На проведеното заседание на 5.09.2008 г. комисията взима решение, обективирано в протокол 25, да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт" на Алексиев, което е мотивирано с експертното становище, представено по делото от доц. Н. Ламбов за наличие на съществени несъответствия с изискванията на закона и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". С оспорената заповед министърът на здравеопазването отказва да признае професионална квалификация "магистър-фармацевт" на Александър Атанасов Алексиев. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 4 вр. чл. 80 от ЗППК и предложението на комисията, а като фактически основания за отказа са посочени несъответствията между продължителността и съдържанието на преминатото обучение в Русия и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България. Изложени са съображения, че изучаваните от г-н Алексиев дисциплини не съответстват на задължителните учебни дисциплини, съставляващи теоретичната подготовка по специалността "Фармация", съгласно програмата по чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗППК (приета с решение № 639 на Министерски съвет от 1.10.2007 г., Приложение 19 към т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образомателно-квалификационна степен "магистър". Не са изучавани задължителните по Наредбата учебни дисциплини: токсикология; фармацевтичен анализ; социална фармация и фармацевтично законодателства; биофармация и фармакокинетика; фармацевтични грижи. Посочено е, че молителят в административното производство не е провел изисквания съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗППК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата преддипломен стаж в аптека с продължителност от 6 месеца, както и че положил задължителните съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата държавни изпити. Пред настоящата инстанция са представени и приети следните доказателства: писмо № 05-8708/19.12.2008 г. на ректора на Санкт-Петербургската държавна химико-фармацевтична академия; разписание на осъществената производствена практика от Александър Алексиев в Талин - Естония (доработка на преддипломен стаж в аптека "Вибри"); доказателства за признаване на дипломата като "магистър-фармацевт" в Естония - страна, чл. на ЕС; постановление от 6.04.2010 г. на министъра на общественото здраве на Кралство Белгия, удостоверяващо правото му на достъп до професията "фармацевт" и правото му да я упражнява и придружително писмо от 12.04.2010 г., че дипломата му на "фармацевт" е призната в Кралство Белгия. По делото е допусната експертиза със задача да се да се преценят дисциплините, които жалбоподателят е изучавал в чужбина и тези, които са предмет на сравнение от административния орган, съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". При сравнение на диплома ДИС 0030515 на Александър Алексиев за магистър фармацевт от Санкт-Петербургска Химико-Фармацевтична Академия, рег. № 9127/23.01.2008 г. с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност фармация за образователно-квалификационна степен магистър вещото лице дава заключение за наличие на значителни несъответствия между Наредбата и обучението на жалбоподателя като форма на обучение и преддипломен стаж. С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд пето отделение направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК и в нарушение на предписаната от закона форма. Изложените фактически основания за издаване на заповедта, сочат наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗППК. В тази насока са и констатациите на назначената от административния орган комисия, както и на назначеното по делото вещо лице, чието заключение е неоспорено и прието по делото. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган са констатирали наличие на съществени несъответствия, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК на заявителя не е представена възможността, предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 е диспозитивна и предоставя на компетентния орган възможност да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случай на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗППК следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган е приложил една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в който смисъл е и Постановление 4/76 на Пленума на ВС. Следва да се отбележи и че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основания за отказа да се признае професионална квалификация. Нормата на чл. 84, ал. 4 ЗППК, регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 от ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. Следователно след като в мотивите на заповедта е прието наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗППК, а именно посочено, е че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК. Правилото на чл. 29, ал. 1, т. 2 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Определението за съществено различно съдържание е дадено в чл. 29, ал. 2, а именно това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията, и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Легалната дефиниция на доказателства за професионална квалификация е дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК. Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и 30 е в Част трета, Глава първа озаглавена Обща система за признаване на професионални квалификации и следователно същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки, завършили образованието си в трета държава. Следователно обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗППК и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което същата следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение