Решение № 6061 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2019 г.

Решение № 6061 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК . Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Смолян, правоприемник на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РОНСК) – Смолян към Регионална дирекция за национален строителен контрол – Южен Централен район (РДНСК - ЮЦР) против решение № 287 от 09.08.2019 г., постановено по адм. д. № 139/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, с което е отменена Заповед № ДК – 11 – СМ – 01 от 27.02.2019 г. на Началника на РОНСК – Смолян при РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е отменено издаденото от главния архитект на община Рудозем разрешение за строеж № 23 от 21.06.2018 г., ведно с одобрения на 26.04.2018 г. инвестиционен проект за строеж "Приют за временно настаняване на бездомни кучета и котки – преустройство и пристрояване", находящ се в УПИ XV, кв. 48 по плана на с. Елховец, общ. Рудозем с възложител Фондация "Рудозем Стрийт дог рескю". В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно е приел, че са изтекли сроковете по чл. 156 от ЗУТ и съответно началникът на РОНСК – Смолян не е имал право да се произнесе по оспореното пред него разрешение за строеж. Напротив посочва, че след повторното уведомяване на РОНСК – Смолян е налице произнасяне в предвидения за това срок. Твърди, че това е така, тъй като в хода на производството е последвал отзив от страна на главния архитект на община Рудозем на оспореното пред РОНСК – Смолян разрешение за строеж, които отзив е бил отменен от съда, поради и което е останало действащо разрешението за строеж, по което административният орган се е произнесъл с оспорената заповед. Твърди и че в тази хипотеза не са били налице основания за спиране на административното производство по оспорване на разрешението за строеж, а по скоро такива за прекратяването му, но само в случая, че отзива влезне в сила, което не е станало. Съответно посочва, че след като отзивът е бил отменен и това му е съобщено се е произнесъл в предвидения в закона срок по отношение на действащото разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода на съда, че не е налице основание за отмяна на разрешението за строеж, тъй като е издадено за имот без определено предназначение, като напротив твърди, че от доказателствата се установява, че УПИ XV, за който е издадено РС е с предназначение за дървопреработващо предприятие и издаденото РС за приют за бездомни кучета и котки е в противоречие с предназначението на имота. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на Началника на РОНСК – Смолян при РДНСК - ЮЦР. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Фондация "Рудозем стрийт дог рескю" с представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Главният архитект на община Рудозем не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е издадена в нарушение на материалния закон, поради което е достигнал до извод за нейната незаконосъобразност. Приел е, че заповедта е издадена при условията на чл. 156, ал. 1, пред. последно от ЗУТ, в редакцията от ДВ бр. 82 от 2012 г., т. е. по реда на служебната проверка от органите на ДНСК в 14 - дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Приел е за спорен въпроса произнесъл ли се е началникът на РОНСК - Смолян в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, считано от уведомяването му. Приел е, че началникът на РОНСК не се е произнесъл в посочения срок, тъй като е приел, че община Рудозем е изпратила оспореното РС и получените документи са заведени в РОНСК на 28.06.2018 г., като 14-дневния срок за служебна проверка и произнасяне е започнал да тече от 29.06.2018 г. и е изтекъл на 12.07.2018 г. Посочил е, че действително на 5.07.2018 г. в РОНСК - Смолян е получена Заповед № 006/5.07.2018 г. на главния архитект на община Рудозем, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменил издаденото разрешение за строеж № 23, но нито се твърди, но не е бил издаден акт за спиране на административното производство пред РОНСК в тази връзка. Поради това е приел, че преклузивният 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ е изтекъл на 12.07.2018 г. и не е имало основание на 21.02.2019 г. община Рудозем да изпраща повторно на РОНСК РС № 23/21.06.2018 г., съответно за започване на нов 14-дневен срок за произнасяне на РОНСК. Поради това е приел, че след изтичане на 14 дневния срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ на 12.07.2018 г. началникът на РОНСК не е имал право на отмяна, съответно е приел, че произнасянето извън посочения срок е нарушение водещо до незаконосъобразност на заповедта. Приел е и че не са били налице законовите предпоставки за отмяна на РС, поради това че процесният УПИ XV е с предназначение за дървообработващо предприятие, а с издаденото РС е за строеж с друго предназначение – "приют за временно настаняване на бездомни кучета и котки – преустройство и пристрояване. ", тъй като от събраните по делото доказателства, включително изслушаните СТЕ, не се е установило процесният УПИ XV да е с предназначение "дървообработващо предприятие", тъй като по Заповед № 196/26.06.1995 г. за частично изменение на квартално – застроителния план на кв. 48 по плана на с. Елховец няма посочено отреждане за УПИ XV. Поради това е приел изводът на административния орган относно отреждането е необоснован. В тази връзка е приел, че като е постановена оспорената заповед за отмяна на РС без наличие на конкретните фактически основания, началникът на РОНСК – Смолян е издал незаконосъобразна заповед, постановена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Решението е неправилно. При отмяната на разрешение за строеж № 23 от 21.06.2018 г. на главния архитект на община Рудозем началникът на РОНСК - Смолян е действал служебно по силата на правомощията му по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, както изрично е посочено в издадената заповед и както е приел и съдът. Съгласно посочената разпоредба органите на Дирекцията за национален строителен