Решение № 169 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 г.

Решение № 169 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 169/08.02.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 99/2010 г. по жалба на С. "С" - гр. Я. е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд № 405/31.07.2009 г. по гр. д. № 659/2009 г. С въззивното решение е признато за незаконно и е отменено на уволнението на А. К. А., извършено със заповед на директора на училището от 12.12.2008 г., като А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "помощник-директор по административностопанската дейност" и касаторът е осъден да запати на ищеца обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца в размер 4 024,28 лв. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание. По този въпрос следва да се прецени като правилна практиката, обективирана в решение № 421 от 10.01.2006 г. на ВКС, 5-чл. с-в по гр. д. № 495/2005 г., според което ход на делото може да бъде даден когато за страната или за представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие. Обратно, когато и за страната, и за представителят й е била налице такава пречка, то делото следва да се отложи, за да се осигури упражняването на правото на защита. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на С. "С" - гр. Я. следното: Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. Въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание от 29.07.2009 г. въпреки направеното искане от представителя на С. "С" - гр. Я. за отлагане с представени доказателства за наличие на неотстраними пречки за явяване в съдебно заседание и на представляващият училището, и на пълномощника на страната. Към молбата са приложени доказателства за това, че директорът на училището е бил в отпуск по болест за времето от 28.07 до 01.08.2009 г. Касае се за заболяване, настъпило един ден преди насроченото съдебно заседание и тази пречка за явяването му представителят на С. не е бил в състояние да отстрани. Пълномощникът също е бил неотстранимо възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, тъй като на същата дата в 11,30 часа е трябвало да присъства на друг процес в Районен съд П. Изложеното обуславя извод, че както представителят на страната, така й пълномощникът й са били възпрепятствани да се явят в съдебното заседание от 29.07.2009 г., следователно били са налице предпоставките по чл. 142, ал. 2 от ГПК - съдът е бил длъжен да отложи делото. Като е дал ход на същото, той е възпрепятствал страната да упражни правото си на защита и поради това допуснато нарушение е съществено. Следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл. 293, ал. 3 от ГПК). Ищецът А. е работил в ответното С. като помощник-директор по административно-стопанска дейност по силата на трудов договор от 06.10.1994 г. За периода от 02.06.2008 г. до 10.12.2008 г. А. е бил в отпуск по болест поради различни заболявания, за които са му издадени болнични листове. В този период работата му била разпределена между останалия персонал в училището, като директорът преценил, че работата може да бъде вършена и от наличните служители, без да е необходимо поддържането на нарочна длъжност по административно-стопанската дейност. На педагогически съвет през декември 2008 г. директорът уведомил учителите, че съкращава длъжността на ищеца. На 10.12.2008 г. е издадена от директора на С. заповед № 57, с която на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП е променил щатното разписание на длъжностите на непедагогическия персонал и е закрил щатната бройка за длъжността "помощник директор по административно стопанската дейност" и е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите за непедагогически персонал в училището - вместо 14 да станат 13 щатни бройки, считано от 13.12.2008 г. На 12.12.2008 г. ръководството на СО към КНСБ при С. дало съгласие за прекратяване на трудовия договор с А. К. А. на длъжност помощник-директор по административно-стопанската дейност поради съкращаване на щата. На 12.12.2008 г. директорът издал заповед № 58 за прекратяване на трудовото правоотношение между училището и А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, както и предизвестие по чл. 326 от КТ. Двата документа са връчени на А. А. при отказ пред свидетели на същата дата. При така установените факти уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, но които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са установени по делото. Длъжността, заемана от ищеца, е съкратена въз основа на заповед на директора на училището от 10.12.2008 г. Както се установява от свидетелските показания, съкращаването е реално - за извършваната от ищеца дейност не е назначен нов работник, тя е поета от останалите служители в училището, без да се запази функцията като цяло, с възлагане на конкретен правен субект. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че съкращаването на щата не е реално, а е формално извършено единствено с цел неговото уволнение. Свидетелските показания по делото сочат обратното, а няма основания същите да не бъдат кредитирани. От тях е ясно, че длъжността действително е съкратена, не е преминала изцяло върху друг (новоназначен или от преди назначен) служител, а работодателят е преценил, че характерните за длъжността функции могат да се изпълняват от останалите работещи в училището. Понеже е съкратена единствена по вида си длъжност, работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Неправилно е схващането, че при уволнението на А. щатното разписание не е било съкратено, тъй като съгласно заповедта на директора това съкращаване е с начална дата 13.12.2008 г., а връчването е станало на 12.12.2008 г. От фактическа страна действително е установено това състояние, но то не обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Такава незаконосъобразност би била налице само ако работодателят първо уволни работника, а след това извърши съкращаването на щата. Не е такъв конкретния случай, тъй като работодателят е издал заповед за съкращаване на щата на 10.12.2008 г., а уволнението е извършено на 12.12.2008 г. Вярно е, че в заповедта си работодателят е обусловил съкращаването на щата със срок - считано от 13.12.2008 г., но това е само формално съображение, което не би могло да бъде решаващо при преценката на законността на уволнението. Същественото в случая е, че решението за съкращаване на щата е взето преди предприемането на действията по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Разликата от един ден между връчването на заповедта и срокът, посочен от директора като начален за съкращаване на щата, не е основание да се счете уволнението за материално незаконосъобразно. Подобен подход на тълкуване е прекалено формалистичен и не съответства на принципа на дирене на истината. Очевидно е, че при издаването на заповедта за уволнение работодателят е имал предвид вече издаденият от него акт за съкращаване на щата и точно поради това е посочил в уволнителната заповед, че правоотношението се прекратява считано от 13.12.2008 г. (от която дата се съкращава и щатът). Фактът, че правоотношението е прекратено с ден по - рано, когато заповедта е връчена на работника, не може да обоснове извод за материална незаконосъобразност на уволнението и искът за установяване на такава е неоснователен. Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но поради липса на искане за присъждането им, в негова полза произнасяне не може да има. По изложените съображения съдът