Решение № 3384 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1025/2016 г.

Решение № 3384 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1025/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П., в качеството му на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Д. Д., срещу Решение № 286 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 327/2015 г. от Административен съд Х.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Е.-Б." АД не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Уведомителното писмо за налагане на санкции за бъдещ период е нищожен индивидуален административен акт (ИАА) предвид наличното произнасяне по заявление за подпомагане със стабилен административен акт. В подобна хипотеза е възможно само възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 АПК и в сроковете на чл. 102 АПК за отмяна на влязъл в сила ИАА, но в случая такова производство не е проведено и не би могло поради изтекли срокове, което е установено от съда. Щом като с влязло в сила решение е прието, че отпуснатата по заявление на земеделския производител субсидия не подлежи на възстановяване, е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 с изх. № 01-2600/12233 от 18.12.2013 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". За да прогласи нищожността на акта съдът е приел за установено, че с Решение № 2622/15.05.2012 г. по адм. дело № 2612/2012 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 7520/4.06.2013 г. по адм. дело № 9264/2012 г. по описа на ВАС е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-2600/3582 от 13.04.2011 г., след което отново е била наложена санкция на "Е.-Б." АД, вкл. и за бъдещ период, следващ 2009 г. При проверката на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е направил извод, че същият е нищожен, поради постановяването му при липса на материална компетентност на административния орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., предвид налично произнасяне по процесното заявление със стабилен административен акт, в благоприятен за настоящия оспорващ смисъл. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Нито издадения АУПДВ, нито процесното Уведомително писмо сами по себе си водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване е недопустимо с оглед изтеклите преклузивни срокове предвидени в чл. 102 от АПК, след изтичането на които изпълнителният директор на ДФЗ не притежава материалната компетентност да възобнови административното производство по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. и да издаде обжалваното уведомително писмо. Относно наложената санкция за бъдещ период на дружеството, чрез разпореждане за изключване от подпомагане, съгласно чл. 58 и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, съдът е приел, че такова разпореждане може да бъде издадено законосъобразно само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50 % над декларираната и установената при проверките площ. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на възстановяване, е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Единственият допустим от закона начин да се отмени или измени влязъл в сила, като неоспорен пред съда, административен акт - индивидуален или общ - е чрез възобновяване на административното производство по разпореждане на непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на точно и изчерпателно изброените от законодателя, в нормата на чл. 99 АПК, седем хипотези, а именно: 1. когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. когато по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на чл. от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. когато административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и 7. когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Инициативата на административния орган, прокурора и омбудсмана е допустима при всички хипотези. Ограничението обаче е в срока за образуване на производството по възобновяване. Съгласно чл. 102, ал. 1 АПК - Възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта, а съгласно ал. 2 - "Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. " Така посочените срокове са преклузивни и след изтичането им се преклудира правомощието на административния орган (горестоящ или издател) за възобновяване на производство по издаване на административни актове. Съдебната практика по въпроса е трайна и непротиворечива - сроковете, уредени в чл. 102 от АПК, са преклузивни и с изтичането им се прекратяват правомощията на органите по чл. 99 от АПК. В настоящият случай, както правилно е приел и решаващият съд сроковете по чл. 102 АПК са изтекли преди издаването на оспорваното уведомително писмо за налагане на санкции за бъдещ период, което води до правилния извод за нищожност на акта. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието, че отпуснатата по заявлението на земеделския производител субсидия не подлежи на възстановяване е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, каквото становището застъпва и процесуалния представител на Върховната административна прокуратура. При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение