Решение № 7072 от 13.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Гигов, от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Скочев срещу Решение 7704 от 20.12.2021 г., постановено по адм. дело 12635/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск. Ответникът по касационната жалба - Българска народна банка, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Стоянов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявения от В. Гигов против Българска народна банка иск за сумата от 8 627.96 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, който размер е съответен на законната лихва за забавено изплащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД), в размер на 196 000 лв. и за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Вредата се основава на бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) на които ищеца основава отговорността на ответника за част от претендираната сума и период, но искът е погасен по давност поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Установено е от доказателствата по делото, че: ищецът е имал рамков договор за безсрочен депозит, с анекси към него, като видно от представеното удостоверение от Корпоративна търговска банка АД е имал три сметки в лева и евро, като: 1. по първата сметка в лева салдото към 30.06.2014 г. е в размер на 228 172,28 лв., към 06.11.2014 г. в размер на 88 010,71 лв. и към 04.12.2014 г. в размер на 88 010,71 лв.; 2. по втората сметка в лева салдото към 30.06.2014 г. е в размер на 15 326,14 лв., към 06.11.2014 г. е в размер 5845,93 лв. и към 04.12.2014 г. е в размер на 5845,93 лв.; 3. По третата сметка в евро салдото към 30.06.2014 г. е размер на 25 878,48 лв., към 06.11.2014 г. е в размер на 9 923,30 лв. и към 04.12.2014 г. е в размер на 9923,30 лв., от които към Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000.00 лв.; С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение, че са налице предпоставките за чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на БНБ, като е доказано наличие на вреда в пряка причинно-следствена връзка между бездействието на БНБ и претърпените вреди. Ищецът е претърпял имуществени вреди в размер от 5 624,60 лева, като е доказано по делото наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените от ищеца бездействия на ответника и вредите, чието обезщетяване се търси в производството. Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Правилно е прието в обжалваното решение, че предявения иск е погасен по давност поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т. 4 на Тълкувателно Решение 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съдът правилно е приел, че претендираното вземане е погасено по давност на 06.11.2019 г., с оглед момента на преустановяване на соченото в исковата молба бездействие. От момента на преустановяване на неоснователното бездействие 06.11.2014 г. е започнал да тече петгодишният давностен срок за предявяване на иска, който изтича на 06.11.2019 г. (сряда, присъствен ден), а исковата молба е подадена на следващия ден. С оглед датата на подаване на исковата молба 07.11.2019 г. предявеният иск се явява неоснователен като погасен по давност, както правилно и обосновано е приел и първостепенния съд. Не се твърди друго и в касационната жалба. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски по производството тази страна няма, а разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 18.06.2019 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение