Решение № 5611 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2012 г.

Решение № 5611 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Голд Корпорейшън" ООД - гр. Варна срещу решение № 1514/8.06.2012 г., постановено по адм. дело № 491/2012 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № 1129095/15.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 746/2.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказ от възстановяване на целия размер на ДДС, който е поискан. В частта за лихвата АПВ е отменен, но не е постъпила касационна жалба срещу тази част на съдебното решение и затова то не е предмет на касационен съдебен контрол. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, поради което съдът изпълнявайки правомощията си служебно да следи за правилното прилагане на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК ще се произнесе само по това дали е спазен от първоинстанционния съд приложимия материален закон - ЗДДС. Постъпила е и частна жалба в частта за разноските, които са изчислени по компенсация и в полза на дружеството са присъдени 3 995 лв. Оплакванията в частната жалба, че делото не сложно от правна гледна точка и е могло да се развие в едно съдебно заседание. Поддържа довод, че с оглед на материалния интерес юрисконсултското възнаграждение е следвало да се изчисли на 501,20 лв., а не на 4 546,56 лв. и затова е компенсирана тази по-голяма сума, а не 501,20 лв. Поддържа искане в тази част размерът на юрисконсултското възнаграждение да се редуцира до 501,20 лв. Ответникът по касационната, респ. частната жалби директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна с променено наименование от 1.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба също е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна поради следното: По касационната жалба. Пред първоинстанционния административен съд "Голд Корпорейшън" ООД е обжалвал АПВ № 1129095/15.09.2011 г. с доводи, че е възстановена главница 655 749,13 лв., вместо 655 856,03 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че с предходни АПВ № 21633/23.10.2007 г. и АПВ № 13172/18.06.2007 г. на дружеството са възстановени 517 546,67 лв. за периода 1.05.2007 г. до 31.08.2007 г. и сумата от 403 972,15 лв. за периода 19.01.2007 г. до 30.04.2007 г. От тези два акта съдът е установил, че е започнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 129 ДОПК по отношение периода за месец май 2007 г., респ. по втория акт чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Пояснено е в съдебното решение, че по втория АПВ разликата за възстановяване по справка-декларация за месец април 2007 г. в размер на 403 873,90 лв. и за месец август 2007 г. 252 883,88 лв. или общо сумата от 656 762,90 лв. не е възстановена поради образувано ревизионно производство. Последното е установено по делото, че е завършило с РА № 030802316/12.01.2009 г., като от сумата 656 762,78 лв. е възстановена само сумата от 1 013,65 лв., а разликата от 655 749,13 лв. е била за обезпечаване задълженията по ревизионния акт, включително и 3 000 лв. непризнат данъчен кредит за месец май 2007 г. и 652 799,13 лв., вменена на дружеството отговорност с ревизионния акт по чл. 177 ЗДДС. Поради отмяна на посочения ревизионен акт от Варненския административен съд, чието решение е оставено в сила с решение № 10354/11.07.2011 г. по адм. дело № 628/2011 г. на ВАС, I отделение е прието, че правилно с процесния АПВ е възстановена сумата от 655 749,13 лв. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Относно фактическата обстановка спор, между страните по делото няма и тя правилно е установена от административния съд. Относно правото, съдът не е допуснал никакви нарушения при прилагането на материалния закон. Безспорно е установено, че с два предходни АПВ на дружеството са възстановени 517 546,67 лв. и 403 972,15 лв. Установено е също така, че с РА № 030802316/12.01.2009 г. е възстановена само сумата от 1 013,65 лв., а разликата от 655 749,13 лв. е за обезпечаване задълженията по ревизионния акт, включително и 3 000 лв. непризнат данъчен кредит за месец май 2007 г. и 652 799,13 лв. вменена на дружеството отговорност с ревизионния акт по чл. 177 ЗДДС. Няма спор по делото, че посочения ревизионен акт при съдебното му обжалване е отменен и решението на Варненския административен съд е било оставено в сила от ВАС, I отделение. Всички тези обстоятелства са били взети предвид от първоинстанционния съд и той правилно е приел, че законосъобразно с процесния АПВ е възстановена сумата от 655 749,13 лв. вместо 655 856,03 лв. И приходните органи и съда са взели предвид установените и проведени процедури по приспадане по чл. 92, ал. 1, респ. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС и затова при извършената проверка на съдебното решение от настоящия касационен съдебен състав не се установиха допуснати нарушения при прилагането на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС. С оглед гореизложеното обжалваното съдебно решение е постановено при стриктно спазване на материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По частната жалба. Първоинстанционният съд с определение е осъдил ответника по делото - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 3 995 лв. по компенсация. С частната жалба се иска редуциране на изчисленото от съда юрисконсултско възнаграждение до сумата от 501,20, поради което да се преизчислят и разноските по компенсация. Юрисконсултското възнаграждение неправилно е изчислено от първоинстанционния съд на сумата от 4 546,56 лв. и с оглед искането на жалбоподателя то да се редуцира до конкретна сума от 501,20 лв., следва да бъде уважено, поради което и разноските по компенсация следва да бъдат в размер от 8 040,36 лв., т. е. следва да се осъди дирекцията да заплати на "Голд Корпорейшън" ООД още сумата 4 045,36 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,