Решение № 1893 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2011 г.

Решение № 1893 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Валерия Станчева Юрукова, чрез адвокат Николай Асенов Илиев, срещу решение № 4106 от 30.08.2011 г. по адм. д. № 9607/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областен управител на област София - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Валерия Станчева Юрукова срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област София по преписка № 94 - ВВ - 71 от 15.09.2010 г. по заявление от същата дата, с правно основание чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ, чл. 2, ал. 3 от същия закон и във връзка с чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, правилно е прието, че мълчаливият отказ за обезщетяване на посоченото основание е законосъобразен. Заявлението от 15.09.2010 г. не е идентично със заявлението от 15.05.2008 г. доколкото има различни, нови, обстоятелства, макар и да е за обезщетяване за един и същ имот. Заявлението от 15.09.2010 г. е във връзка с решението от 15.07.2010 г. по гр. д. № 311/2010 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молбата на Валерия Юрукова за отмяна на решението на СГС по гр. д. № 4745/1996 г. и оставящото го в сила решение на ВКС по гр. д. № 435/2002 г., с което е уважен иска на Желязкови по чл. 7 от ЗВСОНИ. Поддържаното от жалбоподателката възражение, че от решението на ВКС по гр. д. № 311/2010 г. тече двумесечният срок в хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, е неоснователно и съдът правилно е изложил обосновани мотиви в тази насока. Касае се до решение, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, което няма самостоятелен характер, а винаги е свързано с решението, чиято отмяна се иска. Безспорно в случая е налице решение на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ от 02.07.2009 г., с което обаче не е възобновено производството между страните и не е променен правния резултат на спора, поради което същото не може да бъде квалифицирано като ново произнасяне по същество спрямо страните, които са обвързани със сила на присъдено нещо, установена с влязлото в сила решение. Решението на ЕСПЧ не може да обоснове извод за спазване на преклузивния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, тъй като по отношение началото на този срок е относим момента на влизане в сила на установителното решение по чл. 7 от ЗВСОНИ и затова в случая законосъобразно жалбата срещу мълчаливия отказ на Областния управител е отхвърлена. По изложените съображения, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение