Решение № 4493 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2011 г.

Решение № 4493 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Варна срещу решение № 2653 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 2733/2011 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Стоян Атанасов Тодоров от гр. Варна е подал заявление вх. № ЕМП-4445 от 02.02.2010 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил декларация, че след 01.02.2010 г. не се осигурява, че има придобит осигурителен стаж в чужбина (Испания и Гърция) и че не получава друга пенсия - нито в България, нито в чужбина.

1. С писмо изх. № 1554 от 16.02.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Варна е уведомило заявителя, че след направена справка в информационна система "АПИС-регистър" било установено, че той е съдружник и управител на търговските дружества "Тенерифе-2" ООД, гр. Варна и "Гея-строй" ООД, с. Полковник Минково и поради това подлежи на задължително осигуряване (т. е. няма прекъснато прекъснато осигуряване като предпоставка за отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст). Длъжностното лице е поканило Стоян Атанасов Тодоров в тримесечен срок от получаването на писмото да представи доказателства за прекратено участие в тези търговски дружества.

1. Стоян Атанасов Тодоров е получил посоченото писмо на 18.02.2010 г., но не е представил в указания срок исканите доказателства, поради което с разпореждане по протокол № 30 от 21.05.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да отпусне исканата пенсия. Разпореждането е било връчено на Стоян Атанасов Тодоров на 06.08.2010 г., видно от известие за доставяне (намиращо се в пенсионната преписка). По делото няма данни това разпореждане да е било оспорено, респ. отменено.

1. С ново заявление вх. № ЕМП-32530 от 14.09.2010 г. Стоян Атанасов Тодоров отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирал е същите обстоятелства с единствената разлика, че сега прекъсването на осигуряването е заявено от датата 13.09.2010 г. (впоследствие с нова декларация вх. № МИ-32530 от 03.12.2010 г. Стоян Атанасов Тодоров е заявил, че не се осигурява от 23.11.2010 г.).

1. С разпореждане № 17 от 10.12.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало на Стоян Атанасов Тодоров пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от датата 23.11.2010 г., на която е било прекратено осигуряването (според декларацията от 03.12.2010 г.), а не от датата 14.09.2010 г., на която е било подадено новото заявление за пенсия. За приложението на чл. 70, ал. 7 КСО (т. е. за да отпусне пенсия в минимален размер) длъжностното лице се е позовало на обстоятелството, че Стоян Атанасов Тодоров е заявил осигурителен стаж в Испания и Гърция.

1. След получаването на официална информация за този стаж в Испания, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО с разпореждане № 135 от 01.02.2011 г. определило нов размер на пенсията, но само въз основа на осигурителния доход в България. С писмо № МИ-14335 от 12.05.2011 г. касационният жалбоподател е уведомил Стоян Атанасов Тодоров, че все още няма отговори по направените на 04.08.2010 г. запитвания в Испания и Гърция.

1. С жалба вх. № П-27 от 13.06.2011 г. Стоян Атанасов Тодоров е оспорил по реда на чл. 117, ал. 1 и 3 КСО разпореждане № 135 от 01.02.2011 г. относно датата, от която е отпусната пенсията и относно общия осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната пенсията.

С решение № 43 от 05.07.2011 г. касационният жалбоподател е потвърдил разпореждането. За да постанови този резултат е приел, че осигуряването на лицето е било прекратено на 23.11.2010 г., поради което законосъобразно (чл. 94, ал. 1 КСО) пенсията е отпусната от тази дата, а не от датата на заявлението (14.09.2010 г.) и че правилно размерът на пенсията е определен въз основа на осигурителния стаж в България - този размер щял да бъде изменен след получаването на съответните формуляри от Гръцкия осигурителен институт (т. е. касационният жалбоподател имплицитно е признал, че идентичните формуляри от Испанския компетентен орган са били вече получени).

II. Сезиран с жалба от Стоян Атанасов Тодоров, Варненският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решение № 43 от 05.07.2011 г. на касационния жалбоподател и е върнал делото като преписка за решаване на въпроса по същество с указания, че размерът на пенсията следва да бъде съобразен и с официално установените осигурителен стаж и доход на Стоян Атанасов Тодоров в Испания.

III. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, който в случая, според касационния жалбоподател, са разпоредбите на чл. 52, § 1 и 4 от Регламент № 883/2004 от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Варненския административен съд становище в мотивите към решението и счита касационната жалба и изложените в нея аргументи за неоснователни, а оспореното с касационната жалба съдебно решение за правилно (законосъобразно и обосновано), поради което това решение следва да бъде оставено в сила. Правилата на чл. 52 от Регламент № 883/2004 се прилагат въз основа на предварително направени изчисления. Това изрично е подчертано в § 3 на същия чл. 52, според който заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава - членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с § 1, б."а" и "б". Касационният жалбоподател не сочи защо според него осигурителният стаж в Испания, макар и официално доказан, не следва да се взима предвид при определянето на размера на пенсията на Стоян Атанасов Тодоров, поради което този аргумент не може да бъде обсъден сега.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,