Решение № 243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 976/2010 г.

Решение № 243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 976/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 3.05.2010 г. по гр. д. № 13/10 г. Окръжен съд [населено място] е оставил в сила решение от 09.10.2009 г. по гр. д. № 937/08 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е допусната делба на четири земеделски имота, както и в частта, в която искът на касаторите за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 16.04.1992 г. поради несъответствие с изискванията на чл. 42, б. "б" ЗН поради липса на валиден подпис, е отхвърлен. Отменил е решението в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл. 30, ал. 1 ЗН и е постановил ново решение, с което е намалил завещателното разпореждане до размер на общо 6/36 ид. ч. Възстановил е запазените части на наследниците, с права 2/36 ид. ч. общо за В. Н. С., А. В. Н. и В. В. А., 2/36 ид. ч. за Денка С. А. и 2/36 ид. ч. за Т. С. Г.. Определил е и нови квоти на съсобственост. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. С., А. Н., В. А., Денка А. и Т. Г. в частта, в която е отхвърлен искът им за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от Надежда Е. М. и в частта, в която са определени квотите на съсобственост. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касация Надежда В. и Д. М. оспорват жалбата. Ответниците по касация Й. С., А. К., Г. С., С. Н., К. С., М. С. и Р. С. не вземат становище. С определение № 181 от 25.02.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали е нищожно завещание на което освен подпис има и пръстов отпечатък, както и дали въззивният съд може да откаже назначаване на нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулираните въпроси настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 25 ЗН, саморъчното завещание е строго формален акт и формата му изисква да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата на която е съставено и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН. В този случай то няма правно действие и бенефициерът не може да придобие имуществото на завещателя. Поставяне и на пръстов отпечатък след подписа на завещателя не нарушава формата на чл. 25 ЗН, тъй като с подписването на завещанието тя е спазена. Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.), сега чл. 180 ГПК. То не носи подписите на законните наследници които го оспорват, поради това и по силата на чл. 154, ал. 3 изр. 2 ГПК (отм.), сега 193, ал. 3 изр. 2 ГПК, тежестта на доказване истинността на завещанието е на страната която го е представила, т. е. на лицето което основава своите права върху завещанието. При оспорване подписа на представено завещание, в правомощията на съда е да назначи вещо лице графолог, което да установи дали подписът на завещателя е положен от него. Заключението може да бъде оспорено докато трае изслушването му. Според чл. 200, ал. 3 ГПК, при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, за да се допълни и изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Отказът на съда да изясни възникналите въпроси свързани с правилността на депозираната експертиза представлява процесуално нарушение. Действително, чл. 266 ГПК въвежда забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство. Тази забрана обаче не се отнася за доказателствата, които първоинстанционният съд не е събрал поради допуснато процесуално нарушение. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че завещанието не е нищожно. Искът по чл. 30 ЗН бил основателен, затова намалил завещателните разпореждания и възстановил запазената част на наследниците. С оглед на възстановените запазени части определил нови квоти на съсобственост. В касационната жалба се твърди, че изводите на съда за валидността на завещанието са незаконосъобразни. На завещанието имало подпис и отпечатък от палец, които довели до неговата нищожност, тъй като лицето било грамотно. Съдът освен това отказал да назначи тройна графологична експертиза, а подписът на завещателката видимо се различавал от сравнителния материал. Установено е по делото че имотът е бил собственост на А. С., починала през 1969 г. Страните са наследници на нейните деца Надежда, К. и Е. С решение на ОСЗ от 26.05.1995 г. на наследниците на А. С. била възстановена собствеността върху 4 имота, които са предмет на делбата. Със саморъчно Надежда, починала през 1995 г., завещала на сина си Б. и на неговите низходящи цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е било оспорено от ищците, тъй като според тях не било написано и подписано от завещателката. Според графологична експертиза, завещанието е написано и подписано от завещателката. Според обясненията вещото лице завещанието е написано от лице в напреднала възраст и с тежко здравословно състояние, но въпреки това имало съвпадение в изписването на буквите. Пред първоинстанционния съд ищците са оспорили заключението като са поискали назначаване на нова експертиза. Изложили са доводи, че вещото лице е некомпетентно, тъй като явно си личало че подписът не е на наследодателката. Съдът отказал повторна експертиза, тъй като вещото лице е изпълнило поставената му задача с оглед на неговата компетентност и съдът не останал с убеждение за непрофесионализъм. С жалбата си до въззивния съд касаторите са поискали назначаване на тройна експертиза, която съдът отказал да допусне, тъй като не са били изтъкнати доводи за непълно, неясно и необосновано заключение с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК. Предвид отговора по първия формулиран въпрос настоящият състав счита, че поставяне на пръстов отпечатък върху завещанието, след като има и подпис на завещателя, не води до нищожност на завещателното разпореждане по чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. Нормата изисква подписване на завещанието каквото в случая има, затова то не е нищожно на посоченото основание. Жалбата обаче е основателна, поради допуснатото от съда процесуално нарушение. При изслушване на вещото лице графолог пред първоинстанционния съд касаторите своевременно са оспорили експертизата. За да се изясни делото от фактическа страна, съдът е следвало да допусне назначаване на нова единична или тройна експертиза. Като е отказал да изясни по несъмнен начин въпроса дали подписът е положен от завещателката, първоинстанционния съд е допуснал нарушаване на процесуалните правила. С въззивната си жалба касаторите са поискали от съда да назначи експертиза по спорния въпрос, която съдът неправомерно отказал. Действително, с чл. 266, ал. 1 ГПК е въведена забрана във въззивното производство страните да посочват нови факти, да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства. Тази забрана обаче, както е записано и в чл. 266, ал. 3 ГПК, не се отнася за тези доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Като е пристъпил към решаване на спора преди той да е напълно изяснен, въззивния съд е постановил решение в нарушение на 235 ГПК. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, делото следва да се върне на въззивния съд, който да назначи тройна графологична експертиза. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС