Решение № 3377 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2017 г.

Решение № 3377 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез процесуалния му представител срещу решение № 4474/04.07.2017 г. по адм. д. № 3885/2017 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "В.-М. И." АД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "В.-М. И." АД като собственик на УПИ Х-767 срещу т. 2 от заповед № 50-131/02.03.2017 г. на касатора, с която е одобрен проект, а именно: т. 1 за изменение на плана за регулация на м. "Ц. Б. III", като УПИ IХ-786-за "административни обслужващи функции" се преотрежда в УПИ IХ-786 "за магазини, хотелска част, жилища, ателиета и подземни гаражи, и т. 2 изменение на план за застрояване м. "Ц. Б. III "за магазини, хотелска част, жилища, ателиета и подземни гаражи" съгласно приложения проект. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед в частта й по т. 2. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят е заинтересована по смисъла страна по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като е собственик на УПИ, съседен на този, предмет на оспорената заповед, с която се променя предназначението и начина на застрояване на имота, предмет на плана. В хода на административното производството е приет закон за изменение и допълнение на ЗУТ /ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г./ Със ЗИД ЗУТ се създава нова ал. 3 на чл. 35 ЗУТ, изискваща за сгради с хотелска част като норматив между сгради в два съседни урегулирани имоти да се прилагат разстоянията за жилищни сгради. В случая това отстояние между сградите, допустими и предвидени в имота на жалбоподателя и тази в УПИ IХ-786 е намалено с 1, 1 м. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти и ги отнесъл към приложимата правна норма. Според оспорената част на обжалваната заповед- т. 2 предвидената като строеж сграда е с височина 21,90 м без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради. Разстоянието между двете съседни свободно стоящи нежилищни сгради в УПИ Х-767 и УПИ IХ-786 трябва да бъде за всяка сграда на 3 м от границите на имотите, което е спазено, а съгласно изменението на ЗУТ чрез въвеждането на новата ал. 3 на чл. 35 ЗУТ новопредвидената сграда в УПИ IХ-786 се приравнява на жилищна, тъй като нормативното изискване за разстояния между сгради с хотелска част и такива в съседни имоти се прилагат нормативите за разстояния между жилищни сгради. В случая това разстояние е по-малко с 1, 1 м, което сочи на материална незаконосъобразност на оспорената заповед в обжалваната й част и е основание за отмяната й в тази част. Предвид изложеното, като е отменил заповедта като материалнонезаконосъобразно в частта й по т. 2, съдът правилно е приложил относимата правна норма. Обжалваното решение е съответно на материалния закон, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,