Решение № 5 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5622/2007 г.

Решение № 5 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5622/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на Й. П. Б. от гр. В., М. С. Т. от с. П., В. обл., К. Й. Г. и Х. Й. Т. от гр. Е. чрез процесуалния им представител адв. В против решение на В. Окръжен съд № 364 от 26.07.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е явно необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 218б., ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторите навеждат доводи, че по делото не е установено законно отчуждаване на процесния имот и следователно е налице заграбване на същия. С оглед на това изтъкват, че получените от тях суми не представляват обезщетение за отчужден имот, а "недължимо платено". Правят оплаквания, че съдът внарушение на чл. 188 ГПК (отм.) не е взел предвид тяхното възражение, че изискването на чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ за липса на обезщетяване като условие за възстановяване на собствеността, не се отнася до процесния случай, доколкото разпоредбата е била приета преди изменението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което това изискване се отнася само до случаите на законно отчуждаване, каквото в случая, не е налице. Искат от съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск, ведно с направените в производството разноски или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация Д., представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и О. у. на област Велико Т., не вземат становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 234 от 17.01.2007 г. на Е. районен съд, постановено по гр. д. № 54/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от Й. П. Б., М. С. Т., К. Й. Г. и Х. Й. Т. иск против държавата, представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството за предаване владението на следния недвижим имот: къща, плевник и дворно място от 1 250 кв.м., съставляващо имот пл. № 55, кв. 6 по плана на с. Я., общ. Елена, при граници: от двете страни улици, Н. С. М., И. И. М. и земи на ДЗС като неоснователен и недоказан. Осъдил е ищците - касатори да заплатят общо на Министъра на р. р. и благоустройството и на О. у. гр. В. по 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че ищците са били собственици на недвижим имот - къща, плевник и дворно място от 1 250 кв.м., съставляващо имот пл. № 55, в кв. 6 по плана на с. Я., Община Е., че във връзка с извършено отчуждаване на имоти в чашата на язовир Й. и неговата охранителна зона е бил оценен с оценителен протокол от 18.01.1997 г. и с платежно нареждане от 17.11.1997 г. на собствениците е изплатено определеното с решението на комисията по оценка обезщетение в размер на 4 515,54 лв. и имота е актуван като държавен с АДС № 153/23.04.1979 г. Приел е, че не е установено наличието на отчуждителна преписка за имота, както и основание в разпоредбите на Разпореждане № 26 от 25.02.1969 г. на Комитета за стопанско координация към МС, за отчуждаване на имотите в зоната на язовир "Й." в т.ч. и на процесния имот. От правна страна В. окръжен съд е приел, че искът, който намира своето правно осн. в разп. на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е неоснователен, доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесния имот, залегнала в разп.на чл. 4 ЗВСОНИ, а именно собствениците да не са обезщетени чрез плащане паричната равностойност на имотите или с друг равностоен имот. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, която се сочи като правно основание на предявения иск включва две хипотези: Първата хипотеза предвижда имуществото, чиято собственост се иска да бъде възстановена, да е отнето без законово основание, а втората - отчуждаването да е извършено не по установения законов ред от държавата общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. В обжалваното решение не са изложени мотиви и липсва яснота за това по отношение на коя от двете хипотези съдът е постановил своето решение. Позицията на касаторите - ищци в тази насока също е непоследователна. С оглед на това преди да разгледа спора по същество, съдът е следвало да упъти ищеца да конкретизира коя от двете хипотези поддържа, а в случай, че поддържа и двете (доколкото това би могла да стане само при условията на евентуалност) да заяви, коя от тях поддържа като главна и коя като евентуална. Едва след това уточнение и с оглед на него, съдът е следвало да проведе събирането, а с решението си и обсъждането на събраните по делото доказателства. Като не е направил това уточнение, съдът е постановил своето решение при съществено нарушение на процесуалните правила. В нарушение на процесуалните правила (чл. 188, ал. 1 ГПК отм.) съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е отговорил на всички наведени от въззивниците доводи, които имат отношение към спорното право. Изобщо не е обсъдено обстоятелството, че пред въззивната инстанция е представен протокол от 9.07.1998 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на Община Е. за разглеждане на молби за възстановяване собствеността върху недвижимите имоти в с. Я., одържавени по силата на 26 РМС за охранителна зона на язовир "Й.", като сред молителите фигурира и името на първата ищца Й. П. Б., и представеното по делото решение № 310/30.04.1998 г. на община Е., които съдържат данни относно това, че на един от молителите по протокола Н. М. собствеността върху имот, находящ се в с. Я. и одържавен по силата на 26 РМС от 25.11.1969 г., е била възстановена по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и Закона за собствеността. В случай, че съдът извърши проверка на тази преписка би могъл да получи отговор как и по какъв ред е извършено отчуждаването и дали същото е проведено не по установения от закона ред (тоест дали е налице втората хипотеза на чл. 2, ал. 2 на ЗВСОНИ). Не са изложени съображения и относно навежданият от касаторите довод за неотносимост на изискването по чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ към хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в настоящата му редакция. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при усл. на чл. 218б, б. "в", предл. 3-то (съществено нарушение на процесуалните правила), поради което и на осн. чл. 218ж, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено и делото върнато на В. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да уточни хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, на която се основава предявеният иск, съобразно с изложеното в мотивите на настоящото решение и с оглед на това уточнение да обсъди събраните по делото доказателства като даде отговор на всички навеждани от страните доводи. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.