Решение № 533 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1954/2012 г.

Решение № 533 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1954/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба - чрез защитник - от подсъдимия Ч. Ф. И. срещу решение № 141 от 19.IХ.2012 г. по внохд № 135/2012 г. на Бургаския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, жалбоподателят иска или въззивното решение да бъде отменено и той-оправдан, тъй като деянието му е "случайно" по смисъла на чл. 15 НК, или въззивното решение да бъде изменено, като срокът на наложените пробационни мерки бъде намален до 6 месеца, а лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство-отменено. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания съдебен акт и заключението му той да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 80 от 21.III.2012 г. по нохд № 259/2011 г. на Бургаския окръжен съд, подсъдимият Ч. Ф. И. е признат за виновен в това, че на 12.IХ. 2010 г. около 20.45 ч., по пътя Б. -С. е управлявал лек автомобил ФОРД ТРАНЗИТ с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на 68-годишния И. Д. Б. от [населено място], за което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от 1 г. На основание чл. 343г НК И. е лишен от правото за управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. С обжалваното решение горната присъда е изменена, като срокът на лишаване на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство е намален на 1 г. Жалбата е неоснователна. Бидейки копие на въззивната, касационната жалба е насочена не срещу правилността на обжалваното въззивно решение, а срещу тази на първоинстанционната присъда. Доводи, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, няма. На възражението за неправилно прилагане на материалния закон с неприемането от първоинстанционния съд, извършеното от подсъдимия да е "случайно деяние" по смисъла на чл. 15 НК, е отговорено и от двете предходни инстанции. Към казаното от тях може да се добави, че за дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато дейност безспорно е управляването на моторно превозно средство, всеки водач е длъжен да притежава знания и умения, позволяващи безопасното и без риск за останалите участници в движението нейно осъществяване. Подсъдимият е бил длъжен да знае, че в тъмните часове на денонощието, когато видимостта поначало е силно ограничена и допълнително се влошава при наличието на насрещно движение, налагащо ползването преимуществено на късите светлини, управляването на моторно превозно средство със скорост, близка до максимално допустимата за него, е предпоставка за възникване на пътни инциденти. Движението нощно време и на къси светлини налага при всички случаи намаляване на скоростта до величина, позволяваща безопасно спиране при възникване на опасност в осветения пред превозното средство участък. Практически безопасната скорост при условията, при които подсъдимият е управлявал автомобила, е около 50 км/ч и когато, движейки се с експертно установените около 87 км/ч, И. сам се е поставил в невъзможност да реагира с намаляване на скоростта и спиране на безопасно отстояние от пострадалия пешеходец, не може да претендира квалифицирането на съставомерния пътен инцидент като случаен. Твърди се в касационната жалба, че при определяне наказанието на подсъдимия следва да се отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които твърдение буди недоумение, тъй като още в първата инстанция наказанието на И. е определено не по чл. 54, а по чл. 55 НК. Иска се намаляване срока на пробационните мерки, но липсват доводи, от които да се види-и на които да се отговори-в какво точно се изразява явната несправедливост на определеното от първоинстанционния съд времетраене на това наказание. Иска се, накрая, да се отмени лишаването на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство, но и това искане не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в посочения състав