Решение № 9528 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 622/2016 г.

Решение № 9528 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 622/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 5075 от 16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1686/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 25 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се и разноски да две съдебни инстанции. Ответникът - Център за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адвокат Вълков, поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5075 от 16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1686/2015 г. Административен съд - С.-град, В. отделение, 25 състав е отменил писмена покана изх. № 29-07-18 от 22.01.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. Основният спорен въпрос по делото е бил ползвала ли е д-р К. Г. платен отпуск в периода 22.04. 2014 г. до 30.04.2014 г., за който при проверката е установено, че тя е извършила диспансерни прегледи на ЗЗОЛ. Като доказателства по делото са били приети заявление на цитирания лекар за разрешаване на платен отпуск от 07.05.2014 г. до 09.05.2014 г. по лични причини, както и молба в тази връзка. Цитираните са били парафирани с положителни резолюции от управителя на лечебното заведение. Издадена е и заповед № 258 от 30.04. 2014 г. за същия период от време. Това означава, че платеният отпуск е ползван в периода 07.05.2014 г. до 09.05.2014 г., а не от 22.04. 2014 г. до 30.04.2014 г., както неправилно е приел административния орган. Разпоредбата на чл. 172 КТ предвижда, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Това означава, че са необходими две насрещни писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, които съвпадат както относно основанието и размера на платения отпуск, така и за конкретния календарен период, през който работникът или служителят желае да го ползва, а работодателят да го разреши. Съгласието на работодателя се обективира с писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуска. Уведомително писмо вх. № 22-4888-6 от 01.04. 2014 г., което има характера на график, само по себе си не поражда право на платен отпуск, предвид посочената по-горе законова регламентация. Личните планове на лекаря могат да бъдат променени и след като ръководството на лечебното заведение е съгласно той да ползва отпуск в друг период от време, то няма пречка за това в действащата нормативна уредба. От съдържанието на констативен протокол за извършена проверка на 30.10.2014 г., протокол за неоснователно получени суми № ФВ-542 от 7.11.2014 г. и на писмена покана изх. № 29-07-18 от 22. 01.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса се налага изводът, че проверка на периода на ползвания от лекаря отпуск не е правена в "Човешки ресурси" на лечебното заведение. Представените пред административния съд писмени документи, служещи като доказателство, че работодателят е разрешил на д-р К. Г. да ползва платен годишен отпуск в друг период, не са били оспорени от процесуалния представител на ответника. При така наличните доказателства се налага изводът, че при издаване писмена покана изх. № 29-07-184 от 22. 01.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса е била нарушена императивната норма на чл. 35 АПК, изискваща индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК, която задължава административният орган да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Според чл. 9, ал. 4 АПК, освен съдът и административният орган трябва да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Цитираните текстове са неразделна част от принципа на служебното начало в административния процес, чието нарушаване се възприема като съществено нарушение на административнопроизвозвоствените правила и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. След като посоченият лекар не е извършвал прегледи по време на платен отпуск, то не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 от Приложение 3 Б към чл. 3 от Постановление № 353 от 27.12.2012 г. и сумите за прегледите не са получени от лечебното заведение без правно основание. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционият съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора. Разноски в полза на ответника вече са присъдени с определение № 3629 от 23.03. 2017 г., което не е отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,