Решение № 7559 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2018 г.

Решение № 7559 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на Г. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Велкова, срещу решение № 1578 от 06.07.2018 г. по адм. д. № 1243/2018 г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД – 16 – 1238 от 22.12.2016 г. на кмета на район "Централен" на Община П., с която е наредено на основание чл. 225 а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна жилищна сграда", находящия се в ПИ 1471, УПИ I - 1471, 1472, кв. 390 а по плана на Първа градска част на гр. П., извършен от Г. С. без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, като се твърдят такива, а именно липса на мотиви относно това защо органът приема, че строежът не е търпим. Твърди се, че е недопустимо в съдебното производство да се правят такива установявания и това не санира порока на заповедта. Твърди се неправилност на извода и на съда, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16 на ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. ТВърди и неправилност на изводите относно неприложимостта на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Кметът на район "Централен" на община П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. срещу заповед № РД-16-1238 от 22.12.2016 г. на кмета на район "Централен" на Община П., с която е на основание чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна жилищна сграда" в ПИ 1471, УПИ I - 1471, 1472, кв. 390 а по плана на Първа градска част на гр. П., извършен от Г. С. без строителни книжа. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е наличието на безспорно установен незаконен строеж, тъй като е изложил съображения, че жалбоподателката е закупила през 2004 г. стара сграда с площ от 76 кв. м., като в нотариалният акт не е посочено, че същата е масивна. Приел е, че след закупуването е извършен изцяло нов строеж, тъй като закупената сграда е била стара и с площ от 76 кв. м., а установената при проверката на контролните органи сграда е с масивна стоманобетонна конструкция, с покрив от стоманобетонна площа с оставени чакащи арматури за надграждането й и с площ от 97, 50 кв. м., т. е. много повече и с различна конфигурация от закупената. Поради това е направил извода за това, че спорният строеж е нов такъв и е извършен след закупуването на имота от жалбоподателката, а именно след 2004 г. Поради и това е направил извода за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид това, че строежът е извършен след визираните времеви срокове по посочените разпоредби, както и поради това че същият не е допустим по правилата и нормите за устройство на територията, тъй като сградата попада в рамките на уличната регулация на ул. "Цар И. С." по плана на ЦГЧ на гр. П.. Изложил е съображения, че спорното производство не засяга малолетните деца евентуално живеещи в имота, поради което е приел за неоснователно възражението, че е допуснато нарушение с неуведомяване на Дирекция "Социално подпомагане". Приел е и че не е нарушен чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като извършването на незаконно строителство е правонарушение, засягащо сериозно обществените отношения, а изискването за извършване на строежи след предварително одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, е създадено с цел защита на живота и здравето на гражданите, включително извършващите строежа, доколкото при спазване на строителните правила и норми се гарантира извършването на безопасни строежи при съобразяване на съществуващите правила за стабилност, здравина и устойчивост на строежа. Поради това е приел, че е налице охранен обществен интерес от по – висока степен, а именно живота и здравето на обитаващите строежа, поради и което е приел, че мярката с нареждане на премахването му е пропорционална. Решението е правилно. При постановяването на оспореното решение съдът се е съобразил с указанията, дадени в решение № 5035 от 18.04.2018 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. При постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и направените изводи от съда кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилен е извода на съда за наличието на незаконен строеж, извършен без строителни книжа, поради и което същият е подлежащ на премахване. Във връзка със събраните доказателства съдът правилно е приел, че е налице нов строеж, извършен на мястото на стара съществуваща сграда, като е правилен и извода, че се установява, че същият е извършен след 2004 г. Това се потвърждава както от свидетелските показания по делото, както правилно е приел съдът от дъщерята на жалбоподателката, която е посочила, че при закупуване на къщата същата е била съборетина и майка й я е доизградила, от самото посочване при съставяне на констативния акт от жалбоподателката, че е изградила къщата след 2004 г., както и от събраните писмени доказателства. Видно от представена по делото на ВАС при предходно разглеждане комбинирана скица, отразяваща кадастралния и регулационния статут на имота, е видно, че е нанесена къща с много по – малка площ в едната част на поземления имот, която е паянтова, а установеното на място строителство е в много по – голям размер, включително от закупеното, а именно установено е строителство на къща с размер от 97, 50 кв. м., а е закупена такава от 76 кв. м. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че от доказателствата се установява, че извършеното строителство е след 2004 г., а не както се твърди от жалбоподателката в защитната й теза преди 1997 г. Предвид установеното е правилен извода на съда за това, че спорният строеж не е търпим нито по правилата на § 16 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед времевото ограничение на действието на тези разпоредби, както и поради това, че строежът не е допустим, тъй като е в противоречие и с действия ПУП и попада частично в проектирана улица. Правилен е и извода на съда досежно липса на нарушения относно това, че не е уведомена дирекция "социално подпомагане", както и липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДт., тъй като при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед не е допусната нарушение на посочената разпоредба. Административното производство по премахването на незаконно строителство не е от такъв характер, че да изисква изслушването на детето, чието местоживеене следва това на родителя, натоварен с упражняването на родителските права. Административните, съответно съдебните производства, в които детето задължително се изслушва, са тези, в хода на които се упражняват негови лични права и се вземат решения, свързани с въпросите на здравето, образованието, гражданското му състояние, режимът на лични отношения и семейната му среда. Предметът на производството по чл. 225, ал. 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ не е такъв, поради което детето не може да формира правнорелевантно мнение нито в административното, нито в съдебното производство по оспорването на заповед за премахване на незаконен строеж. Освен това от представените актове за раждане на три деца, не се установява същите да имат общо с жалбоподателката. Твърди се, че същите са й внуци и живеят на адреса, но доказателства за това че децата или техните родители живеят на адреса не са представени. Но дори да живееха на адреса правилата по чл. 15 от ЗЗДт са ирелевантни в настоящото производство. Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.