Решение № 1606 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2015 г.

Решение № 1606 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор (ИД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. Николова, против решение № 1201 от 16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 963/2014 г. на Административен съд София област (АССО), с което е отменена негова заповед № 03-РД/1079 от 13.06.2014 г. с която е отказано финансиране по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" за проект "Създаване на регионален информационен център заедно с туристически услуги и осигуряване на WEB базирана платформа" на ЕТ "Верица Горгиева" с ИД № 24/312/03053. Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска се отмяна на решението и се претендират разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна - ЕТ "Верица Горгиева", чрез пълномощника си адв. Янакиев, възразява срещу основателността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед № 03-РД/1079 от 13.06.2014 г. ИД на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като е дал указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалният закон. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от ЕТ "Верица Горгиева", с. Бов, община Своге, област Софийска срещу Заповед № 03-РД/1079 от 13.06.2014 г. на ИД на ДФЗ, с която, на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 31, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е отказано финансиране по заявление за подпомагане на проект с № 24/312/03053, на стойност - 553 250, 00 лв. При анализа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че оспореният отказ на административния орган е постановен на две основания - чл. 15, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Така посочените законови основания обаче е приел, че не са налице. Видно от съдържанието на писмо изх. № 94-5495 от 31.10.2014 г. (л. 41 - 42) на Министерството на земеделието и храните ЕТ "Верица Горгиева" не е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за периода 2011-2013 г. и няма регистрация като земеделски производител. Няма данни за този едноличен търговец и в базата данни за тютюнопроизводителите, от една страна. От друга - изводът на административния орган, че заявителят е извършвал земеделска дейност, основан единствено върху подадената годишна данъчна декларация, също е необоснован, тъй като този извод не се основава на данни от електронния регистър на земеделските производители. Следователно изводът, че са налице пречките за финансово подпомагане по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от наредбата е необоснован. В нарушение на правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК е направен и вторият извод на административния орган - че са налице основанията на чл. 15, ал. 1 от наредба № 29 за отказ от финансиране. Съгласно приложеното по делото писмо изх. № 92-00-5347 от 25.07.2013 г. на МОСВ - РИОСВ - София, проектът на ЕТ не се нуждае от провеждане на процедура по реда на глава шеста на ЗООС, тъй като този род дейности не попада в обхвата на закона. Видно от печата, поставен от ДФЗ (л. 34) на 23.09.2013 г., В. Георгиева, в отговор на уведомително писмо (изх. № 01-6500/9040 от 02.09.2013 г. -л. 70) във връзка със заявеното искане за подпомагане, е депозирала документи с вх. № 01-6500/9040, където в т. 4 е описано Решението на РИОСВ "за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС". По отношение на останалите мотиви в заповедта, касаещи допустимост на заявлението по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности", съдът е приел същите за неотносими към предмета на делото, тъй като ЕТ е кандидатствал само за финансиране по мярка 312. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователно е твърдението на касатора, че Решение на РИОСВ не е било представено в изискуемия 10-дневен срок. Това твърдение се опровергава от доказателствата, приложени по делото. Видно от поставения печат на ДФЗ (л. 34) документите, депозирани в изпълнение на уведомителното писмо, цитирано по-горе, са депозирани във фонда на 23.09.2013 г., а оспорваният административен акт е издаден на 13.06.2014 г., което води до извода, че към момента на произнасяне на административния орган по заявлението това писмо е било налице и е следвало да бъде взето предвид. Това писмо сочи на факта, че проектът не оказва отрицателно въздействие върху околната среда, което води до извода, че не са налице основанията на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за отказ от финансиране. Необосновано и в противоречие с доказателствата в процеса е и твърдението на касатора, че са налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ от финансиране. Ако административният орган има доказателства, че едноличния търговец е регистриран като земеделски производител по съответния законов ред е следвало да ги представи. В случая се прави произволно тълкуване на правни норми, за да се обоснове извод в тази посока, от една страна. От друга - кандидатът за подпомагане не може да доказва отрицателни факти - "че не извършва земеделска дейност". Задължение на административния орган, постановил отказа на това основание е да докаже, че е регистриран като земеделски производител в ИСАК и извършва земеделска дейност. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Неоснователна е и претенцията за изплащане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на правния спор. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение