Решение № 177 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 389/2012 г.

Решение № 177 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 389/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по НОХД № 14/2011 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и отмяна на постановената по него присъда, както и по ВНОХД № 298/2011 г. по описа на Благоевградски ОС и отмяна на постановеното по него решение. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по НОХД № 14/2011 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и отмяна на постановената по него присъда, както и по ВНОХД № 298/2011 г. п описа на Благоевградски ОС и отмяна на постановеното по него решение. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Сочи се, че не са били налице законовите предпоставки за прилагането й, тъй като осъденият Ф. Х. към момента на постановяването на присъдата вече е бил осъждан на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, в чийто изпитателен срок е извършил деянието по настоящето дело. С прилагането отново на условното осъждане е нарушена нормата на чл. 66, ал. 1 от НК и на чл. 68 от НК. Претендира се възобновяване на производството по делото и след отмяна на постановените по него първоинстанционен и въззивен съдебни актове връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП поддържа искането в съдебно заседание и пледира за неговото уважаване по изложените в него съображения. Осъденият Ф. Х., редовно призован, не се явява пред ВКС и не взима отношение по искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното: С присъда № 2120 от 07.06.2011 г. по НОХД № 14/2011 г. Гоцеделчевският районен съд е признал подсъдимия Ф. И. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 12 от НК и му е наложил наказание "лишаване от свобода" в размер на една година, чието изпълнение отложил за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С въззивно решение № 309/13.10.2011 г., по ВНОХД № 298/2011 г. БлОС е изменил присъдата в частта й относно началния момент на изпълнение на наказанието лишаване от правоуправление, като я е потвърдил в останалата й част. Присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството е подадено в изискуемия се от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Постановявайки присъдата си в частта й относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, Гоцеделчевският районен съд не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият Х. е бил вече осъждан преди постановяването й също на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Това обстоятелство, видно от приложените на досъдебното производство/ л. 25/ и на съдебното производство /л. 23/ справки за съдимостта му не би могло да бъде установено, тъй като такова осъждане не е било вписано в бюлетина за съдимост на Ф. Х.. Приложеното към искането за възобновяване на производството на Главния прокурор писмо на РС - Гоце Делчев, изх. № 692/02.11.2011 г., установява, че в този съд бюлетин за съдимост на Х., касаещ осъждането му със споразумение № 96/10.03.2009 г. по НОХД № 3/2009 г. по описа на РС - Несебър, е бил получен едва на 03.08.2011 г., когато е бил въведен и в информационната система "Бюра съдимост". Съгласно този бюлетин се установява, че с посочения съдебен акт Х. се е признал за виновен за престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, осъществено на 19.10.2008 г., и е приел да бъде наказан с лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от 10.03.2009 г., както и на лишаване от правоуправление за срок от две години. От обвинителния акт по настоящето дело се установява, че инкриминираното деяние е било осъществено на 14.09.2010 г., т. е. в изпитателния срок, определен с одобреното споразумение /който изтичал на 10.03.2012 г./. При това положение не са били налице условията за повторно налагане на условно осъждане, тъй като не е била налице едната от двете обективни предпоставки за това - лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Нещо повече, налице е била и предпоставката съдът да приложи разпоредбата на чл. 68 от НК, като приведе в изпълнение и отложеното с одобреното споразумение наказание лишаване от свобода. По този начин, независимо че наложеното с присъдата наказание на Х. е до три години лишаване от свобода, то неговото предходно осъждане е абсолютна пречка за приложението на института на условното осъждане. Съгласно нормата на чл. 66 от НК то е приложимо при съвкупното наличието на две групи предпоставки: обективни - наложеното наказание лишаване от свобода да е в размер до три години и лицето преди това да не е осъждано на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, и субективни - да не е наложително изтърпяване на наказанието с оглед поправянето и превъзпитанието на дееца. Липсата на която и да е предпоставка е пречка за прилагането на условното осъждане. В случая не е била налице едната от обективните предпоставки - липсата на предходно осъждане с налагане на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер. Последното би могло да се заличи единствено при настъпила реабилитация на осъдения, която не е била налице. Вярно е, че официалните справки за съдимостта не са давали основание на съдебните инстанции да се съобразят с това обстоятелство, тъй като осъждането, възпрепятстващо отново приложението на чл. 66 от НК, не е било вписано по надлежния ред. Съдът обаче е могъл, запознавайки се задълбочено със справките по делото и в частност с тази на л. 29 от досъдебното производство, да констатира вписването в нея, касаещо деяние, осъществено на 10.03.2009 г., за което на основание чл. 343г от НК на Х. е било наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Този прочит на доказателствата е следвало да инициира проверка от страна на съда, която да изясни противоречието между двата официални документа - справка за съдимост, в която липсва вписване за престъпление, осъществено на 10.03.2009 г., и справка от Началник сектор КАТ - Благоевград, в която е налице това вписване. От своя страна това би довело до по-пълното и точно изясняване на съдебното минало на подсъдимия по делото и дали то е позволявало или не прилагане на института на условното осъждане. Като не е извършил пълна и цялостна проверка на този факт, включен в предмета на доказване по делото, и постановявайки присъда, с която е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и не е приложена нормата на чл. 68 от НК, съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като е приложил закон, който не е могъл да бъде приложен, и не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен. С оглед на това ВКС констатира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е основателно, тъй като е налице основанието за това по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това нарушение на материалния закон налага възобновяване на производството по делото, отмяна на постановените по него съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намери, че следва да възобнови производството по делото поради допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - неправилно прилагане на материалната норма по чл. 66 от НК и неприлагане на нормата на чл. 68 от НК. Поради тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение