Решение № 16954 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2011 г.

Решение № 16954 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Началника на Митница Югозападна, чрез процесуалния си представител юрк. К. Трайкова, и на "СЕНСО МОДА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ул. "Доспат" № 23, ет. 4, ап. 53, представлявано от Антон Боянов Кънчев, подадена чрез адв. Димитрина Харамлийска, срещу решение № 115/03.02.2011 г., постановено по адм. дело № 328/2010 г., по описа на Административен съд гр. Благоевград. В жалбата на Началника на Митница Югозападна, се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В жалбата на дружеството се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред АС е било Решение изх. № 1000-0136/25.11.2009 г. на Началника на Митница Кулата, с което е определен нов размер на мито за стоките по посочените в същото ЕАД № № 3752/22.10.2007, 3827/29.10.2007, 3972/12.11.2007, 4106/26.11.2007, 4159/03.12.2007, 4194/10.12.2007, 4300/23.12.2007, 4337/29.12.2007, 3/02.01.2008, 79/14.01.2008, 133/21.01.2008, 188/28.01.2008, 231/04.02.2008, 276/12.02.2008, 323/18.02.2008, 379/26.02.2008, 437/04.03.2008, 461/10.03.2008, 503/18.03.2008, 552/24.03.2008, 599/31.03.2008, 662/07.04.2008, 715/14.04.2008, 774/21.04.2008, 831/25.04.2008, 884/05.05.2008, 946/12.05.2008, описани в колона № 1 (таб. 1 и 2) в размер на 370 325,21 лв., определени съгласно колона конвеционални мита от КН на 12 % и дължим от дружеството ДДС върху митото в размер на 74 065,04 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на вноса до 25.11.2009 г. в общ размер 111 102,52 лв., от които лихва мито - 92 319,08 лв. и лихва ДДС - 18 783,42 лв. С решението предмет на касационното производство, съдът е отменил Решението на Началника на Митница Кулата в частта, с която е определено "Сенсо Мода" ЕООД да внесе ДДС в размер на 74 065,04 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение и възлизаща към 25.11.2009 г. на 18 783,42 лева и е отхвърлил жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД, в частта, с която е определено да внесе мито в размер на 370 325,21 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение към 25.11.2009 г. в размер на 92 319,08 лева. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е установил, че за периода от 22.10.2007 г. до 12.05.2008 г. оспорващото дружество "Сенсо Мода" ЕООД е декларирало пред Митница Кулата 28 броя ЕАД, посочени в колона 1 от таблица 1 внос от Македония на стоки, посочени в колона 3 от таблица 1, представляващи дамски бузи от синтетика, дамски ризи от памук и рокли от синтетични влакна, със съответните бройки от тях, посочени в колона 7 таблица за допускане и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка (код 4200). ЕАД са приети и регистрирани под съответните номера посочени в колона 1 от таблица 1 и към тях са представени фактури, издадени от "IN TIME TEXTIL" DOOEL и "Модеста" ДООЕЛ гр. Щип, Р Македония на обща стойност 1 571 518,85 евро, при условия на доставка EXW (код по INCOTERMS) гр. Щип, Р. Македония. Митническата стойност на стоките е определена в посочения по-горе размер въз основа на придружаващите вноса документи - фактури, приети като доказателства по делото и въз основа на сертификати за движение на стоките EUR1 № № А0387484, 0387483, 0387482, 0387481, 0387479, 0387478, 0387477, 0387502, 0387501, 0387476, 0387475, 0387474, 0387473, 0383484, 0383482, 0383480, 0373955, 0373954, 0373953, 0373952, 0373951, 0373948, 0373947, 0373944, 0373942, 0373941, 0277900 и 0278885, като въз основа и на основание Протокол № 4 към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Бивша югославска република Македония (Протокол № 4), стоките са освободени от заплащане на дължимите по вноса митни сборове и други публични държавни вземания. Във връзка с извършена последваща проверка на представените сертификати за движение на стоките от страна на Агенция Митници до администрацията на Македонската митница към Министерството на финансите на Република Македония е изискана последваща проверка на евросертификатите по отношение автентичността и произхода на стоките. В отговор на запитването в Агенция Митници, ЦМУ е получено писмо № 02-15098/16.06.2009 г. от Митническа администрация към Министерство на финансите на Република Македония, че стоките не отговарят на изискванията на чл. 6 от Протокол № 4 на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Бивша югославска република Македония по отношение на критерия за "достатъчно обработени или преработени продукти" и заверените сертификати за движение EUR1 са невалидни документи по отношение на преференциалния произход от Македония /л. 25 с превод на л. 27/. Подробно съдът е обсъдил заключението на приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза. При така установеното от съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗМ съгласно която Митническата тарифа може да включва и преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Република България е страна. Позовал се е на разпоредбата на чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, съгласно която когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, като съгласно чл. 20, т. 3, б. "г" от регламента включва преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Общността е сключила с определени страни или групи страни и които предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране. В тази насока съдът е обсъдил преференциални тарифни мерки между Европейската общност и Македония предвиждани в Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и Европейската общност и в приетия към него Протокол 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество. Съгласно чл. 16 от Протокол 4 продуктите с произход от Македония при внос в Европейската общност /включително и България/ се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 22, параграф. 1 при декларация, съставена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ. При условията на разпоредбите уредени в Протокол № 4 за административно сътрудничество между държавите-членки на Общността и Р. Македония е извършена последваща проверка на доказателствата за произход, по реда на чл. 32, т. 2 от Протокол № 4 и чл. 84, ал. 1 от ЗМ митническите органи на Р България, досежно истинността на представения документ за произход. Предвид така установена невъзможност на митническите власти на Р. Македония да потвърдят преференциалния произход на стоките, същата няма задължение да посочи действителния произход, каквото възражение е поддържано от жалбоподателя, нито такова задължение съществува за административния орган. Съдът е кредитирал отговора въз основа на извършената от македонските митнически власти проверка, като е приел, че издаденото от македонските митнически власти писмо е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Посочено е също така, че във връзка с оспорване истинността на приетото по делото като доказателство писмо от македонските митнически власти, които са надлежен орган да извършат исканата проверка, че удостоверените в него факти могат да бъдат оборени само с представянето на друг документ от същите митнически власти потвърждаващ верността на действителния произход на стоката, като такава, произведена в Р Македония. Такъв документ не е представен по делото, поради което съдът е приел, че оспорването не е доказано. Според съда не представляват годно доказателство представените по делото резултати от насрещни проверки по искане на митническите власти в Р Австрия, за произхода на стоки от същия износител, тъй като касаят други стоки. На следващо място съдът е приел, че отговора на македонската митница съдържа ясен и еднозначен отговор на въпросите, посочени в чл. 33, т. 5 от Протокол № 4, тъй като процесния сертификат не може да се счита като основание за преференциален внос. В тази насока за неоснователно, съдът е приел възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 26 от АПК, тъй като Протокол 4 не съдържа изискване заинтересованите страни да бъдат уведомени за извършваната проверка, поради което е приел, че жалбата в тази си част следва да се отхвърли. В частта относно определения размер на ДДС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, тъй като е безспорно установено, че процесните стоки са допуснати при режим свободно обръщение и крайна употреба за друга държава членка. За удостоверяване изпълнението на условията по чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗДДС дружеството е представило документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, безспорно установени от експертизата. В представените по делото фактури за доставка в Германия е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя и международните товарителници, които органът не е оспорил в решението за начисляване на ДДС. Отделно от това от справката извършена в VIES - системата е видно, че получателят на стоката е облагаемо лице, поради което решението в тази си част е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По жалбата на Началника на Митница Югозападна: За да отмени решението в частта относно начисления ДДС съдът е изложил подробни доводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Безспорно установено е, а и не се оспорва от страните, че процесните стоки са допуснати при режим свободно обръщение и крайна употреба за друга държава членка, като извършената последваща продажба се установява и от заключението на приетото без оспорване заключение на ССЕ. При този безспорен факт, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, тъй като вносът е последван от вътреобщностна доставка и са налице останалите изисквания на посочената разпоредба, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, респ. чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ и чл. 56 от ЗДДС. По жалбата на "СЕНСО МОДА" ЕООД: Съгласно чл. 33 от Закона за митниците условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5 се уреждат с: 1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки; 2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, която съгласно чл. 20, т. 3, б. "г" от същия регламент включва преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Общността е сключила с определени страни или групи страни и които предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране. Между Европейската общност и Македония такива преференциални тарифни мерки се предвиждат в Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и Европейската общност и в приетия към него Протокол 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество. Основният спор по делото както правилно е посочил административният съд е наличието на "стока с произход" от Р. Македония по отношение на внесените стоки. Основно доводите в тази насока в жалбата се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с липса на произнасяне от страна на съда във връзка с откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК относно оспорване автентичността на писмо от Р. Македония с № 02-15098/16.06.2009 г. На първо място съдът е изложил подробни доводи в мотивите на обжалвания акт, защо приема, че доказателствената сила на отговора от македонските митнически власти получен по реда на чл. 33 от Протокол 4, не е оборена от касатора, което по своята същност е произнасяне по оспорването по смисъла на чл. 194, ал. 3 от ГПК. На следващо място правилно съдът е приел, че съгласно чл. 33, т. 3 от Протокол 4 проверката, респективно резултатите от нея следва да се извършат от митническите власти на държавата износител, което в случая е изпълнено. Видно от получения отговор с дата 16.06.2009 г., същия е изготвен след оформяне по надлежния ред на екземпляр от процесните сертификати ЕUR 1, като в клетка 14 е положен печат и подпис / без запетая/ с вписано Х в квадратчето, че извършената проверка показва, че сертификата не отговаря на изискванията за автентичност и точност. В писмото допълнително е посочено, че липсва информация, че стоките са с преференциален произход от Македония. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че неправилно съдът е приел, че отговора съдържа ясно съдържание, че описаните продукти не могат да се приемат за такива с произход от Македония. Разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от Протокол 4 предвижда при липса на отговор или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за действителния произход на стоката, митническите власти отправили искането да откажат предоставяне на преференции, освен при изключителни случаи, поради което дори и отговора да не е достатъчно ясен, то липсват доказателства случая да е изключителен. Досежно откритото производство по оспорване, правилно съдът е приел, че от касатора не са ангажирани доказателства във връзка с наличие на предпоставките на чл. 6 от Протокол 4, а именно, че внесените стоки са достатъчно обработени или преработени продукти, като са спазени условията посочени в списъка на приложение II. Именно липсата на тази предпоставка е установена в хода на последващата проверка и оборването й е можело да стане с всички доказателствени средства, включително с доказателства представени от производителя на обмитените за износ стоки. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на лицето отправило искането за извършване на последваща проверка от митническите власти на Р. България, тъй като изискването на чл. 33, т. 2 от протокол 4 е митническите власти на страната вносител да върнат сертификата за движение на страната износител. В клетка 13 на върнатия сертификат е положен печат и подпис за българските митнически власти /без запетая/. С оглед на изложеното, решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение