Решение № 14318 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2020 г.

Решение № 14318 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, представлявана от З. Димитров - кмет на Община Пловдив, подадена чрез Д. Петкова, срещу Решение № 969 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 272/2020 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 3/03.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който са установени задължения на Община Пловдив, като оператор/собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Цалапица с комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г. общо в размер на 10 981, 44 лв. главница за м. декември 2013 г. по чл. 60, ал. 1 и по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците и 2 196, 29 лв. лихва към 24.07.2019 г. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са посочени правни основания по отменената Наредба № 14/15.11.2010 г. Според касатора мотивите на решението са неправилни и относно давностния срок, който е започнал да тече от 01.01.2014 г. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е образувано по жалба на Община Пловдив против АУПДВ № 3/03.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който са установени задължения на Община Пловдив, като оператор/собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Цалапица с комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г. общо в размер на 10 981, 44 лв. главница за м. декември 2013 г. по чл. 60, ал. 1 и по чл. 64, ал. 1 от ЗУО и 2 196, 29 лв. лихва към 24.07.2019 г. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и при съответствие с материалните разпоредби. Съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 60, ал. 6 и съответно на чл. 64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците, дължимите суми за невнесени отчисления се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В случая депото за неопасни отпадъци се намира на територията на община Родопи, която е включена в териториалния обхват на РИОСВ – Пловдив, съгласно Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ АС-Пловдив е стигнал до извод, че актът е издаден въз основа на изискуемите документи, а размерът на отчисленията е определен въз основа на извършена проверка на място, обективирана в приложения по преписката констативен протокол. Спазено е и изискването за отправяне на покана за доброволно изпълнение. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че АУПДВ е незаконосъобразен поради непосочването на правните основания по отменената Наредба № 14/15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци. Въпреки че до 27.12.2013 г. е действала горепосочената наредба, непосочването на правно основание по нея от административният орган следва да се приеме за очевидна фактическа грешка. Посочени са правните основания – чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, поради което АУПДВ е издаден при спазване на установената форма. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл. 43, ал. 2 ЗУО - Наредба № 7/19.12.2013 г. Обосновано съдът е приел за неоснователно възражението на касатора за изтекла давност на задълженията. Видно от процесния АУПДВ задълженията са за м. декември 2013 г., т. е. задълженията са били платими през м. януари 2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За отчисленията за м. декември 2013 г. задължението е възникнало през м. януари 2014 г. и срокът за погасяване на публичното вземане е започнал да тече от 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 г., към която дата процесният АУПДВ вече е бил издаден и давността е била прекъсната. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,