Решение № 7064 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2013 г.

Решение № 7064 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Андрей Георгиев Иванов против заповед рег. № К - 1501/21.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е нищожна, тъй като не е назначен като държавен служител в МВР и е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Иванов е назначен като държавен служител на длъжност "началник отдел" на отдел "Управление при кризи" към Държавна агенция "Гражданска защита". Към датата на възникване на служебното правоотношение същият е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.10.2000 г. (писмо изх. № ДП7867-1/21.12.2012 г. от Столично управление "Социално осигуряване"). Същият работи като държавен служител в държавната агенция, а след това в Министерство на извънредните ситуации до 28.11.2008 г., когато със заповед на министъра на извънредните ситуации му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Тази заповед на министъра на извънредните ситуации е отменена с решение № 3461/16.03.2010 г. по адм. дело № 14050/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Междувременно с решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. Министерство на извънредните ситуации е закрито и е назначена комисия за уреждане на правоотношенията със служителите на ведомството (ПМС № 190/30.07.2009 г.). След явяването на Иванов на работа председателят на посочената комисия издава заповед № ЧР-01/21.04.2010 г., с която отново прекратява служебното правоотношение на Иванов. Тази заповед е обявена за нищожна с решение № 2963/16.06.2011 г. по адм. дело № 1303/2011 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 13683/01.11.2012 г. по адм. дело № 11359/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Прието е, че председателят на комисията не е компетентен да издаде заповедта, а такова право има министърът на вътрешните работи, тъй като съгласно § 63 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) активите и пасивите на закритото Министерство на извънредните ситуации преминават към Министерство на вътрешните работи. Съобразявайки се решението на съда след явяване на Иванов на работа министърът на вътрешните работи приема, че служебното правоотношение е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, поради което издава заповед № К - 1501/21.02.2013 г., предмет на оспорвана, с която прекратява служебното правоотношение с Иванов на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган. Като правоприемник на активите и пасивите на закритото Министерство на извънредните ситуации по силата на § 63 от ПЗР на ЗИД ЗМВР и след преустановяване на правомощията на комисията, назначена с ПМС 190/30.07.2009 г., министърът на вътрешните работи е компетентен да прекрати служебното правоотношение със служителя. В този смисъл са съображенията в решението по адм. дело № 1303/2011 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение по адм. дело № 11359/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поради това настоящият състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, а доводът на жалбоподателя за нищожност на акта е неоснователен. Заповедта е постановена при спазване на формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), както и на административнопроизводствените правила. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на вътрешните работи). Не е допуснато и съществено нарушение на чл. 268а от ППЗМВР, тъй като изготвянето на предложение от изброените в текста органи не е задължително (арг. от чл. 268, ал. 1 от от ППЗМВР). Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Иванов е назначен като държавен служител през 2001 г. след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.10.2000 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и следователно са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,