Решение № 11951 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД, представлявана от Изпълнителния директор д-р Д. Илковски срещу решение 593 от 04.02.2021г., постановено по адм. д. 11059/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на заповед за частично прекратяване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Ответникът Управителят на НЗОК чрез процесуалния си представител юрисконсулт, в съдебно заседание изразява становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение 593 от 04.02.2021 г., постановено по адм. д. 11059/2020г., е отхвърлена жалбата на Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД срещу заповед РД-25ЗС-228 от 27.10.2020г. на управителя на НЗОК. За да постанови цитирания правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата за извършване на контрол за изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ, при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на оспорване пред АССГ е заповед на Управителя на НЗОК, с която на здравното заведение е наложена санкция частично прекратяване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по отношение на клиничната пътека 159, по която са отчетени ренттгенови изследвания и заплатени от РЗОК, но според НЗОК тези медико-диагностични изследвания не са извършени. По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, видно от констатациите по което във всички проверени 7 Истории на заболяванията диагностични процедури са вписани като извършени всички задължителни за извършване според диагностично-лечебният алгоритъм на КП 159. Съгласно заключението на експерта Артроскопията извършена при всички проверени ИЗ като основна оперативна процедура по КП 159 не замествала задължителните минимум три диагностични процедури, като липсвали данни по 7-те ИЗ-та да са правени рентгенографии по време на операциите, липсвали данни за Рьо-графии и в предварителния преглед на пациента, както и в ежедневните декурзуси на ИЗ. Констатациите на експерта изслушан по делото са дали основание на съда да отхвърли жалбата, приемайки липса на доказателства, че отчетените и заплатени процедури са реално извършени. Съдът е изследвал изискванията към КП 159, посочени в Приложение 17 към НРД, съгласно които клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум три диагностични процедури с кодове от Приложение 21/АКМП, насочени към основното заболяване. В мотивите на съдебния акт е прието, че всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ, в това число и рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания. Прието е, че в случая КП 159 изисквала провеждане на образно изследване съгласно т.2 Диагностично-лечебен алгоритъм, което се извършва до 24 час от постъпването, което било отчетено от болничното заведение, но по всички 7 бр. ИЗ липсвали приложени оригинални документи. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на всички възражения, както и изложени подробни аргументи относно отказа на съда за събиране на допълнителни доказателства поискани от жалбоподателя за изясняване на фактическата обстановка по спора. В тази връзка е останал неизяснен въпроса относно същността на извършените на пациентите артроскопски процедури по проверените истории на заболяването. Не е обсъдено основното възражение на жалбоподателя, че артроскопията представлява едновременно диагностична и хирургична процедура. Поради отказ да бъдат събрани допълнителни доказателства чрез разширяване задачите на експертизата, неизяснен е останал въпросът налични ли са видеозаписи при извършване на артроскопията, които остават на съхранение в ЛЗБП, съгласно изискването за изпълнение на КП 159, по Приложение 17 към НРД 2020-2022г. Неизяснен е останал и въпросът по възражението на жалбоподателя, доколко рентгенография се изисква по диагностично лечебния алгоритъм на КП 159, както и включва ли артроскопията процедура образно изследване, което се съхранява в паметта на апаратурата, с която се извършва. На страната не е предоставена възможност да формулира въпроси към експертизата, не е извършена и проверка на място в лечебното заведение за установяване наличието на извършени образни изследвания по време на диагностиката и операцията със специална апаратура. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че в диагностично-лечебния алгоритъм на КП 159 процедурата е отбелязана като метод даващ възможност за диагностика и оперативно лечение. С оглед спецификата на спора, липсата на достатъчно доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства сочени от една от страните, не дава възможност на съда да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които да изложи в мотивите на решението. Предвид изложеното, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на достатъчно доказателства за изясняване на цялостната фактическа обстановка по делото, както и лишаването на страна в процеса от възможността да обоснове претенциите чрез събиране на доказателства, води от една страна до нарушаване изискванията на процесуалния закон, нарушаване правото на защита в процеса, а от друга страна лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваната заповед. Касационният съд е изправен пред забрана за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), което при липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя като му бъде предоставена възможност да формулира задачи на съдебно медицинска експертиза и представи всички доказателства за обосноваване на твърденията си по жалбата. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение за относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на административния съд за отхвърляне на жалбата. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение