Решение № 2558 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2020 г.

Решение № 2558 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 1398 от 27.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3799 по описа за 2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-704-0024049 от 24.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Счита, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е законосъобразна, издадена в съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, посочени в нормативните разпоредби. Не споделя и изводите на съда, че обжалваната заповед е незаконосъобразно издадена при несъответствие с целта на закона, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. по силата на закона мярката се прилага във всички случаи на правен субект, който неспазил реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярката като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции. Ответникът – "Екомакс - 2010" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника адвокат Толев. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-704-0024049/24.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Екомакс - 2010" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Асеновград, бул. "България", стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка в търговския обект на 14.10.2019 г., резултатите от която са обективирани в протокол сер. АА № 0024049. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена за това, че на 14.10.2019 г. за извършена контролна покупка - зареждане на бензин на обща стойност 9, 98 лв., платена чрез ПОС терминал от орган по приходите, е издаден фискален бон № 00227830122/14.10.2019 г. в 10: 17 ч. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, в който е отразено плащане "в брой", номер на карта и на транзакция. Издадена е също бележка от ПОС устройството с № 945213/14.10.2019 г. на стойност 10 лв. Административният орган е приел, че издаденият фискален касов бон не съдържа реквизита "начин/и на плащане", който е задължителен съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. Посочил е, че извършеното нарушение се подкрепя и от установената отрицателна касова разлика в размер на 271, 75 лв. - по-малко в касата на фискалното устройство, която съгласно дадените в протокола от проверката обяснения на лицето се дължи на факта, че са извършвани плащания само през ПОС терминал, а същите са отразени на фискалното устройство като платени в брой. След осъществено административно обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, директорът на дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна с решение № ГДФК-130/15.11.2019 г., след като е приел, че в издадения фискален бон е следвало задължително да бъде отразено "плащане чрез ПОС", а не "в брой". С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Екомакс - 2010" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че не се установява жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г., за което е наложена процесната ПАМ, изразяващо се в липсата на задължителен реквизит "начин/и на плащане" в издадения фискален бон. Приел е, че този реквизит е наличен, тъй като в случая се касае до неправилно отразен, а не липсващ начин на плащане. Според съда такова би било налице когато изобщо не е отразено по какъв начин е извършено плащането, а не както е в случая погрешно посочване на начина на плащане "в брой", вместо "чрез ПОС", както и че не е следвало да се издава заповед за налагане на ПАМ, с оглед изпълнение на целите по чл. 22 от ЗАНН, доколкото са налице данни, че констатираното несъответствие при проверката е било отстранено в деня, следващ проверката, който е преди издаването на обжалваната заповед. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съобразно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е определен с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, посочени в т. 1 - 17. Един от тези задължителни реквизити е "обща сума за плащане и начин/и на плащане" - т. 8 на чл. 26, ал. 1. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета и обхвата на доказване. В конкретния случай за извършената продажба на бензин, платена чрез ПОС терминал с карта, е издаден фискален бон от ФУ, в който е отразено, че извършената продажба на бензин А95 Н на обща стойност 9, 98 лв. е в брой, но е посочен и номер на карта и номер на транзакция, т. е. отразено е обстоятелството, че е извършена транзакция и плащането е с карта. Същевременно плащането на покупката чрез ПОС терминал е удостоверено и с разписка от ПОС терминалното устройството. При тези факти правилен е извода на съда, че в случая не се касае за установена липса на част от реквизита по чл. 26, ал. 1, т. 8 от ЗДДС "начин на плащане", така както е прието от административния орган в заповедта, тъй като фискалната касова бележка съдържа информация за обща сума за плащане и начин на плащане. Законосъобразно е прието, че не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана с извършено от дружеството нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., което в случая не е налице, след като е регистрирана и отчетена извършената продажба в търговския обект и не се касае въобще за липса на задължителен реквизит във фискалния бон, а за погрешно вписване на начина на плащане "в брой", вместо "чрез ПОС терминал". Настоящият съдебен състав намира за правилен и извода на съда, че мярката засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването й, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред. Не е спорно между страните и от показанията на разпитания по делото свидетел, извършил проверката в обекта, се установява, че констатираното несъответствие е отстранено в деня, следващ проверката, не е установено друго нарушение и не са настъпили вредни последици за фиска. Ето защо, не е следвало да се издава заповед със съдържание като процесната, тъй като е отпаднала необходимостта от прилагане на ПАМ с оглед целения от законодателя преустановителен и превантивен характер на мярката. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на "Екомакс - 2010" ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. - доказани по основание и размер и платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,