контрол могат при служебна проверка да отменят разрешението за строеж по законосъобразност в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Безспорно е установено, че РОНСК – Смолян е уведомена за издаденото разрешение за строеж на 29.06.2018 г., но на 05.07.2018 г. преди изтичане на срока за произнасяне на РОНСК – Смолян е последвал отзив на издаденото РС от страна на издателя му главния архитект на община Рудозем на основание чл. 91, ал. 1 от АПК. Така постановеният отзив е бил отменен от съда, поради и което след отмяната му община Рудозем на 21.02.2019 г. е уведомила РОНСК – Смолян отново за РС, съответно за отменения отзив. Въз основа на това ново уведомяване РОНСК – Смолян на 27.02.2019 г. е издал оспорената пред съда заповед, с която е отменил издаденото разрешение за строеж. Първият спорен по делото въпрос е дали отмяната на РС и издаване на заповедта е станало в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, като целта на тази разпоредба е осигуряването на стабилитет на административните актове от тази категория. Основният момент при преценката в случая е, че на отмяна не подлежат само влезналите в сила разрешения за строеж. В случая не е налице тази хипотеза. Главният архитект на община Рудозем Монтана няма правомощия по смисъла на чл. 99, ал. 1 от АПК да отменя сам издаденото от него разрешение за строеж. Освен това нормата допуска отмяна на влезли в сила административни актове, а в случая и в самата заповед на главния архитект на община Рудозем е посочено, че разрешението за строеж не е влезнало в сила. С издаването на тази заповед и впоследствие съдебното й оспорване е била пречка за влизане в сила на РС и съответно правилно РОНСК е била уведомена за отмяната на отзива и съответно за отстраняване на пречката да се произнесе по РС. Предвид посоченото, че на отмяна не подлежат влезналите в сила РС, а към момента на постановяване на заповедта на началника на РОНСК – Смолян не е имало влезнало в сила разрешение за строеж, съответно и не е бил изтекъл преклузивният срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Дори да се приеме, че административния орган е следвало да спре административното производство пред себе си, което не е направил, това отново не може да доведе до извод за наличията на влезнало в сила разрешение за строеж, което е основанието за забрана за произнасяне на РОНСК, тъй като в периода на издадения отзив и до отмяната му от съда, за РОНСК не е бил налице годен акт, по който да се произнесе, тъй като е бил отменен. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план и правилата и нормите по устройство на територията (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 ЗУТ) и затова с влизането им сила то се счита за установено, и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156, ал. 5 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи вкл. и на основанието по чл. 99, т. 1 от АПК- поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и несъответствието им с плана. Такава преценка може да се направи по жалба или служебно (чл. 149 и чл. 156 ЗУТ) само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, вкл. и след въвеждането му в експлоатация по установения ред (Решение № 12878 от 27.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова). В случая по изложените по – горе съображения към момента на второто уведомяване на РОНСК – Смолян не е било налице влезнало в сила РС, което да не подлежи на отмяна и съответно е започнал да тече 14 дневният срок на началника на РОНСК – Смолян за произнасяне, като оспорената пред АС – гр. Смолян заповед е издадена в този срок. Като е приел обратното съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Вторият спорен по делото въпрос е дали оспореното РС е издадено в противоречие с ПУП и правилата по устройство на територията. Както беше посочено Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план и правилата и нормите по устройство на територията (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 ЗУТ). Спорният въпрос е дали по действащия ПУП УПИ XV, кв. 48 е отреден за дървообработващо предприятие или е имот без определено предназначение. В заповед № 196 от 26.06.1995 г. е посочено "УПИ XIV; XV; XVI – дърводелско предприятие". Съдът е приел, че това отреждане се отнася само за УПИ XVI, както и поради това, че графичната част на плана срещу другите два имота е сложено само тире, без да е посочено отреждане. Настоящият състав намира обаче, че предвид целия текст на заповедта отреждането за дърводелско предприятие се отнася и за трите посочени УПИ, които са обединени в една обща група. Освен това дори да се приеме, че УПИ XV е без определено предназначение по ПУП, то съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имотите се определя съобразно обичайното им използване, а в случая и съобразно зоната, в която се намира, която е производствена. Същото се потвърждава и от приетата по делото втора СТЕ, в която е посочено, че със заповед № 196 от 1995 г. са образувани нови парцели с номера от I до XVI за промишлени и стопански нужди. Съответно правилно в оспорената пред АС – гр. Смолян заповед на началника на РОНСК – Смолян е прието, че РС е издадено в противоречие с предвижданията на плана и правилата и нормите по устройство на територията, тъй като РС не е издадено за обект за промишлени или стопански нужди. Във връзка с изложеното са били налице основания за отмяна на РС № 23 от 21.06.2018 г., съответно постановената в този смисъл заповед на началника на РОНСК – Смолян е законосъобразна, като този административен орган се е произнесъл и в рамките на правомощията си и преклузивните срокове за това. Т. е. оспорената заповед е законосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Оспореното решение на АС – гр. Смолян като постановено в противоречие със закона следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Фондация "Рудозем стрийт дог рескю", гр. Рудозем срещу заповед № ДК – 11- СМ – 01 от 27.02.2019 г. на началника на РОНСК – Смолян при РДНСК – ЮЦР. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.