Решение № 10669 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2012 г.

Решение № 10669 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1930 от 15.12.2011 г., постановено по административно дело № 632 по описа за 2011 г., Административен съд - Благоевград е: 1) отменил Решение № 065 от 5.07.2011 г. на Директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград, и потвърденото с него Разпореждане № ПОВН-187 от 30.05.2011 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград в частта, с която е наредено Георги Петров Торимацев да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за периода от 2.02.2009 г. до 9.02.2009 г., в размер на 131.10 лв. главница и 60.32 лв. лихва; 2) отхвърлил жалбата на Георги Петров Торимацев с адрес с. Марикостиново, ул. "Драва" № 6, против Решение № 065 от 5.07.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград, и потвърденото с него Разпореждане № ПОВН-187 от 30.05.2011 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград в частта, с която е наредено Георги Петров Торимацев да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за периода от 10.02.2009 г. до 5.08.2009 г., в размер на 2687.05 лв. главница и 638.03 лв. лихва. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Георги Петров Торимацев от с. Марикостиново, обл. Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата му. Касаторът моли за отмяна на решението в атакуваната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и за връщане на преписката на административния орган, постановил първоначалния административен акт, за решаване по същество, съгласно указанията за правилно тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна, поради което предлага съдебният акт да бъде отменен като неправилен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Благоевградският административен съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Георги Петров Торимацев е баща на родената на 22.07.2008 г. Петя Георгиева Торимацева. След навършване на шестмесечна възраст на дъщеря му, на 2.02.2009 г. Торимацев е подал молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за остатъка до 410 календарни дни. На същата дата трудовото правоотношение на майката Людмила Мирчева е прекратено. Със Заповед № 01/2.02.2009 г. на основание чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) на Торимацев е разрешено да ползва отпуск за отглеждане на детето, считано от 2.02.2009 г. до 5.08.2009 г. включително, за който период му е изплатено обезщетение общо в размер на 2818.15 лв. С Разпореждане № ПОВН-187 от 30.05.2011 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ е наредено Георги Петров Торимацев да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за периода от 2.02.2009 г. до 5.08.2009 г., в размер на 2818.15 лв. главница и 698.35 лв. лихва, считано от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Административният орган е приел, че Торимацев не е имал право на обезщетение, тъй като трудовото правоотношение на майката е прекратено от 2.02.2009 г. и съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО (Наредбата за работното време, почивките и отпуските), това води до прекратяване на отпуска на бащата, който от тази дата няма право на обезщетение. Разпореждането е оспорено от Торимацев пред Директора на ТП на НОИ - Благоевград, който при осъществения контрол по административен ред го е потвърдил, като изложените от него съображения са в унисон с приетото от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на Директора на ТП на НОИ - Благоевград е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му са спазени административно-процесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на атакувания административен акт, съдът е намерил, че отчасти административният орган неправилно е приложил материалният закон - в частта, с която жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за периода от 2.02.2009 г. до 9.02.2009 г. в размер на 131.10 лв. главница и 60.32 лв. лихва (в тази част решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не следва да бъде обсъждано). Досежно останалата част - за сумата от 2687.05 лв. главница и 683.03 лв. лихва, първата съдебна инстанция е формирала извод, че решението на ръководителя на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са постановени при правилно прилагане на материалния закон. Подложеното на касация съдебно решение в частта му, с която жалбата на Георги Петров Торимацев срещу решението на директора на ТП на НОИ - Разград не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен в оспорената му част, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за времето от 10.02.2009 г. до 5.08.2009 г., за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за посочения период, ведно със съответните лихви върху тях. Решаващият съдебен състав правилно е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО. Т. е., предпоставките, при които може да се получи обезщетение са: бащата да е осигурен, отговарящ на условията на чл. 48а от КСО; детето да е навършило 6 месеца; бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КСО. Наличието на първите две от тях е безспорно, а е спорно наличието на третата - правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, че съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (приета с ПМС № 12/23.01.2009 г., обн. ДВ, бр. 10 от 6.02.2009 г., в сила от 10.02.2009 г.), отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяването на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на това обезщетение, поради което, считано от 10.02.2009 г. разрешения на Торимацев отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е следвало да бъде прекратен, което от своя страна води до липса на една от предпоставките за изплащането на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Доколкото разпоредбата на чл. 45б от НРВПО не е била в сила към 2.02.2009 г., от тази дата до 9.02.2009 г. не се дължи връщане на полученото обезщетение, но получените от 10.02.2009 г. до 5.08.2009 г. суми са незаконосъобразно изплатени на жалбоподателя, тъй като осигуреното лице не е имало право на извършеното осигурително плащане. С оглед на това материално законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) компетентният административен орган е наредил възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение за последния период, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Достигайки до такива изводи Благоевградският административен съд е постановил правилно решение в атакуваната му част, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,