Решение № 9027 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2009 г.

ВАСII отделение07.07.2009 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 779 от 17 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 77/2007 година по описа на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9027 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станимира Димова Сенкова от гр. Варна срещу решение № 779 от 17 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 77/2007 година по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-10-59/12 декември 2006 година на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основание чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Снежана Крумова Иванова и Стоичко Крумов Стоичков са представили писмени възражения, в които подробно изразяват становището си за неоснователност на касационната жалба. Началникът на РДНСК - гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Ирина Асенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Христо Михайлов Георгиев, Пламен Христов Георгиев, Здравка Стефанова Станева и главния архитект на район "Приморски" - община Варна, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Варненския окръжен съд Станимира Димова Сенкова е оспорила заповед № ДК-10-59/12 декември 2006 година на началника на РДНСК - гр. Варна, с която е отменено разрешение за строеж № 321/23 юни 2006 година на главния архитект на район "Приморски" - община Варна за строеж: Остъкляване на входна площадка пред жилище 1а с алуминиева дограма и покриване с поликарбон, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ул. "Д-р Аршинков" № 5, гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото, че строителното разрешение е издадено по искане на Станимира Сенкова за остъкляване на входната площадка пред собственото й жилище, разположено в сграда - етажна собственост. Установено е също така, че при това остъкляване се засяга фасадата на сградата и че липсва решение на общото събрание на собствениците по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. При тези данни изводът както на началника на РДНСК, така и на първоинстанционния съд, че при издаването на разрешението за строеж е допуснато нарушение на посочената правна норма - чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, е правилен. Фасадата представлява обща част на сградата и нейното засягане изисква предварително разрешение на съсобствениците - решение на общото събрание, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. Възражението на касаторката, че такова решение не е необходимо в случая, тъй като не е налице съществено изменение на общите части на сградата, е неоснователно. Това възражение е поддържано и пред окръжния съд, който правилно го е намерил за неоснователно. В закона липсва определение на това кое изменение засяга съществено общите части на сградата, поради което това обстоятелство следва да се определя за всеки конкретен случай. По делото не е било спорно, че с разрешеното остъкляване се затваря прозорец на жилище, собственост на друго лице. Последното не е дало писменото си съгласие за разрешеното остъкляване. Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че в случая е налице съществено изменение на общи части на сградата, при което предварителното съгласие на всички собственици, дадено по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, е необходимо. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 185, ал. 2