Решение № 8161 от 27.9.2022 г. на ВАС, III о.

В. Иванова е подала касационна жалба срещу решение 546 от 02.02.2021 г. по адм. дело 1555/2019 г. по описа на Административния съд - град София. С решението са били отхвърлени предявените от нея срещу Националната агенция за приходите искове за присъждане на обезщетения, общо в размер на 1 333 074,58 лева, за периода 26.07.2013 г. - 28.02.2019 г., от които обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 000 лева главница и 397 826,13 лева изтекли лихви и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева главница и 85 248,48 лева изтекли лихви. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат и се присъдят направените разноски или делото да се върне за ново разглеждане. Националната агенция за приходите е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Иванова, с която срещу Националната агенция за приходите са предявени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които й били причинени в качеството й на физическо лице в периода 26.07.2013 г. - 28.02.2019 г., вследствие на издадените по отношение на Финанс Консулт груп ООД постановление 4020/26.07.2013 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки и ревизионен акт 2031311054/17.07.2014 г. Искът за обезщетяване на имуществени вреди бил предявен за сумата 700 000 лева заедно с иск за сумата 397 826,13 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 26.07.2013 г. - 28.02.2019 г. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди бил предявен за сумата 150 000 лева заедно с иск за сумата 85 248,48 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 26.07.2013 г. - 28.02.2019 г. В исковата молба се твърди, че в исковите периоди В. Живкова е била управител и съдружник в дружеството Финанс Консулт груп ООД. Имуществените вреди, понесени от ищцата, се състояли в това, че след наложените върху движими вещи и вземания на дружеството запори неговата дейност била силно затруднена и репутацията му станала негативна. Възникнали проблеми в договорните отношения с контрагенти поради наложения запор и служебната дерегистрация по ДДС. Дружеството загубило позициите си като брокер на банки съгласно сключените с тях договори поради големия размер на предполагаемото публично задължение, обезпечено с предварителни обезпечителни мерки. Финанс Консулт груп ООД пропуснало да реализира ползи от дейност като банков посредник, което довело до затруднения за обезпечаването на вноски по договорени кредити, дейността на дружеството била преустановена и за ищцата станало невъзможно да получава възнаграждения и дивиденти. Претърпените от В. Иванова неимуществени вреди се изразявали в негативни емоции от констатациите на данъчната ревизия, които не отговаряли на истината гняв, възмущение, поява на безсъние, което пък водело до изтощение. Ищцата развила [заличен текст]. След издаването на ревизионния акт ищцата отново преживяла негативни емоции - гняв, разочарование, възмущение, напрежение, чувство на несигурност, загуба на вяра в българските институции, нервност, раздразнителност, което повлияло на работата й като банков посредник и управител, понижило жизнения й тонус, отразило се негативно на съня й, който се разстроил трайно, съответно се понижила и работоспособността й. С молба, подадена от процесуалните представители на ищцата, били направени твърдения за възникването на имуществени вреди, които се изразявали в загуби от направени допълнителни парични вноски за инвестиции в дружеството на датите 01.04.2008 г. - 100 000 лева и 01 06.2008 г. - 150 000 лева или общо 250 000 лева за тригодишен период, с крайна дата 28.02.2019 г. Действията на приходната администрация считано от датата на възлагане на ревизията - 26.07.2013 г. до датата на внасяне на исковата молба - 28.02.2019 г., довели до трайно реализиране на загуби и нулеви финансови резултати за длъжника и основен работодател на ищцата. Административният съд установил, че със заповед от 27.06.2013 г. орган по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София възложил ревизия на дружеството Финанс Консулт груп ЕООД, в което В. Иванова била управител и съдружник. Ревизионната проверка била възложена по Закона за данък върху добавената стойност - за периодите 01.06.2010 г. 21.09.2011 г. и 10.10.2011 г.- 31.05.2013 г; и по Закона за корпоративното подоходно облагане - за периода 20.04.2007 г. - 31.12.2012 г. С постановление 4020/26.07.2013 г. публичният изпълнител наложил на Финанс Консулт груп ЕООД предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, за обезпечаване на бъдещо задължение в размер на 1 336 500 лева, чрез налагане на запор върху налични и постъпващи по банкови сметки суми в размер на 1 214 369,60 лева и запор върху движими вещи -моторни превозни средства, собственост на дружеството, с обща балансова стойност 122 130,40 лева. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила. След приключване на ревизията на Финанс Консулт груп ЕООД бил издаден ревизионен акт 2031311054/17.07.2014 г., с който не било признато право на приспадане на данъчен кредит и било начислено задължение за довнасяне на данък върху добавената стойност в размер на 1 737 013,64 лева (главница и лихви), бил определен корпоративен данък за внасяне в размер на 290 190,28 лева и лихви 55 054,60 лева. Ревизионният акт бил обявен за нищожен с решение 2673/21.04.2017 г. по адм. дело 4696/2015 г. на Административния съд София-град, влязло в законна сила на 16.05.2017 г., по съображения, че е бил издаден от некомпетентен орган. От правна страна административният съд приел, че исковите претенции с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не биха могли да се основават на постановление 4020/26.07.2013 г. на публичния изпълнител, което не било обжалвано и не било отменено като незаконосъобразно. Освен това липсвала пряка причинно-следствена връзка между наложените на дружеството обезпечителни мерки и твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Ищцата не доказала, че дружеството пропуснало да реализира сигурни ползи поради издадения ревизионен акт, както и че тя понесла загуби във връзка с внесените от нея допълнителни парични вноски. Липсвала пряка причинна връзка между отменения ревизионен акт и последвалите финансови загуби за дружеството. Ищцата не ангажирала доказателства, че е съществувала уговорка за връщане на внесените от нея допълнителни парични вноски, още по-малко ревизионният акт и постановлението за налагане на обезпечителни мерки върху вземания и движими вещи на дружеството да са станали причина дружеството да не върне вноските на съдружника. Не можело да се направи извод, че дружеството пропуснало да реализира ползи от консултантската си дейност по причина на ревизионния акт и постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Ищцата представила единствено договор, сключен между Финанс Консулт груп ЕООД и Емпорики банк България ЕАД от 21.01.2009 г., който бил със срок на действие една година, което означавало, че действието му е било прекратено преди началото на исковия период. Отмененият ревизионен акт и наложеното предварително обезпечение не са попречили ищцата да реализира финансови приходи в претендираните размери и за претендирания период. Недоказани били и твърденията на ищцата, че е понесла неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ревизионен акт и постановлението за налагане на предварително обезпечение. Съдът не кредитирал ангажираните писмени и гласни доказателства, като изтъкнал, че ищцата не е представила медицински документи, а свидетелските показания не кореспондирали с данните, съдържащи документите. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се твърди, че мотивите на съда са неясни, както и че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не било уважено искането на ищцата за допускане на икономическа експертиза и служебно не е назначена съдебно-психологическа експертиза, при положение, че не били кредитирани събраните свидетелски показания. В действителност първоинстанционният съд е изложил ясни, логични и подкрепени с анализ на доказателствата съображения относно липсата на основание за присъждане на претендираните от В. Иванова обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Съдът не е нарушил процесуалния закон, като е отказал допускането на икономическа експертиза, която да провери финансовите резултати на Финанс Консулт груп ООД, и не е назначил служебно психологическа експертиза относно емоционалното състояние на ищцата в течение на исковия период. Експертните заключения не биха допринесли за правилното решаване на спора, при положение, че неоснователността на исковите претенции може да бъде изведена и само от твърденията, съдържащи се в исковата молба. Отговорността на държавата и общините за вреди се поражда при наличието на вреди, причинени на граждани и организации, от незаконни административни актове, незаконни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица. Съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Ищцата твърди, че е понесла имуществени и неимуществени вреди от незаконни актове на органи на Националната агенция за приходите, които обаче не засягат личната й правна сфера, тъй като са издадени по отношение на дружеството Финанс Консулт груп ООД. С регистрацията на Финанс Консулт груп ООД в търговския регистър е възникнал отделен правен субект, който встъпва самостоятелно в граждански и административни правоотношения. Имуществото на дружеството е отделено от това на съдружниците като физически лица, а дружествените дела не се покриват с личните дела на лицата, които участват в дружеството. Съдружниците и управителят имат права и задължения, които се уреждат от дружествения договор, договора за управление и устава на дружеството. Те не съвпадат с комплекса от права и задължения, които лицата имат, извършвайки самостоятелна икономическа дейност. Ищцата не е извършвала стопанска дейност от свое име, а от името на регистрираното търговско дружество, поради което правните последици, които възникват по повод извършваната от дружеството търговска дейност, респективно тези, които са свързани с неговото имущество, няма как да имат отражение върху нейния личен имуществен и социален статус. В. Иванова не е адресат, нито на обявения за нищожен ревизионен акт, нито на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Всички производства по обжалване на ревизионния акт по административен и по съдебен ред са водени от името на дружеството, а не от името на ищцата в качеството й на физическо лице. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органи на Националната агенция за приходите актове по отношение на Финанс Консулт груп ООД и имуществените и неимуществените вреди, които ищцата твърди, че е претърпяла. При логическо и правно несъответствие ищцата, която е предявила исковете си като физическо лице, посочва като източник на понесените от нея вреди административна дейност, осъществена по отношение на дружеството, от чието име тя и останалите съдружници извършват търговска дейност. Налагането на обезпечителни мерки за публични задължения се извършва с акт, издаден на основание чл. 121 и чл. 195 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който дружеството не е обжалвало, така че той следва да се счита законно, а не за незаконно издаден. Ревизионният акт, с който се определят данъчни задължения, не би могъл да причини на В. Иванова имуществени вреди, при положение, че проявява действие по отношение на имуществото на Финанс Консулт груп ООД. Вредите, които търговецът би понесъл от осъществена спрямо него незаконна административна дейност, биха настъпили за търговското предприятие, а не за неговия управител или за отделните съдружници. Отговорността на дружеството, включително отговорността за публични задължения, е ограничена до имуществото, което то притежава. Връзката на ищцата с издадения след приключване на ревизията ревизионен акт реално е опосредена от членственото й правоотношение с търговското дружество. Всеки съдружник поема риска за резултатите от предприемаческата дейност, която извършва посредством участието си в търговското дружество. Печалбата или загубата на дружеството носят инвестиционна печалба или загуба на съдружниците, но това е въпрос на установените с учредяването на дружеството вътрешни отношения. Както предвижда Търговския закон, разпределянето на печалбите и загубите между съдружниците се урежда от дружествения договор. Затова не е предвидена правна възможност, според която съдружникът в личното си качество може да търси отговорност за вреди за нереализирана от него търговска печалба или понесена загуба при осъществяване на стопанската дейност на дружеството. При отсъствието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от който възниква имуществената отговорност на държавата, предявените от В. Иванова искове основателно са били отхвърлени. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд