Решение № 14605 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2018 г.

Решение № 14605 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Атанасов, от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Вълканова, АК Бургас, срещу Решение № 1133 от 08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 561/2018 г. от Административен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлена исковата молба за присъждане на разноски по делото, като неправилно постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна му в тази част, като се постанови друго, с което се уважи искането му в претендирания размер. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- гр. София не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по искова молба подадена от Д. Атанасов, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Вълканов срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), гр. София, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление, издадено от началника на Областен отдел – Бургас на ИА "АА", както и законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 година до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. С обжалваното решение Административен съд Бургас е уважил предявения от Д. Атанасов против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и е отхвърлил исковата молба в частта за присъждане на разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на претенцията си към ответника, преди предявяване на исковата си молба. Предвид изявлението на ответника за признаване на иска и необорения от ищеца твърдян отрицателен факт, заявен още с отговора на исковата молба – липса на изявление/покана за дължимост на търсеното обезщетение, първостепенния съд е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Във връзка с това, съдът е отхвърлил исковата молба в частта за разноските. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната част. Настоящата инстанция счита, че първостепенния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК като е приел, че ИА "АА" не е дала повод за завеждане на иска и ако го признае, както в настоящия случай, разноските се присъждат на ищеца. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са предвидени две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е налице само една от законовите предпоставки - с отговора на исковата молба ИА "АА" е признала предявения срещу нея иск. Не е налице другата законова предпоставка, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Освен формалното признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение не е предприел каквито и да е действия по заплащане на приетото за дължимо. Той е можел и е следвало да предложи на ищеца споразумение, да покани същия и да му плати претендираната сума - на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото не е сторил. Самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата, не са основание при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В тази връзка, видно от доказателствата по делото, в исковата молба (л. 2) и становището (л. 22) са претендирани разноски пред първостепенния съд. По делото са представени пълномощно за процесуално представителство пред АС Бургас и договор за правна защита и съдействие (л. 4) серия А № 748157 от 26.02.2018 г., от който е видно, че е заплатена в брой на упълномощения адвокат И. Димитров сумата от 400 (четиристотин) лева, както и държавна такса в размер на 10 лева, видно от разписка на л. 10 от делото. По изложените съображения съдебно решение в обжалваната му част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ИА "АА" гр. София бъде осъдена да заплати на Д. Атанасов, сумата от общо 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение